| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Разказ: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
| Теория: |
| Руският писател Алексей Варламов в България: |
| Документи: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Български поети на ХХ век | |
Деньо Денев
Ян и зимната приказка (60 години от рождението на Янаки Петров) |
|
 /Послеслов към приятелството ми с един родственик на цветята/ По повод 60-годишнината на рождението му Янаки Петров! Ето едно име - синоним на Поет и Приятел! Познавах го, преди да го бях виждал и разговарял с него. Срещах името му често-редом с имената на Борислав Джамджиев, Лучия Цветкова, Крум Ацев (Мир на праха му!) и др. - на страниците на популярното в ония години средношколско литературно списание “Родна реч”, което излиза и днес.
Публикациите в списанието носеха творчески престиж и самочувствие на авторите. Ян Петров от Бургас (нещо като псевдоним - съкратен вариант на името Янаки Петров) веднъж публикува стихотворение за своя баща миньор. Кратко стихотворение, с приблизително следния сюжет: Бащата се връща от нощна смяна, уморен от работата в рудника, ляга да спи. Синът, т.е. Ян Петров, го пази от мухите, за да е спокоен бащиният сън. Ядосан, мислех си тогава: “Как могат да печатат такива глупости? Нима това е поезията?”
Оказа се – но го разбрах след години, че в “пазенето от мухите”, в най-обикновения синовен жест се съдържа “екстрактът” на поезията. И Янаки Петров още в ученическите си години е владеел магията на поетическото изкуство.
За 7 - 8 години съдбовно свързах живота си с Бургас. И морето: “Най-голямото събитие!” – както неподражаемо възкликна Христо Фотев. С Бургас – пристанищен и нефтокомбинатен - опоетизиран от Недялко Йорданов. С Бургас – град на моето студентство, на началото на журналистическия ми път, топло гнездо на много приятелства. Едно от тези най-свидни приятелства беше това с Янаки и Дора. Неговата Дора, на която посвети чудесни стихове и първата си книга “Зимна птица”. Дора – Любимата, Съпругата, Музата, Майката на децата му и Ангелът-пазител на поета Янаки Петров.
Изминаха осем години, откакто го няма на белия свят, но аз и сега чувам неговия глас. Минаваше за мълчаливец, но останал насаме с приятел, Янаки можеше дълго и разпалено да говори. Беше категоричен в оценките си, отстояваше твърдо заетата позиция. Александър Геров беше за него най-големият съвременен български поет. Общуваше с него - вероятно Геров и Янаки са разговаряли чрез мълчанията си, цитираше го, посвети му стихотворение.
В седемдесетте години на вече отишлия си двадесети век в Бургас имаше два младежки литературни “лагера”: литературните кръжоци “Атанас Манчев” и “Владимир Маяковски”. Може Янаки да е изпитвал симпатии към манчевци, но се определи към маяковци. Групово отидохме на моряшката му военна клетва. Името му грееше на нашите афиши. Той беше от нашия “отбор” и на знаменитото – според тогавашните ни представи – литературно четене в несъществуващото вече кино “Култура”.
 Янаки Петров имаше високо творческо самочувствие. И то с основание. “Зимна птица” излезе в издателство “Български писател”. Беше посрещната много добре. Дебютната му книга за деца “Чичо Чичопей” съдържа прекрасни стихове и категорично го утвърди като автор за най-младата читателска аудитория. Писането за деца му вървеше леко и му доставяше удоволствие. Така се роди и бисерната му книга “Африканец на комин”, блестящо илюстрирана от големия художник (и поет!) Георги Трифонов – приятел на Янаки. “Африканец на комин” беше отпечатана в тираж над 40 000. Тази цифра поражда заслужено самочувствие. Понякога на шега моят приятел подхвърляше, че е класик в литературата за деца. Но… шегата настрана! Това е самата истина. Вече проверена от времето истина!
Срещите и разговорите ми с Янаки Петров, писмата от него, това е богатство, най-скъп подарък от съдбата за мен. За последен път се видяхме на 22 септември 1998 г. Участвахме заедно в литературно четене пред студенти в Бургаския свободен университет. Преди самата проява Янаки ми подари най-новата си книга “Урокът на цветята” (1998 г.) със следния автограф: “На Деньо Денев – за старото приятелство.” Тази стихосбирка е удивителна! Но преди да стане дума за нея, ще споделя мнението си за поета Янаки Петров – за неговата поезия за възрастни.
“Зимна птица” го представи като моралистичен поет! Поместените в първата му стихосбирка стихотворения “Вина”, “Квартира”, “Живеем в радост. В мъка. В грях”, “Получаване на хонорар”, “Разговор с Александър Геров”, “Сила” и др. потвърждават този извод. Но моралистичният патос на неговата поезия е отлят в кристална форма в стихотворението “Меч”:
“Най-чистият макар да си
и много мъдър при това –
и върху твоята глава
дамоклевият меч виси.
Той с косъм вързан е нарочно.
Палачът твой е съвестта.
Тя чака първата лъжа.
А мечът ще удари точно!”
Затрогващо е стихотворението му за врабеца – брат на верността, който и сред най-студената зима няма да ни изостави, макар сърцето му да се превърне в “топла бучка лед, стопила три сантиметра сняг на тротоара: В този “стопен сняг” и в “пазенето от мухите” се отразява природната поетическа дарба на поета Янаки Петров. От незначителни на пръв поглед неща той извайва прекрасни метафори. И го прави без видими усилия и словесни труфила, а просто – като самото дишане.
Поетическият талант на Янаки Петров с пълна сила блесна в “Урокът на цветята”. Това е брилянтна стихосбирка, която би правила чест на всеки значителен европейски поет. Оригинална е идеята на автора да използва “цветята за сюжет” на своите морални внушения. Стиховете са изчистени до краен предел – наподобяват на кости, останали без плът. Такова е и кредото на поета:
“Пиши кратко.
Може още по-кратко!
Извади думите от стихотворението”
В началото на творческия си път, когато разговаря с Александър Геров, Янаки Петров заема категорична позиция: “Към хората ще се привържа, макар опасността да знам.” Двадесет години по-късно поетът с тиха болка признава: “Човешките неща ме уморяват. Аз съм родственикът на цветята.”
Между осъзнатата опасност и породената умора, във времето, побрано между тях, се е формирал поетическият му характер, изразен в стиховете:
“Може рядко да общувам с Бога,
но винаги се отзовавам,
когато забележа признак.
/Не е красиво да му се натрапвам сам./
Така постъпвам и със хората.
В днешното време на грубо натрапване, на откровена агресия, горната изповед сякаш е изречена от извънземен.
Почивай в мир, приятелю! За мен ти беше и оставаш (подобно на зимната птица - врабеца) брат на верността. Ти зася златни семена и дълго напред във времето светлината им ще озарява жадните за Слово.
Разговор, рис. Борислав Стоев |
|
|
Назад
[ 14 ]
Напред |
|
