„МИТ И РЕАЛНОСТ” – изложба на руския художник Леонид Феодор във Варна, септември 2007 г.
Леонид Феодор принадлежи към най-ярките художници на новата южноруска вълна – график, живописец, скулптор, илюстратор и педагог, създател на творческата група “Радуница” (1990г.), прераснала днес в международна творческа работилница.
Сред множеството персонални награди особено място заема присъденият през 2003 година сребърен медал на Руската художествена академия. Участвал е в редица персонални и групови руски и задгранични изложби. Член е на Съюза на художниците в Русия, доцент в Ростовската държавна академия по архитектура и изкуство, понастоящем работи в Москва. С невероятен ентусиазъм, любов и енергия създава Музей по митология, история и култура на Русия. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в Русия, Австрия, Англия, Германия, България, Полша, Сърбия, Швейцария, САЩ, Канада, Франция, Швеция, Мароко.
Работата му над древноруския епос “Слово за полка на Игор” е не само безспорен влог на художника в руската пластично-изобразителна традиция, но се превръща в съдбовна лична одисея на твореца, ориентирана към неговото съзряване, себенамиране и себепостигане. Основната опозиция в образните му визии е червено – синьо, която придобива неподозирано различни смислови нюанси. Естествените материали – дърво и тъкан – използвани от художника, възвръщат неговото изкуство към изначалността на творението. Брезата е символичният бял лист на руския дух, на който Леонид Феодор, в съзвучие с руската изобразителна традиция, нанася проекциите на своето разбиране за живота. Творбите му възстановяват визуално духовните славянски корени, едновременно и апология, и апостроф на миналото.
Леонид Фьодор
“Свентовит”, 2000
Леонид Феодор не рисува образи, а идеи. Неговите абстракции вълнуват сърцето и модулират чувството не по-малко истински отколкото разума. И това е обяснението за уникалността им – те са първични и ерудитски едновременно, неразумно разумни в своята абстрактност. Той експериментира, осмисляйки философията на повторяемостта чрез метаморфозите на една визуална рамка, потопена в алтернативни темпорални пластове. Например “Конят на предците” и “Благовест – кончето на моето детство” е впечатляващ визуален разказ за прехода от изгрева към залеза, от миналото към настоящето, от статиката към динамичността и обратно, който напомня разбирането на Хераклид, че не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Наивистично-грубоватото, но вълшебно дървено конче (неслучайно носещо името Благо(вест)) променя цветовете и съдържанието си, превръщайки се в покоряващ строго притъмнял и безмълвен родов тотем.
Владимир Стоянов
НАКИТИ ОТ СТЪКЛО – изложба на Евелина Пенева в София
В галерия „Параклиса” на Националната художествена галерия се състоя необикновена изложба - накити от стъкло изработени от Евелина Пенева. Всъщност това е сухото съобщаване на фактите, зад които се крие един необикновено красив свят от стъкло. Създаден от таланта, умението и същността на дизайнерката от Варна... Би трябвало да стане дума за огромния успех на изложбата, за посещението на хиляди ценители на красотата, за многобройните приятели на авторката – все известни творци и обикновени добри хора. Но за това - друг път и на друго място. Сега ще кажем само, че стъклената реалност, стъклените страсти, стъклените вдъхновения на тази стилна, елегантна жена са особените пространства, в които тя живее и твори. Красотата и уникалността на Евините бижута са плод не само на таланта й, а и на особеното й светоусещане. Работи със стъкло „Тифани” – един благодатен материал – и казва за него: „Стъклото е един океан и аз съм само малка частица от него”. И още: „Обръщам внимание на простите неща, които обикновено в ежедневието пренебрегваме – играта на слънчевия лъч, малката птичка на клона... И всяка сутрин си казвам: Какъв прекрасен ден!” Може би нейната доброта, човечност, нейната нормалност (въпреки екстравагантния й външен вид) също са съставките, които влизат в градежа на успехите й. С бижутата си Евелина Пенева, като че ли се опитва да припомни на хората, че трябва да бъдат просто хора – чисти, добронамерени, положително настроени. Опитва се да им внуши, че чудесата не са нещо свръхестествено, че трябва да вярват в тях и сами да се опитват да ги създават....
Като художествен факт изложбата на Евелина Пенева от Варна в София е едно лично постижение на художничката, но тя е и една национална проява с варненски корени, която по чудесен начин обогатява националната ни художествена култура...
А. Г. Ангелов
Изложба на Емануела Цонева
Емануела Цонева,
Лятна тераса
Ретроспективната юбилейна изложба на художничката Емануела Цонева е съставена от около 55 творби в различни техники за 27 години активен творчески труд. Включени са литографии от дипломната и работа във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където през 1980 г. завършва с отличие, специалност графика при проф. М. Маринов, както и маслени картини, акварели, графики, рисунки и стъклописи от емблематични за нейното творчество изложби: ”Сътворението” - 1996 г., ”Раят в нас” - 2000 г., ”Африкански приказки” - 2001 г., ”Стъкло и коприна” - 2002 г.
Заедно с по-ранните творби на Емануела: маслените платна ”Рай”,”Ева”, „Царици на нощта”, стъклописите:”Денят”, ”Планета”, ”Хартиени лодки” и др. като идейни акценти са подредени колажи, в които са включени графиките „Сезони на любовта”, „Летни тераси”, „По пътя”, „Размисъл”, „Ритуал” и др.
Монументалните 3-метрови транспаранти са част от блиц-изложбата „Африкански приказки”. Четири, от тях са изпълнени в темперна техника. В другите два художничката продължава търсенията си върху големи по размер платна с маслени бои. „Стълба към морето” е в комбинация с инсталация - мрежа, а диптихът „Там където се раждат пеперудите” е в комбинация с пърформанс (пашкул, от който се раждат „пеперуди”, решено като балетен етюд).
Колажът силно присъства като техника в новите творби на Емануела Цонева. „Какво се случва с дърветата” 1 и 2 са изпълнени с ръчна хартия и екологични естествени материи. Цикълът „Сърцевина” е в смесената техника на монотипия и туш.
Изложбата е впечатляваща не само заради демонстрираните зрелост и артистизъм, а и заради възхитителната способност на авторкатa да се съсредоточи в собствените ir творчески и човешки идеи и да ги формулира като поезия, слово и образ. Да си художник за нея означава да осъзнаваш, че картините ти са едно красиво и хуманно послание.
Керамични пана и пластики от Красимира Игнатова
Красимира Игнатова, “Развитие”
Нови 12 творби, създадени през последните 2 години, представи Красимира Игнатова в галерия “Юка” във Варна. Всички керамични пана и пластики с изключени на една – “Бастед” – бяха представени за първи път пред публика.
В тези работи има живот и позитивна енергия, изчистена, сдържана линия съчетана с пищен, експресивен, артистичен колорит.
С обем, форма, силует, релеф, фактура, осъществени чрез глина, порцелан, многообразие от глазури и стъкло са постигати равновесие, баланс и хармонична цялост във всяка от изложените работи.
С тази изложба авторката успява да представи онова, към което всеки творец се стреми – собствен стил.
Различните духовни учения, митологии и древни култури, с които художничката се занимава от дълго време, са повлияли върху създадените изкуството й и върху начина на нейното художествено мислене.
Изложбата бе един цветен, високохудожествен елемент от богатия културен живот на Варна.
Добринка Христова
Джазиконите на Димитър Трайчев в Москва
Светците от историята на свободната музика се подредиха до образи на ангели в проекта „Новият Ангеларий”
Гуруто на графичния дизайн във Варна и заклет почитател на джаза, Димитър Трайчев участва в мащабна изложба, разположена на четири етажа в Московския музей на съвременното изкуство. От 8 септември до 7 октомври жителите на руската столица видяха 144 артисти, които са интерпретирали свободно една от вечните теми в изкуството – ангелите. Димитър Трайчев участва със своя “звуков иконостас”, както самият той го нарича– колекция от постери на любимите му джаз музиканти. “Моите джаз икони” и “Новите светци” са двата основни проекта, от които са част постерите на Димитър Трайчев. |