| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Разказ: |
| На показ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Имена | |
Житието станчово и прозренията на Боян Дановски
Stanchov’s life and the insights of Boyan Danovski |
|
 Сия ПапазоваКак са свързани тези две съдби? По един особен начин... Когато в последно време се вдигна и кипна вълната на любопитството към досиетата и аз проявих такова към театралното досие на Станчо Станчев. За да не бъда укорена в нездраво любопитство, веднага ще кажа, че подготвях изследване върху житието на Станчо по повод неговата седемдесетгодишнина. Та тогава се натъкнах на нещо изумително. Една малка, подличка, с пожълтели краища бележка-атестат, написана и подписана с ръката на Боян Дановски за абсолвента Станчо Станчев. Донос, от където и да го погледнеш. Боже! Колко е хубаво, колко е прекрасно, когато “доносът” се състои от добри, проникновени думи за един нищо и никакъв русоляв, двадесет и три годишен младок, пловдивска майничка, мълчалив и потаен, с нордически сини очи. Ето го значи “доноса”:
“Очертава се като много интересен и своеобразен режисьор. Работи тихо, самостоятелно. Почти безгласно. Богато въображение, ярко режисьорско виждане. Построява замисъла си тънко, умно, цялостно. Не подражава на никакви шаблони...”
Обаче!
“Самият той е много слаб актьор...”
Но!
“Ако режисьорският му подсказ попадне на добра почва, може да постигне изумителни художествени резултати.
Март. 1955 г.”
Оставям без коментар отчаянието на Боян Дановски относно актьорските възможности на Станчо Станчев. Всичко останало е право в десятката. Потресаваща интуиция. С няколко реда е уловил бъдещата творческа особеност и неповторимост на един от големите съвременни български режисьори.
“Работи тихо, самостоятелно, безгласно...” Коментар: Като китайска капка е. Само очите му, дето пръскат сини искри. Тук Дановски от раз и безпогрешно е хванал забележителната вътрешна дисциплина, творческото усамотение, отшелническото съсредоточение, самовглъбение, прусашкия максимализъм, така характерни за творческия процес при Станчо Станчев. Кой знае? Коренът на Станчо е от с. Вакарел. А казват, че и то е по пътя на тевтонците, преди да минат през Харманли, едно друго забележително място, където е роден още един екземпляр с нордическо излъчване – Димитър Хаджиянев.
“Богато въображение, ярко режисьорско виждане...” Коментар: Учителят е забелязал една тънка особеност на режисьорската му природа. Строгата аскетичност, вътрешната дисциплина, странно съчетани с едно разюздано, бурно, раблезианско въображение и волнодумие, скрити, гушнати в гънките на подсъзнанието. И цялата тази потайна, казашка, атаманска волност, усеща Дановски, ще бъде поставена в строга художествена рамка. Спомнете си представлението “Добрият войник Швейк”. Едно чудато съчетание от войнишка разпуснатост и свенлива монашеска прецизност на театралната форма. Щурото смешение от шокиращо подсъзнание и синеоко целомъдрие е голям Станчов номер, усетен от Дановски в зората на неговото съзряване. Свързан е с удивителното Станчово чувство за смешното, като пресечна точка на два антипода – нецензурираното, изпълнено с волни видения подсъзнание и най-строгата пуританска художествена мяра. Мисля, че няма в нашата съвременна театрална практика друг подобен художествен феномен.
“Построява замисъла си умно, цялостно...” Коментар: И за самия Дановски вероятно е загадка, от къде и от кога този млад човек, син на много скромни родители, училищни прислужници, носи в себе си генетичния усет за формата, за тайната й същност, за вътрешните й движения, за нейната космическа цялост и неизчерпаемост. И тук Дановски ужасно е познал. Защото през шестдесетте години, когато Станчо е съвсем безпомощно, ранимо млад, поставя силно и зряло своя художествен акцент именно върху театралната форма и нейната компонентност. В едно глупаво време, когато изискването за художествена воля и прецизност на формата звучи позорно, а понятието “формалист” се размахва като бостанско плашило. С инат и стоицизъм Станчо вае няколко десетилетия формата в театъра с най-тънко длето. Това е неговият умен, загадъчен протест срещу лесните, бързи, съмнителни кариери, срещу бедността, скудоумието, постната ограниченост на съдържанието. Тази апостолска мисия му носи огорчения, неприятности, отрицание, дълги, безсмислени спорове. Но тя прави изкуството му остро съвременно. В много отношения Станчо Станчев е творец пред своето време, често изпреварващ и навлизащ в непознати, непонятни художествени територии. Ако извикаме в съзнанието си ранните му представления, ако разнищим до фибра “Криворазбрана цивилизация” или “Сто годишно смешно театро” критично, сцена по сцена, няма да открием нито една, която да е останала във времето и да предизвиква нашето снизхождение. Тук е мястото да отбележим и неговото заострено, проникновено внимание към детайла. Безброй са филигранно, бижутерски разработените детайли, пръснати в пространствата на неговите представления, които като планински кристалчета съдържат, пречупват, отразяват целостта на театралната форма. До ден днешен епизодът с Човекът-разпятие в “Полет над кукувиче гнездо” е неповторен връх в художествената практика на театъра. Станчовата дарба за мизансцениране... Станчовият мизансцен съдържа обемност, скрита динамика, точност, достоверност, театралност, модерност... Хипер реализъм! Най-новото постижение на съвременния европейски театър. Дановски не се е произнесъл пророчески за тази завидна негова способност. За съжаление учителят не е свидетел на върховете, постигнати от колегата му.
“Не подражава на никакви шаблони...” Коментар: Тук учителят е поразително точен. Между театралния шаблон и Станчо Станчев няма и никога не е имало допирни точки. Между обществените, политическите шаблони и Станчо Станчев – също. Една тънка нишка на отрицание на всичко глупаво, старо, зло, неблагодарно, бедно духом в нашия живот, преди и сега, преминава упорито, настойчиво и без да се къса през творческата тъкан на неговите представления: “Има ли смисъл да утепваме мечката”, “Римска баня”, “Сако от велур”, “Характеристика за чужбина”, “Хиляда метра над морето”. Нито театралната, нито политическата конюнктура съблазняват този творец. Чужди и противоестествени са му слугинажът, дълбоко скритата робска същност на подражателството, покорното следване на театрални модели, наукообразната философическа предвзетост - слабият ангел на съвременното поколение режисьори. Станчо Станчев носи в себе си като лична философия скептицизма, кантеанския опит, храбростта сам да прониква, приближава и открива нови светове.
 “Ако режисьорският му подсказ попадне на добра почва...” Ако! Дановски предупреждава, че не винаги режисьорът Станчо Станчев ще бъде разбран докрай от своите артисти. Загатва за сложната, противоречива връзка, която ще възниква въобще между режисьора и артистите. Опитният творец е забелязал, че в художествено противоречие, а не в сантиментална близост, младият режисьор ще решава сложните проблеми на формата, ще търси истината за себе си и за другите. В този смисъл голям шанс за варненския театър са представленията “Полет над кукувиче гнездо”, “Малки Чехови комедии”, “Ревизор”... Той заложи в имунната система на варненския театър нетърпимост към кича и нови сетива за ритъм, евристичност, култура на зрелището, скрита сила на словото. В марковите представления на Станчо Станчев триумфират варненските артисти. Онова незабравимо поколение Станчови артисти. Силно, здраво, готово да понесе най-сложна концептуална задача. Всичко това, инвестирано и заложено от творческата енергия на режисьора, сработва сега, в трудните дни на изпитание, проверка на вкусовете, позициите, морала в изкуството. Всичко това се превръща в нещо събирателно между учител и ученик, в познание, във висок, “хох” опит, както би се изразил Боян Дановски, последователят на Станиславски, Майерхолд, Райнхард, Пискатор, Брехт, приносителят и внедрителят на т. нар. Голяма театрална реформа на XX век. Ориентир в съвременната художествена практика. Непременно ще послужи за преодоляване на релативността, размитите граници между стойностното и камуфлажното. Ще участва в завръщането на вербалният, интерпретативният театър, тъй дълго подценяван и подчиняван у нас. Всъщност най-модерното, най-гъвкавото проявление на съвременния европейски театрален опит, който тъкмо сега и отново се намира пред своята Голяма реформа.Показвам на колегата тайния атестат, написан преди повече от петдесет години от неговия учител. Оказва се, че за първи път узнава за този факт. Станчо е потресен. Сините му очи се изпълват с леката пелена на вълнението.
Съществуват в художествените пространства поразителни съвпадения. Не напразно Станчо постави текста “Учителят” от френския писател Допан. Отваря се нов кръг. На друго ниво. Само в света на творчеството всичко се повтаря най-мистериозно. Например уроците на Дановски. А сега вече може да се каже – уроците на Станчо Станчев. |
|
|
Назад
[ 6 ]
Напред |
|
