Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Христо Боранов
(1944 - 2012) 
 
Христо Боранов (24.04.1944, Провадия – 16.02.2012, Бургас) – Лекар, поет. Завършва МУ във В., след което започва работа като лекар в Бургас, специалност спортна медицина. Дълги години е директор на бургаския спортен диспансер. Един от най-атрактивните, раними, приличащ само на себе си (изключително достойнство) поети. Стиховете му са рядко съчетание между лиризъм (нежно-премерен) и несамоцелен структурализъм. Различен във всяка своя книга, винаги експериментиращ, неповтарящ се и същевременно цялостен, без досада концептуален и без натрапчивост. Чл. на СБП.
Автор на книгите: Заложник на думите (стихотворения, Бургас, 2004); Нещо повече (стихотворения, Бургас, 1999); Стъпки в паважа (стихотворения, Черноморие, Варна, 1996); Защо (стихотворения, Черноморие, Варна, 1994); Среднощни стихове (стихотворения, Изд. къща НД, В, 1992) и др.
АртЕнциклопедия Варна
***
                  „Неужели и жизнь отшумела,
                  отшумела, как платье твое?”
                                                      1916 БЛОК

Безпощадно се движа към края.
Ръбат крачките кората на пътя.
Намигва Вечерница - запетая.
Сенките в мрака сенки измътят.

Уж куражлия - всичко е ясно.
Каквото ще - да има под края.
Лае ме злостно Времето бясно.
Ще го ухапя, не да се оправдая.
Луд съм. Но само ТИ го знаеш!
                                                      1993
  
***
Не зная как по пътя ме настигна
и крачките си с моите изравни!
Не питам - очи от мен не вдигаш,
а ирисите ти искрят като главни!

Знам, в първата бургаска кръчма
ще влезем заедно - без глезене
ще удвояваме поредната поръчка,
на келнера взаимно ще се плезим.

И няма... няма нищо да говорим!
Ще ни отмине циганката с рози.
И куче безпризорно - безспорно,
на мълчанието кокала ще глозга.

Ще пия аз, а ти ще ме настигаш –
нали със мен във ъгъла приседна.
Излиза някой - вратата намигва,
но имаме ние глътка последна.

Имаме, имаме още - глътка бездумие!
Имаме, имаме още - глътка надежда!
Имаме, имаме още - глътка безумие!
Имаме, още имаме - сълзи, изглежда!
 
  
Из ТРИНАДЕСЕТ
ИДЕОЛЕКТИЧНИ ОПИТА

                            На Невина – дъщеря ми

Някой в мен е отдавна заточен.
Някой в мен изтърпява каторга.
И изчуква надгробната плоча –
на Революциите и на Възторга!

Нося му дажбата всекидневна,
надзирател уж - дори му говоря.
Мълчи - поне да гледа ме гневно,
не - длетото му с камъка спори!

Епитафия - буква по буква гравира.
Прах мраморен вдишва и храчи.
Храната недокосната отсервирам.
Той свири си. Мен ми се плаче!

Някой в мен е отдавна заточен.
Някой в мен изтърпява каторга.
И изчуква надгробната плоча
на Революциите и на Възторга!
  
   
МОЛИТВА

Не позволявай!
Моля те,
не позволявай
да живея анонимно,
да бъда ничий,
да ръждясва името ми
в калъфа на семейното безличие,
да се навеждам чинно   
пред бездарни величия,
да покръстват мечтите ми,
хора, които сричат,
да търгувам с износени рими
като вехтошар мелодичен,
да бъда толкоз примерен,
че в час по равнодушие
да получавам „Отличен“!
Не позволявай!
Моля те,
не позволявай
да не те обичам.
                                          1978
  
ИЗМИСЛИЦИ

Измислям си!
Непрекъснато си измислям:
- че съм защитник на обречена кота;
- че коленича пред олтара на Ботев;
- че съм против всякакви властници;
- че откривам на подлеците маските;
- че всички мисли подреждам гласно;
- че псувам наляво и дясно Маркса;
- че бленувам барикади и революции;
- че със стихове ръся еснафи-молци;
- че пазя частта от семейната квота;
- че обичам морето, Бургас на Фотев;
- че съм най-, ама най-добрия баща;
- че зная всичките „от живота неща”;
- че очаквах - ах! - най-новата дата;
- че се моля на икона на Свободата!
Измислям се.
Непрекъснато се измислям:
- с луда рима, че съм див;
- с дива тъга, че съм жив!
  
РЕКВИЕМ
ЗА СОЛО КИТАРА


                           На Владо Левков

Сега е късно. Много късно.
Сега е лесно. Много лесно.
Времетавъра струните скъса
с ритмите свои - несвестни!

Сега сме охолно свободни.
Сега дори спорим открито.
А в очите - малки пробойни –
влага на талази връхлита!

Сега сме безпричинно смели.
Сега сме неприлично тъжни.
По римите - ръждиво скеле –
залез изплита окръжности!

Сега нови гневни момчета
пръсти в китарите блъскат –
строфите трошат на парчета –
Времето намигва им мръсно!

Сега, сега дори до плач не е!
Сега, сега не е и до възторг!
Една китара в ъгъла немее –
Поета се застъпва за нас –
пред самия Бог!
ВЕЧЕР В БУРГАС

На Цв. Марангозов
Недоизпита чаша
Недоизпушена цигара
Недоизбити спомени
Недоизтрити врагове
Недоизбавени приятели
Недоизмамени жени
Недоизмолена любов
Недоизгонена тъга
Недоизкормена лъжа
Недоизгорен в себе си
Недоизпята песента е

 
АВТОДОНОС


                                    На Виктор Пасков
Писна му.
От реституирани страсти му писна.
За Революции - да чуе - ни иска,
нито в Историята - да бъде вписан!

Писна му.
Не измерва на сричките слога,
не търси никакъв поетичен ракурс -
бракът с думите не е разтрогнат,
но мери - тайно - на болката пулса!

Писна му.
Да реституира страсти - не иска
и предпочита с Превер -
в полусънно бистро -
коняк да смеси с най-евтина бира!
Да строши - адски шум -
яйцето на нощта
в ръба на утрото,
да се радва с децата -
как слънцето жълтъка си разлива!

Писна му.
Писна му - да измисля
себе си,
съвсем неблагоприлично е -
и нас - тесто вкиснато,
да омесва - частни случаи!

Писна ми.
Просто ми писна -
да пиша доноси дойде ми до гуша.
Искам, как само искам
в залива на Бургас
тамтамите на вълните само да слушам!

Защото ми писна!
От самия мене ми писна!
 

Рисунка Анри Кулев
 
***
                                 И т.н... И т.н...
Не мога нищо вече да измисля.
Дори и дума не мога да родя.
След толкова аборти - слисан,
над листа бременен бдя ли, бдя!

Бе Времето - опиянено от идеи -
ни името узна ми,
нито как изглеждам -
изнасили ме брутално.
Не помня вече мястото къде е,
но от погледа му мътен
до днес изтръпвам - сакрално.

Оттогава - блудник сред блудници –
все се питам: ЗАЩО се завръщам
в тази ужасна лудница,
до кръв от нея ми се повръща!

Не мога нищо вече да измисля.
И абортирам думи недоносени.
Всички ме гледате - слисани –
ембрион, от „черно биле“ скопосан!

Какво, че мога стих да скалъпя!
И какво от това ще се случи!
Книжка захвърлена край пътя...
Аз самият - от себе си - отлъчен.
И т.н. ... И т.н.
                                    Бургас 1994/1995
 
  
ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Уморен съм,
моя крехка Вяра.
До смърт уморен съм от твойто
отсъствие!

Уморен съм,
моя тъжна Надежда.
До смърт уморен съм от твойто
отсъствие!

Уморен съм,
моя късна Любов.
До смърт уморен съм от твойто
отсъствие!

Уморен съм.
До смърт уморен съм.
Двойници Ваши безпаметно с мен
блудстваха!

Уморен съм.
Уморен съм от всичко...
... (Тома неверни
в с р и ч к и т е
рови с пръсти!)...
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма