Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Валери Станков 
 
Валери Станков (5.03.1956) – Поет, журналист, издател. Роден, живее и работи във Варна. Завършва „Руска филология” в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работи като учител, спасител по плажовете, културтрегер, шофьор на такси, пазач на паркинг, моряк, телохранител в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в алманах „Простори”, тв репортер, журналист - репортер във вестник „Черноморие” и „Черно море”, служител в община Варна, управител на ИК „Галактика”, директор на университетското издателство на ВСУ „Ч. Храбър”, в момента е гл. експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в община Варна.
Автор на 33 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от тях са  „Автопортрет със светкавици” (2006), „Писателят като чудовище” (роман–есе, 2006), „Наръчник за лунатици” (2007), „Обиск на пустините” (2007), „Къща без икони” (2007), „Аз съм светлият мъж към безкрая”, „Усмирителна риза за ближния” (2008), „Слалом между мълнии” – 2010, „Буквар за влюбени” – 2011 г., „Аутопсия на зимните миражи” – 2011, „Дърво за бесене на поет” – 2012, „Делникът на един безделник” – 2013.
Носител е на национални и регионални литературни награди, сред които са наградите на СБП за публицистика и поезия, Националните литературни награди „Гео Милев”, „Теодор Траянов”, „Иван Пейчев”, „Усин Керим”, „Дамян Дамянов”, „Богомил Нонев”, „Биньо Иванов”, „Николай Искъров”, Награда „Варна” и др. Чл. е на СБП.

ИЗГОВОРЕНИ
МЪЛЧАНИЯ


... да гледаш малко отстрани,
когато другите говорят,
и да мълчиш по цели дни -
като в решетъчен прозорец,
да чуваш своя глас и смях
над непреминатата пустош,
в която думите са страх
и малък повод за изкуство,
да скиташ - сам, пиян, проклет -
из своя безсловесен Лувър,
навярно Господ е поет,
забравил вече да римува,
в мълчания, обвити в дим -
и в тях - със своята лулица,
на теб ти е необясним
смехът след тъпото на вица,
говоренето - вятър в степ,
наливане от пусто в празно,
и всяка думичка - във теб,
е стиска сладка сол на язва,
минаваш - вятър през стена! -
и пухче в пролетни тополи,
платил жестоката цена -
из тях да бъдеш птица в полет...

КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА
В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ
ПИШАТ


Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято -
стрък неповехнали цветя,
непосетен от пеперуди,
и сигурно ще си простя
за всички минали заблуди,
и сигурно ще вярвам пак,
загърнат в мекото на шала,
че бризът - шеметен хлапак! -
ще вейне роклята ти бяла,
че някой ден ще съм щастлив
да те прегърна - и целуна,
и да ти пиша със курсив
стих - върху есенната дюна,
да вихря твоите коси
над пясъци и над тръстики -
дъждът над мене да виси
със копия, стрели и пики,
и да ми стяга на врата
на хоризонтите каишът! -
когато птичите ята
в небето името ти пишат.

ВЛАКЪТ
КЪМ НИЩОТО


Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови - къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса?
Къде е хълмът с пролетни треви?
Нима през него минаха косачи?
И - спънат кон! - денят ми си върви -
не знам дали върви, или се влачи?
Къде са? - младостта, копнежът див
по едрите звезди над Фамагуста?
Мен сякаш във гигантски кадаиф! -
съдбата ме опече - и ме схруска.
Изчезнаха! - в поляните с цветя -
момичетата, дето съм ги любил.
И само в тъпи стихчета летя! -
щом легна на проскубания губер.
Как исках да ги помня! - все така.
Навярно друг със стихчета ги глези?
Четат ли? - след тавата с мусака -
и моите възвишени поезии?
Изпил си трите бирички на крак,
не найдох мира - нито топла стряха.
Здравей, живот! - един изпуснат
влак.
Поетът в мен за сбогом ти помаха!

УТРИННА МОЛИТВА

Тъй както всичко съградено
започва своя тих разпад,
и времето лети - вретено! -
върти ни в Рай - и вихри в Ад,
тъй както кротко се измъква
за черква мама призори,
а няма нито Бог, ни църква! -
запалиш свещ, но не гори,
тъй както без адрес и логин,
клошар, развеял риж перчем,
пече ни слънцето на огън! -
на бавен огън се печем,
и трупаме - като апаши,
и харчим с щедрост на крадци,
и стават кътниците наши
по-зли от кучешки резци,
тъй както рейва се над бездна
синигерът - без капка страх,
така и аз ще си изчезна
без отговор - защо живях.
Нима и в Рая ще отидем,
нарамили торба с пари?
Аз ще се моля - в някой иден
живот да бъдем по-добри.

СЛУЧАЕН ГОСТ

Животът мен ме гали - като с лапа -
не ми горчи от хлебеца ми чер.
Добре живея - с мишката в долапа
и с котарака в моя пенкилер.
Наясно съм със хора и със птички -
те искат само хляб и светлина! -
животът да е “live” - и то за всички! -
платили за това добра цена.
Спокойствието просто значи разум.
И значи - помъдрял е този свят,
във който - ако Бог не ни опази,
все тъй ще си живеем - като в Ад.
А всъщност колко простичко
е всичко! -
пристигнахме с Вълшебния килим.
Това е толкоз просто и логично -
дойдохме - гратис! - и ще отлетим.
Ще се преселим в по-добра държава.
След нас ще вдигнат крепостния
мост.
За пет минути чест, позор и слава! -
дойдох на този свят - случаен гост.
На пътната тояга метнал капа,
задраскайте ме в своя стар тефтер! -
и нахранете мишката в долапа
и котарака - в моя стар килер.

ИВАНЧО И МАРИЙКА

Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? -
избягали Марийка и Иванчо! -
от класното по български език.
Да наберем едно чувалче с леща.
Ти да ми правиш супичка с фиде.
И тати - след родителската среща! -
кефлия! - десет кинта да даде.
Да гледаш ти сакъзчета - в саксийки.
Да слушаш Григ! - от стар съветски
VEF.
И вечер да ти казвам - Ееех,
Марийке,
ела при мен, защото съм на кеф!
А сутрин да те будя, щото в седем
звънецът бие! - може би за нас.
Пристигам първи. Тръгвам си
последен,
но със Марийка винаги съм в час!
И ранчото ми цяла нощ да свети -
дори по-ярко! - от хотела “Риц”.
Иванчо и Марийка са поети! -
в един живот, по-смешен и от виц.
Но аз - понеже хитър съм Иванчо,
на всичко - за Марийка! - съм готов.
И цялата Земя ще бъде ранчо! -
за нашата - и вашата любов.
СТИХОТВОРЕНИЕ
ОТ ГРАДСКИЯ КРЕТЕН


Тъй както кученцето трепка
в съня си с лапи и уши,
и подир детската изцепка
се свиват нашите души,
тъй както се смалява коте
и дебне вълнено кълбо,
и пандизчия доживотен
чете в килията Рембо,
тъй както мама сутрин иде
и носи в стаята ми чай -
и казва ми: - Стани, да видиш!
И без поезия е Рай! -
тъй както пътникът в неволя
отправя взор към свода тих,
да ми простиш? - ще те помоля,
че с теб живея само в стих,
че съм от теб все тъй далече,
че ти си тъй далеч от мен.
А стиховете мои вечер
ги пише градският кретен.

ИЗТРЪГНАТ ЛИСТ
ОТ ДНЕВНИК


Рисувах те на плажа - с показалец,
очите ти - и профила ти скъп.
А сетне изпроводих своя залез -
оранжев като къс лисичи гръб.
Прибрах се - трезвен, гоних
със пешкира
от стаята рояците мухи.
Съседката ми леко ме нервира -
изтупа върху мен бохча с трохи.
Похапнах малко сиренце - не синьо.
Ще купя „Бри“, ако вечерям с теб.
Изгледах първо мача с Роналдиньо,
а сетне филма
с Джон Кристофър Деп.
Видях - на атлетическите писти,
че Лалова спечели пак сребро.
Изпих три бири, спах с Агата Кристи
и нейния измислен Поаро.
Понеже вечерта се случи звездна,
насън помилвах твоите коси.
И засънувах как на гара Мездра
ме чакаш ти в маршрутното такси.
Събудих се от студ - с пети отвити.
И си направих първото кафе.
И дълго плаках - със Папазов, Тити,
над снощната ти тортичка парфе.
Ще взема да ти купя телевизор
и всяка вечер, щом го угасим,
ще те прегърна - да си ми наблизо! -
и да летим с Вълшебния килим.

СВЕТЪТ Е КЪЩИЧКА
ЗА ПТИЦИ


Ще си отида от света.
На своя ред ще си отида -
аз - птичък в птичите ята,
тъй недостигнали Колхида.
Ще бъда тъжен аргонавт,
разбил словесните вериги.
След мене ще остане рафт
със непрелистените книги.
Перо. Луличка. Сух тютюн.
Три ризи в кат ненужни дрехи.
Живях - един красив тайфун,
облечен в рицарски доспехи.
Дори пред смъртния си ров
аз ще мълвя на вси езици -
светът е шепичка любов
и проста къщичка за птици.
И ние - влюбени! - летим,
къде? - не питайте. Не зная.
И ще се вием - яко дим! -
чеда на Бога - във безкрая.

СТАРЕЦЪТ
И БАСЕЙНА


Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах -
направо ми изпада “Бленд-а-мед”-а! -
когато край басейна те видях.
Прикътала прекрасните си мерки
в прозирно сари с цвят ултрамарин,
край теб издувах бицепси и перки! -
аз - Старецът, неуловил марлин.
Бях си обул най-готините плувки.
Бях си подстригал бялата брада.
От банския ти - с двете леки джуфки! -
във моя мозък капеше вода.
Косиците ти - вятър, щом ги вейна,
и аз - нали съм стар и адски тъп,
направо щях да падна във басейна! -
като отсечен с яки брадви дъб.
Разгърна сетне книга на шезлонга -
от умните е - казах си - моми!
И сякаш не в басейн! - на остров
Тонга
със нея бяхме легнали - сами!
Откъртих й въпрос: - Какво четете?
Добавих с нежен глас едно:
- Здравей!
А тя ми рече: - Вас чета, Поете.
До гуша ми дойде Хемингуей!
Петнайсет дни забравих
що е старост
в хотелчето край Варна -
с три звезди.
В мен “Снеговете на Килиманджаро”
топяха се на “Пролетни води”!
И всеки ден със теб ми бе “Фиеста”,
“Безкраен празник”! - с малко
тъжен край.
Като в абсурдна някаква пиеска
ти каза: - Ще се видим пак през май!
А лятото си мина - и замина
след сарито ти с цвят ултрамарин.
Но бях щастлив, че улових марлина! -
на Стареца безсмъртния марлин.

МОМИЧЕ
ОТ СОФИЙСКИЯ
ТРАМВАЙ


Тя се качи на спирка „Гарибалди“.
И аз не бях спечелил за такси.
И си помислих - пич, какво не дал би
да милнеш тихо нейните коси?
Тъй хубава! - чак ватманът засука
три пъти в огледалото мустак.
Седях - като че ли гърмян с базука,
а тя край мен кръстоса крак връз
крак.
И - сякаш из душата ми бездомна
изгрея ясно слънце през април.
И цветето на скутеца й помня -
май беше люляк. Или карамфил.
Бях горе-долу трезвен - майска роза.
Каква ти роза? - цъфнал полски мак.
Направо бях изпаднал във хипноза -
един вдървен в седалката глупак.
Усмихваше се тя, кому - не зная.
Видение от Рая беше тя! -
момичето, което във трамвая
летеше с китка пролетни цветя.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма