Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
Статии
Пристигане на киното
Балканската война във филма на варненеца Александър Жеков* 
 
Петър Стоянов (1.09.1927, Дъбравино, Варненско) - Историк-краевед. Завършва история в СУ “Св. Кл. Охридски). Автор на “Дъбравино в миналото” (1984), „Стара Варна в първите години след Освобождението – 1878 - 1890“ (1992), „Стара Варна на границата между две столетия – 1890 - 1912“ (1995), „Варна през древността“ (1998), „Камчийски шепот“ (2001), „Варна и войните – триумфът и погромът на България (1912 – 1919)”, “Камчийски вълнения” (2012), както и на повече от 150 статии за миналото на Варна.
АртЕнциклопедия Варна

Възрожденската фамилия на Александър Жеков е свързана с епизод от последните дни на турското присъствие във Варна. Турците дълго задържали Варна, въпреки решението на Берлинския конгрес за опразването му. За да ускори освобождението на Варна, в града пристига руският генерал Столипин и със свитата си е настанен в къщата на Янаки Жеков (на сегашната улица “27 юли”). При него веднага пристига Фазлъ паша – комендат на крепостта, и моли Столипин да го приеме, оправдавайки се, че няма специална заповед за опразване на града. Налага се ген. Столипин да замине за Цариград и да донесе нужния документ. Генералът кани Фазлъ паша в къщата на Янаки Жеков, връчва му документа, пашата ниско се поклонява и целува писмото, а Столип рязко му извиква: „А сега се омитай от Варна!“.
Това се случва на 26 юли 1878 г., на следващия ден руските войски влизат във Варна. Всъщност освобождението на Варна започва от дома на Янаки Жеков.
Янаки Жеков е роден в Ямбол през 1819 г. След Руско-турската война през 1828-1829 г., заедно с родителите си се преселва в Бесарабия, както много други българи от този край, но не престоява и година и се връща отново в България. Установява се във варненското село Девня. През 1830 година семейството се установява във Варна, където Янаки Жеков се формира като възрожденец и революционер, със заслуги за българското пробуждане в града.
 
Броят на чуждестранните кореспонденти, допуснати до тракийския театър на бойните действия, е точно 110 – според педантичния списък на цензурната секция при Щаба на българската армия.
 
Янаки Жеков има трима достойни синове. Жеко Иванов Жеков завършва право и навлиза в политическия живот на Варна. През 1896 г. Народняшката партия в града го издига за кмет. По време на неговото управление се правят решителни стъпки за благоустрояването на града с опити за сключване на 4-милионен заем срещу ипотека на общински имоти. През 1899 г. князът снема доверието си от народняците и на общинските избори през същата година радославистите печелят изборите. Коста Ранков заема кметското място за втори път. Жеко Жеков става отговорен редактор на вестник „Източен край“ (1900 - 1902), а след това два пъти - през 1902 до 1903 г. и през 1911 до 1913 г., е окръжен управител на Варна. През тази година се занимава и с публицистична и изследователска дейност около миналото на Варна и нейното население. Плод на тази му дейност е книгата „Одесос“, както и статии за името и произхода на гагаузите във Варна.
Вторият син на Янаки Жеков - Михаил, се развива като финансист, а третият, на когото ще посветим повече страници, е Александър Жеков. Той е роден през февруари 1879 г. във Варна, на същата улица и в същата къща, където няколко месеца преди неговото раждане е настанена свитата на генерал Столипин. Завършва Варненската мъжка гимназия, а след това, през 1902 г. - Севастополското мореходно училище от висш разряд, след което получава званието щурман за далечно плаване и чин прапорщик от запаса на флота. Служи като офицер в Руския черноморски и в Балтийския флот. Ал. Жеков владеел няколко езика и това му позволява да завърже приятелство и осъществи контакти не само с представители на руската култура, но и с чуждестранни дейци на изкуството, пребивавали по това време в Санкт Петербург. Едно такова познанство се оказва съдбоносно за неговия живот - срещата с представителите на френската кинофирма „Пате фрер“ (Братя Пате), която развивала оживена дейност в Русия. Фирмата привлича младия и интелигентен българин за свой сътрудник, а по-късно му предлага да стане неин представител за Санкт Петербург и Москва. Александър Жеков приема предложението, напуска флота през 1907 г. и започва работа във фирмата. Освен с организационните и други делови въпроси, той се занимава и с новото си увлечение - фотографското изкуство и боравенето с кинокамера. Политическите събития в началото на ХХ век и войните му дават шанса да работи на ново поприще и той става първият българин, заснел по фронтовете и по време на самите полесражения кадри от бойните действия по време на Балканската война, а след това и да създаде филм за нея.
 
“В пояса на стария башибозук между другата плячка бяха намерени две женски уши с обици” – уверява един от междукадровите надписи на филма. По същото време и на същото място ще да е осъществен и епизодът, озаглавен “Военният цензор при Главната квартира, а впоследствие одрински кмет, журналистът г. Шангов”, в който и днес може да бъде видян да пуши лулата си и да чете гръцкия вестник “Тахидромос” Стоян Стайков Шангов (1867–1925) – общественик, журналист, създател на популярния софийски всекидневник “Вечерна поща”.
 
По време на общата мобилизация в България, обявена на 13 септември 1912 г., той пристига във Варна, за да се посвети на възвишените цели на отечеството си.
На 24 октомври 1912 г. Ал. Жеков получава удостоверение от варненския окръжен управител Ж. Жеков (негов брат) за свободно движение до София и Варна, за да уреди участието си за снимането на бойните действия на фронта. На 30 октомври той пише молба до цар Фердинанд с искане да му позволят да прави снимки на полесраженията. В подробното и изключително ценно изследване на Петър Кърджилов в книгата му „Загадките на филма за Балканската война“ (ИК „Титра“ 2006) се цитират две удостоверения за разрешение за снимане и пътуване по фронтовата линия. Едното е издадено на 22 декември 1912 г. в Лозенград от началник отдела към Генералния щаб за пътуване до Димотика, Мерхолия, Дедеагач, Гюмюрджина, Битоля и Велес и други фронтови градове „за правене на фотографически снимки“. Второто разрешение е от април 1913 г. и е издадено в гр. Одрин с правото да пътува с железницата до Чаталджа и да прави срещу хотел „Хаджи Панако”, в бирария „Златна котва”, в градината „Червен рак” (срещу входа на Морската градина). Известен е и летният кинематограф в Морската градина на фирмата „Гизела Петкова” (съпруга на Вл. Петков), наричан Варненски модерен театър.
Според вестник „Варненски новини”, заснетият лично от Ал. Жеков документален филм е единствен в целия свят, защото само той има открит лист от Щаба на действащата армия да прави снимки на бойното поле.
След прожекцията във Варна филмът на Ал. Жеков започва да се прожектира из страната - най-напред в Софийския модерен театър, а след това в Русе през февруари 1915 г. През същата година, в разгара на Първата световна война, Ал. Жеков се обръща с молба до военния министър на България с желание да даде своя принос за отечеството. В молбата са дадени и някои лични сведения, които заслужават да бъдат упоменати, за да се хвърли повече светлина върху житейския му и професионален път. Споменава се, че е „жител из II участък на гр. Варна, ул. „27-мий юли” № 269”. Следващият цитат е от книгата на П. Кърджилов „Загадките на филма за Балканската война”, с. 200.
„При наличността на военноморското ми образование, което получих в Русия и което се вижда от приложените при настоящите документи, моля да ми признаете офицерски чин и ми дадете съответствуеще назначение във флотата или армията. Като имате предвид общественото ми положение в Русия от 10 години насам, като представител на голямата кинематографическа фирма „Пате фрер” и като специалист в техниката на тази област, предлагам услугите си за организиране отдела за снимки от военните действия в нашата армия в случай на мобилизация, с което мисля да принеса по-голяма полза.” По-нататък в молбата се споменава за придобития опит в снимането на военните действия през Балканската война и за снимките, които е правил в руската армия на Галицийския фронт в началото на Първата световна война.
 
Кинокамерата на Жеков отразява и други сцени, описани от междукадровите надписи на филма като “Един турски окоп след сражението”, “Телената мрежа пред “Айваз-баба” и “Фортът “Аиджи-Йолу”, превзет пръв от 10-и Родопски полк”, в които цар Фердинанд и генералитетът разглеждат бодливите и насипните ограждения на двете укрепления. Възможно е епизодът “Освободители и освободени тържествуват. Българско хоро” (посрещането в центъра на града) да са заснети няколко дни по-рано (но не и преди 13 март). Не е ясно кога и къде е починал, има ли роднини, оставил ли е потомство (известно е все пак, че е роден на 16.ІІ.1879 г., най-вероятно във Варна)... До наши дни няма съхранена нито една негова фотография! А това е операторът, запечатал върху филмова лента ликовете на хиляди българи, участвали в Балканската епопея! Която в нашия случай се оказва епопея на забравените...
 
Молбата на Ал. Жеков е от 6 август 1915 г. След малко повече от месец България е вече на страната на Тройния съюз и против Антантата, в която участват Русия и Франция - негови работодатели - и желанието му не се осъществява. Авторът на филма за Балканската война идва отново във Варна през 1926 г. и предлага отново прожекция на филма. В няколко поредни броя на вестник „Варненска поща“ срещаме рекламирането на филма. В броя от 18.10.1926 г. четем следното: „Балканската война, най-крупното и грандиозно дело в новата история на българския народ, със слава и лаврови венци, чутовните подвизи на българския войн, които удивиха света, неговите вихрени победи из тракийските полета и по бреговете на няколко морета - всичко това е възпроизведено на самото място през време на сраженията по бойните полета в един величествен филм, който варненци ще имат щастието да видят в кино „Палас“. На 19 октомври отново в реклама на същия вестник се казва: „На всички нас са познати обширните тракийски полета, горите на Странджа и бреговете на моретата. Сега им се отдава случай да видим във филма нашите дела и самите себе си!“. На 20 същия месец рекламата дава повече информация за филма и неговия създател. „Нашият известен съгражданин Александър Иванов Жеков, който през Балканската война бе военен кореспондент на бойното поле и имал отличната идея и монополно право да снеме филм за чутовните подвизи на българските герои, грандиозните сражения, походите и пр. Бидейки там, той имал възможност да снеме цялата война. Тоя ценен и с голямо историческо значение филм господин Жеков досега е пазел като светиня и сега по случай предстоящите славни бойни тържества той е ангажирал кино „Палас“, където ще се представи този извънредно скъп и мил за нас филм“. И още едно напомнящо съобщение от 22 октомври в същия вестник: „Трогателен спомен за всеки варненец да си спомни за боевете при Лозенград, Одрин и Чаталджа. Филмът ще се прожектира на 25.10.1926 г. в кино „Палас“.
Във Варненски държавен архив се съхраняват снимки от фотоархива на Окръжния център за фотопропаганда. В него освен художествени творби на художници и репродукции на картини и заснети паметници, посветени на Балканската война, се намират и такива, които са преснемани от филма на Ал. Жеков. Снимките не са много ясни, но биха могли да се реставрират и да се създаде възможност за ползването им.
Владимир Павлов, тогава уредник във Военноморския музей във Варна, в статия под заглавие „Нов документ за героизма на българските военни моряци», публикувана във варненския вестник „Народно дело» от 18.12.1982 г., разказва за откритието си във военните архиви на филма за Балканската война на Ал. Жеков, където в триминутен откъс се говори за действията на Черноморския ни флот и атаката на турския крайцер „Хамидие.» В статията Вл. Павлов споменава, че Военноморският музей разполага с копие от този филм.
                       
* Откъс от книгата “Одесос, стара и нова Варна”, подготвена за печат от Издателство МС, Варна 2014
Коментарите са на Петър Кърджилов - изследовател на българското кино. Завършил е кинознание в НАТФИЗ, работил е в най-големите аудиовизуални архиви у нас – Българската национална филмотека (1980–1990) и Направление “Телевизионен фонд” на БНТ (1998–2002).
Носител на годишната (2007) награда на Съюза на българските журналисти за книга (“Загадките на филма “Балканската война”). Неотдавна издаде поредния си труд – “1897 – пристигането на киното”.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма