Списание за литература и изкуство Начало   Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
Статии
Галерия „Простори“
В картините на Дария Василянска
образът на един щастлив свят 
 
Пламена Димитрова-Рачева

Стилът не се постига с изразни средства, стилът това е нов свят, богат откъм съдържание – това е нов опит в изкуството
Дария Василянска
сред свои творби

В картините на Дария Василянска съществува образът на един щастлив свят, освободен от екзистенсииалните проблеми на личността. Градският пейзаж, митологията и споменът имат привилегията да изразят в изкуството “кавалетната” обективност на въображението върху фона на една вълшебна природна декорация, толкова нужна на хората преди и сега.
Картините ѝ са “спрялото” време в багри, те са особен начин на запаметяване - културен код на времето, даден от една творческа личност на един проветрив за ценностите си град.
Всяко нейно живописно творение е взаимоотражение на образи, които доосмислят, до-представят тъга и смях, мечти и сълзи там, където не ги е имало.
Колоритът допълва сюжетността - превръща се в цветен „прожектор“ и около него се завърта интригата на сватбения танц, разходката край морето, небивалиците в съня на старата дама, смиреността на плетачката на дантели, небесния миг на ловеца на птици и пр. Преоткриването на миналото, настоящето без догатки за бъдещето, като че ли е едно конституиране на времето, на стойностите, които не се нуждаят от мотивировка, за да съществуват в бъдещето. В картинното пространство те носят сакрализираното битие на женския свят, в който нещата следват вътрешната логика на майчината душевност и на обвързаността към продължението на живота.
 

Дария Василянска (28.11.1928, Варна) – Художничка. Завършва (1955) живопис при проф. Ил... [повече]
 
Пристигане на киното
Балканската война във филма на варненеца Александър Жеков* 
 
Петър Стоянов (1.09.1927, Дъбравино, Варненско) - Историк-краевед. Завършва история в СУ “Св. Кл. Охридски). Автор на “Дъбравино в миналото” (1984), „Стара Варна в първите години след Освобождението – 1878 - 1890“ (1992), „Стара Варна на границата между две столетия – 1890 - 1912“ (1995), „Варна през древността“ (1998), „Камчийски шепот“ (2001), „Варна и войните – триумфът и погромът на България (1912 – 1919)”, “Камчийски вълнения” (2012), както и на повече от 150 статии за миналото на Варна.
АртЕнциклопедия Варна

Възрожденската фамилия на Александър Жеков е свързана с епизод от последните дни на турското присъствие във Варна. Турците дълго задържали Варна, въпреки решението на Берлинския конгрес за опразването му. За да ускори освобождението на Варна, в града пристига руският генерал Столипин и със свитата си е настанен в къщата на Янаки Жеков (на сегашната улица “27 юли”). При него веднага пристига Фазлъ паша – комендат на крепостта, и моли Столипин да го приеме, оправдавайки се, че няма специална заповед за опразване на града. Налага се ген. Столипин да замине за Цариград и да донесе нужния документ. Генералът кани Фазлъ паша в къщата на Янаки Жеков, връчва му документа, пашата ниско се поклонява и целува писмото, а Столип рязко му извиква: „А сега се омитай от Варна!“.
Това се случва на 26 юли 1878 г., на следващия ден руските войски влизат във Варна. Всъщност освобождението на Варна започва от дома на Янаки Жеков.
Янаки Жеков е роден в Ямбол през 1819 г. След Руско-турската война през 1828-1829 г... 
[повече]
 
Убодени с чадър
Тихомир Йорданов 
 
Тихомир Йорданов (16.04.1932, Нови пазар) – Писател, журналист, преводач. Пише стихове и разкази, превежда поезия от руски език. Живее и работи във Върна. Завършва бълг. език и лит. в Соф. държ. университет (1955); учител и редактор във вестник, в радиото и в тв, в книгоиздателството. Чл. на СБП и СБЖ. Негови творби са превеждани са на р., укр., белор., ч., полски, немски и рум. език, на иврит.
Съч.: 2014, Късчета облак – есета (Издателство МС); Трески за дялане (Издателство МС); Гротески (Издателство МС); 2013, Злъчни строфи - насметени бодилчета (Издателство МС); Забодени с топлийки (Издателство МС); 2009, Двустишия (Издателство МС); 2010, Руски поети на мой глас (втори випуск, Издателство МС ООД; 2009; Тетрадка по всичко (разкази, стихове, есета, Изд. З. Стоянов, 2008); Руски поети на мой глас (преводи, Издателство МС ООД, 2007); Разкази от първа ръка (Издателство МС) д. З. Стоянов, 2007; Приказки от кафенето (ИК АРТпринт, 2004); Варненска читанка (разкази и очерци, ИК АРТпринт, 2003); Спасената книга (стихове и импресии, ИК АРТпринт, 2002); Парад (разкази и новели, ИК АРТпринт, 2001); Кралски дандании във Варна (разкази и очерци, Барс агенция, 2000); Завеяни разкази (ИК Андина, 1998); Летни произшествия (разкази, Книгоизд. Г. Бакалов, 1988); Разкази от старо и ново време (Книгоизд. Г. Бакалов, 1982); Трима в един ден (разкази и новели, Изд. Бълг. писател, 1981); Варненски работи (разкази, Кнгоизд. Г. Бакалов, 1975; Барс агенция, 2002); Случаен изстрел (повести, Държ. Военно издателство, 1973); Трудно щастие (разкази и новели, ДИ, В, 1970); Очакване на прилива (разкази, ДИ В, 1966); Екипажът на 62 (новела, Държ. Военно издателство, 1962); Пориви (лирика, ДИ В, 1961); Земята, която сеехме (поема, изд. Български писател,1959) и др.
ДА – Варна; ф. 1129, 758 а. ,е., 1932 – 1995 г... 
[повече]
 
Знаци
Опит за разчитане на прабългарския рунен надпис
от с. Бяла – Обзор, Варненско 
 
Иван Танев Иванов

Най-напред К. Шкорпил обръща внимание на прабългарските рунни знаци, публикувайки около 130 от тях в Сборника за наука и народни умотворения (VIII, 1892, 40) и в Известията на Руския археологически институт в Цариград (X, 1905, 250—280 и таблици XCIX, L и LI). По-късно са открити още повече прабългарски рунни знаци по камъни, глинени и други предмети в някогашните предели на България: Плиска, Мадара, Преслав, Силистра, на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре, върху една каменна квадра в Шудиково, Югославия, и в скалната църква при Басараб, Северна Добруджа, където образуват цели надписи (Дончева-Петкова, Л., Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII—X век, С., 1980).
В евразийското историческо пространство са извесни няколко подобни групи рунни знаци, които са разчетени като писменост. От тях прабългарските рунни знаци образуват отделна изолирана група, заедно с рунните знаци на Салтово-Маяцката култура, създадена от прабългари и алани през VIII-IX век в района на р. Дон. За какво са използвани прабългарските знаци не е установено, но наред с очевидната им роля на магически, указателни, строителни и др. символи, те вероятно също са служили и като писменост. Арабският писател Ибн ал-Надим (Ibn Fadlan’s, Reisebericht von A. Zaki Yalidi Togan, Leipzig, 1939, c. 194) съобщава, че както дунавските българи, така и тези от Волга спадали към онези народи, които си служат с писмо от резки. Това твърди и Черноризец Храбър в прочутата си възхвала на словенското (българохристиянското) писмо, която започва с думите: „И тъй словенете (българските християни) нямаха по-рано писменост. Но, когато бяха езичници, те четяха и гадаеха с черти и резки”.
Тъй като обикновено тези знаци се срещат поединично или на двойки, първоначално е предположено, че това са каменоделски знаци, цифри или клейма, т. е. отличителни знаци, печати. Някои изследователи обаче, като напр. К. Шкорпил и др... 
[повече]
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало   Логин форма