| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Под знака на Терпсихора: |
| In Memoriam: |
| Поглед: |
| Паралелни светове: |
| Metal Meyor: |
| Галерия „Простори“: |
| Пристигане на киното: |
| Убодени с чадър: |
| Знаци: |
| Спорно и безспорно: |
| Търсачка: |
| И това ше мине: |
|
|
| Статии | ||||||||||
| Поезия | ||||||||||
Христо Боранов (1944 - 2012) |
||||||||||
 Христо Боранов (24.04.1944, Провадия – 16.02.2012, Бургас) – Лекар, поет. Завършва МУ във В., след което започва работа като лекар в Бургас, специалност спортна медицина. Дълги години е директор на бургаския спортен диспансер. Един от най-атрактивните, раними, приличащ само на себе си (изключително достойнство) поети. Стиховете му са рядко съчетание между лиризъм (нежно-премерен) и несамоцелен структурализъм. Различен във всяка своя книга, винаги експериментиращ, неповтарящ се и същевременно цялостен, без досада концептуален и без натрапчивост. Чл. на СБП. Автор на книгите: Заложник на думите (стихотворения, Бургас, 2004); Нещо повече (стихотворения, Бургас, 1999); Стъпки в паважа (стихотворения, Черноморие, Варна, 1996); Защо (стихотворения, Черноморие, Варна, 1994); Среднощни стихове (стихотворения, Изд. къща НД, В, 1992) и др... [повече] |
||||||||||
| Поезия | ||||||||||
Валери Станков |
||||||||||
 Валери Станков (5.03.1956) – Поет, журналист, издател. Роден, живее и работи във Варна. Завършва „Руска филология” в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работи като учител, спасител по плажовете, културтрегер, шофьор на такси, пазач на паркинг, моряк, телохранител в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в алманах „Простори”, тв репортер, журналист - репортер във вестник „Черноморие” и „Черно море”, служител в община Варна, управител на ИК „Галактика”, директор на университетското издателство на ВСУ „Ч. Храбър”, в момента е гл. експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в община Варна. Автор на 33 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от тях са „Автопортрет със светкавици” (2006), „Писателят като чудовище” (роман–есе, 2006), „Наръчник за лунатици” (2007), „Обиск на пустините” (2007), „Къща без икони” (2007), „Аз съм светлият мъж към безкрая”, „Усмирителна риза за ближния” (2008), „Слалом между мълнии” – 2010, „Буквар за влюбени” – 2011 г., „Аутопсия на зимните миражи” – 2011, „Дърво за бесене на поет” – 2012, „Делникът на един безделник” – 2013... [повече] |
||||||||||
| Преводи | ||||||||||
Есен в ряжския край |
||||||||||
 Владимир Силкин (14.10.1954, гр. Ряжск, Рязанска област, Русия) – Поет. Завършва редакторското отделение на военната академия. Секретар е на Съюза на писателите на Русия, зам. председател на ръководството на Московската градска организация на Съюза на писателите на Русия, началник на художественото студио на писателите на въоръжените сили на руската федерация „М. В. Фрунзе”. Удостоен е с Държавна награда на Русия и с други значими отличия, между които Националната награда „Петър Велики”, кавалер на Ордена на Честта, също и на орден на Руската православна църква на името на светия благоверен княз Данаил Московски. Автор на повече от 40 стихосбирки в това число и детски, на книги с есета, текстове за песни, преводни книги. Книгата му с текстове за песни – „Жеравче” е летяла в космоса на межд. орбитална станция „Союз ТМА – 5”, а стихосбирките му „Трите имена” и „Златното крило” са на борда и в околосветските морски плавания на учебните кораби – платноходи: „Надежда” и „Крузенщайн”. Името на Владимир Силкин носи Библиотека Втора в град Ряжск, а също и литературният салон в Ряжския крайеведчески музей.
|
Под знака на Терпсихора | 50 години Международен балетен конкурс Варненският - най-труден и най-престижен в света |
 Д-р Светла Трайкова (18.08.1950, Варна) - Завършва СУ “Св. Кл. Охридски” спец. българска филология и философия (1973), доктор на философските науки (1990). Работи като учителка, секретар на ОС за култура, зам.-председател на Обл. съвет за духовно развитие - Варна, пом. директор на НУИ “Д. Христов” (1991 – 2011). Участва в научни конференции с доклади и има публикации в сферата на културата и образованието. Тази година XXVI Международен балетен конкурс във Варна отбелязва 50-годишнината от създаването си. Едно от събитията, които поставят България и Варна в хилядолетната културна история е провеждането на първия в света международен балетен конкурс през 1964 година с двадесет и шест издания до днес. Изненадващото е, че малка държава като нашата, без дълголетни традиции в балетното изкуство, става инициатор на такава културна проява, която събира периодично балетни педагози, хореографи и изпълнители от цял свят и задава новостите в това трудно сценично изкуство, дава идеи за появата на нови конкурси, става трамплин в кариерата на най-известните в света балетни артисти.Естествено е да зададем въпрос не толкова за първите организатори на конкурса, колкото за първите инициатори и защо точно в град Варна се провежда. Далновидна е идеята град като Варна, отворен към света, с прекрасни природни дадености, великолепна лятна сцена и силно желание да се превърне в място на благородно състезание, което да повдигне всички “железни завеси”, да покаже, че изкуството на танца е общуване без граници в един хармоничен свят без разделения. Първата председателка на журито на шест конкурса, великата балерина Галина Уланова възкликва: “България е малка страна, но с голяма инициатива... [повече] |
Назад
[ 1 ]
Напред |
| |||||
 |