| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Разказ: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
| Теория: |
| Руският писател Алексей Варламов в България: |
| Документи: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил | |
Царството Божие– единство и пълнота в различието |
|
 + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, редовен член на Академията за сигурност и правов ред на Руската федерация, редовен член на Международната академия по информатизация, Москва, доктор по богословие на Московската духовна академия“А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.” (Иоан 16: 13 - 15)
Въпросът за догматите и каноните е специфично църковен, съставлява основата на православната вяра, поради което ще го разгледаме в контекста на нашата вяра в Евангелието. Евангелието - благата вест за Царството Божие - е възвестено на хората от нашия Господ Иисус Христос.
Вярата според св. апостол Павел е “жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр.11:1). Тези странни думи на апостола на народите, от една страна, определят закона за човешката свобода относно вярата, а от друга - те говорят за вярата като особено, присъщо на човека състояние, като за някакъв дар, който той притежава. И този дар е търсенето, стремежът, очакването на нещо желано, предчувствие на нещо различно, заради което си струва да се живее. Този дар е общочовешко понятие, тъй като можем да го намерим винаги, навсякъде и във всяка една личност. Това ни дава право да кажем, че търсенето, стремежа и очакването на човека не е случайно, че това не е изключение, а е първичен закон. Този закон е религиозната същност на човека и именно той е причината за самоопределението на човека относно неговата вяра.
Нашата вяра е намирането и приемането на Евангелието за Царството Божие, за бъдещата реалност, за „онова, що се не вижда”.
Евангелието е откровението и догмата на християнството, образът на невижданото от никой на света, бъдещото Царство Божие. Този образ ни разкрива единствено единородния Син Божий – Иисус Христос. Евангелието обхваща и знанието за самия вестител Иисус Христос и за отношението на Господ Иисус Христос с Бог Отец и със Светия Дух.
Догматите на Църквата, нейното предадено от Бога съкровище, се съдържат в Евангелието, в кръщелните символи на вярата, в литургичните молитви, в Символа на вярата, в антиеретическото богословие на отците на Църквата, и в догматичните решения на Вселенските събори.
Никеоцариградският символ на вярата е създаден на І и ІІ вселенски събор въз основа на кръщелните формули, които са изповядвали първите християни при св. тайнство кръщение, когато са встъпвали в Църквата. Вселенските събори са свиквани за точно формулиране на вярата, изопачавана от ересите, които са изкривявания на вярата – учения, които не съответстват на свидетелството на самия Христос. Затова в Символа на вярата, който е нашето Верую - изложението на нашата вяра, се съдържат основните догмати за Бог Отец и Светия Дух и за тяхното отношение с Иисус Христос и за делото на Бог Отец, на Иисус Христос и на Светия Дух за даряването на бъдещето Царство Божие.
Що е Царството Божие
Ако съберем всички притчи на Христос за Царството, ако се вслушаме в това, което са говорили и свидетелствали апостолите, светиите и мъчениците, ако обърнем внимание на това, което проповядва Църквата, ще разберем, че понятието за възвестената от Господа Христа реалност е много по-различно от мъглявото понятие за „задгробния свят”, което имат по принцип християните. Царството Божие – това е пълнота на живота, пълнота на радостта, пълнота на знанието, тържество на Божествения живот – всичко това, заради което Господ Бог създаде човека и света. От това Царство човека отпадна в греха и самолюбието, поради което Христос Бог отново го откри и го дари на човека.
Синът Божий приел в своята ипостас, т.е. в Божествения си живот, който е любов към Бога Отца, да участва цялата човешка природа. Човешката природа, която Той приел, била в паднало състояние, т.е. на по-ниско ниво от това, на което е била създадена от Бога. Поради това участието в Божествената любов на Сина към Бог Отец винаги минава през кръста, т.е. през жертвата и подвига.
Да участваме в Царството Божие означава да познаем Сина Божий като Бог и като човек – Богочовек, т. е. съединен по своя воля с всички хора чрез човешката Си природа. Всеки отделен човек може да се съединява с Него по собствено желание и решение, но никога против волята му. В това се състои ценността на свободата на човешката природа, винаги да има право на избор. “Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.” (Гл. 5:13)
Всеки човек според вярата си доброволно може да влезе или не през вратата, която Христос Господ е отворил към Бога Отца чрез явяването си в плът. Самият Той красноречиво и ясно говори: “Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама по себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те ще изгарят.” (Иоан 15:4-6)
Като се съединим с Христос, трябва да живеем неговия живот, а неговият живот се състои в това: да държи вратата отворена към всеки човек, т.е. да търпи и да понася греховете на всички хора и да не се подчинява на своята природа, а да я разпъва на кръста и като възкръсне, да я принася на Бога Отца. Така възкръсва след покаянието и всеки вярващ в Христа и се връща при Бога. Затова Христос говори: “Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” (Иоан 10:9). От Божествена страна Неговият живот се изразява в това: да съединява всичко сътворено в себе си, да го изпълва с Дух Светий и да принася всичко на Бога Отца. “Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.” (Иоан 15:10)
Царството Божие, това е любов към Христос като смисъл, съдържание и изпълнение на живота. Свети Иоан Богослов възкликва: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.” (Иоан 1:4).
В Светата Литургия хората, повярвали в Христос, участват в Неговото дело като човек и като Бог, те побеждават греховете и разделението, предизвикано от греха и принасят всичко на Бога.
По свидетелството на нашия Господ Иисус Христос Царството Божие е общият живот на Бог – Св. Троица с човеците. Този живот е възвестен с идването на Христос, Който започва своята проповед със думите: “Времето се изпълни, и приближи царството Божие; покайте се и вярвайте в евангелието” (Марк 1:15). Този общ живот включва Светата Троица и всички, които са повярвали в свидетелството на Христос. Той ще придобие своята пълнота и завършек в живота на бъдещия век. Това Царство за християните е факт от бъдещето. Ние го приемаме като сигурен и реален бъдещ факт, с който тук и сега съобразяваме живота си. Поради това е важен животът на човека на земята, защото от него зависи и бъдещата му съдба: “Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Иоан 5:29)
Каноните са правила, които определят животът тук и сега според догматите, т.е. по образа на бъдещето Царство, Църквата определя каноните. Каноните са правила за трезво, мъдро и максимално приближаване тук и сега според мярката на човешките възможности до Царството Божие.
Царството Божие е преодоляване на греха, смъртта и непознаването на Бога. В Царството Божие човекът става истински ближен и брат за човека, става син на Бога и причастник на Неговия Вечен живот. Царството Божие е свързано с тези факти, а те са свързани с делото на Христос и с присъствието на Светия Дух. Бог Отец ни дава реалности и битие, Бог Син ни спасява от греха и смъртта, а Светият Дух ни прави причастни на Божествения живот.
Литургията тук и сега открива бъдещето Царство Божие с думите: “Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин!” и събира хората в ортодоксия - православие и правомислие, евхаристия - изповядване, благодарение за Божието спасително дело, за призоваване над всичко и над всички на Светия Дух и за причастие с новата в Христа твар.
Каноните са точно описание как тук и сега, доколкото е възможно в този свят, да се гради и да се реализира Царството Божие на синаксиса - събранието на всички и на всичко около Христа.
Каноните описват и литургията - делото на това събрание, което е приношение на всичко чрез Христа на Бога Отца, което е единственото съдържание на живота в Царството Божие.
Затова каноните се занимават с няколко основни въпроса:
1. Състав и структурата на църковното събрание.
а) Кръщение - как да се приемат новите членове на Църквата и на Царството Божие.
б) Ръкоположение - поставянето на различните чинове и служения в Църквата и тяхната функция.
Този въпрос се отнася до главната задача на Църквата в света “да бъдат всички едно: както Ти Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” (Иоан 17: 21) . Църковното единство е главното свидетелство на Църквата за Бога в света.
2. Литургията на църковното събрание. Как Църквата в литургията открива и възвестява на света Царството Божие.
Тук влизат каноните за устройството на храма, за иконописта, за църковното пеене, за църковната проповед и химнография и Типика - като образец за реда на богослужението и за съчетаването на всички елементи на богослужението.
3. Общението между поместните църкви и проявата на тяхното единство.
Правилата за общение между поместните църкви и за съборно решаване на въпросите от всеправославно и вселенско значение определят съборното единството. Общението на поместните църкви съхранява и гарантира чистотата на изповеданието
4. Бракът и монашеството като образи на живота в Христа.
Бракът като образ на съюза между Иисус Христос и Църквата.
Монашеството като образ на съвършеното послушание на Иисус Христос към Бог Отец.
5. Преди настъпването на Царството Божие ще настъпи съд над света.
Този съд днес, преди всяка литургия, Църквата като Тяло Христово възвестява чрез възвестяването на евангелието до краищата на земята и чрез него отсъжда света, изпълнявайки думите на своя глава Иисус Христос: “ И тъй, идете научете всички народи,… като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28: 19- 20) и ”Приемете Духа Светаго, на които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:23). Църковните канони в този смисъл определят начините на покаяние за всеки грях, който води до отпадане от Живота. Приети от Църквата, те се явяват средства за лечение на човешката душа и възможност за човека по-дълбоко да осмисли живота, света и Бога, от което възниква желанието за покаяние, като съзерцание на Истината и желание за причастност към Нея. Поради това Църквата е приела правилата като канон за нова култура и нов живот, чрез подвиг към ближния и към Христос, който е Победител на смъртта и Цар на Царството.
Животът в Църквата е участие в Царството в този свят и затова той е канон – правило за общение на човека с Бога и на човеците помежду им. Събрани в едно – Христа Спасителя, в своите личностни различия и особености, ние заставаме пред избора на любовта и пред предизвикателството на своята немощ да приемем другия. Точно тук е болката и радостта - в знанието, че само Иисус Христос като Любов може да приеме всеки и само той може да ни научи и да ни даде сили да приемаме другите. “Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.” (Иоан 17:3) |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
