| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Портрет: |
| Малък разказ: |
| Писмо: |
| Беседи: |
| Око: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Резонанс | |
Хубаво ли е да си българин?
Is it good to be Bulgarian? |
|
 ПАНКО АНЧЕВ IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. От Какво е изкуство до икони, група Ъруин, Сърбия и Черна гора
Въпросът, разбира се, е провокационен и може да се зададе единствено на българин. Но в него има и голяма доза мъка, комплекс за малоценност, провинциализъм, а защо да не кажем – и цинизъм. Нима е уместно да попиташ дали е хубаво да си висок или нисък, рус или кестеняв, слаб или дебел. Та това е състояние, което Бог ти е определил и ти няма как да не се примиряваш и съобразяваш с него.
Когато питам дали е хубаво да си българин, аз искам да поставя “участта българин” (С. Янев) в широкия контекст на модерната и постмодерната епоха, където нациите и държавите се срещат в качеството си на “велики сили”, полупериферия и периферия, като “богат Север” и “беден Юг”, като “големи” и “малки”, “слаби” и “силни”. Т.е. в условията на едно предпоставено неравенство и несправедливост, чиито евфемизми трябва да ги прикрият и узаконят като резултат от национални особености, вродено трудолюбие и мащаб на предприемчивостта.
Въпросът “хубаво ли е да си българин” е въпрос за съдбата на малките народи в бедните държави навсякъде по света в условията на глобализацията и трансформацията на системата от империализъм в новото състояние на т. нар. постимпериализъм. И в него няма и капчица наивност и цинизъм, а е повод за сериозни размисли върху актуалното и бъдното състояние на света и българската нация. Но и на всички малки и слаби нации, чието съществувание е застрашено от разрастващата се глобализация и уеднаквяването.
Ние, българите, отдавна живеем бедно и трудно. Късното появяване на нашата държава върху европейската политическа карта все още се възприема от т. нар. велики сили като дадено “даром” и не съвсем заслужено. Нашата бедност се тълкува като проява на неспособността ни да се самоорганизираме и да бъдем предприемчиви. Колко сентенции сме измислили, за да формулираме и обясним онези пречки в историческата ни съдба, които все наричаме “българска работа”. “Българска работа” означава завист, егоизъм, дивачество, грубиянство, разхитителност, неорганизираност, вражда със съседи и близки, неподреденост и липса на хигиена. Изобщо: лошо нещо е “българската работа”. И сякаш от нея няма избавление.
Ала бедните народи и държави днес са продукт не на своята собствена духовна и материална немощ, а на неравномерното развитие на модерния свят, основан на конкуренцията на пазара и “свободата в търговията”. На пазара има закономерности, но не и справедливост. Там побеждава не по-добрият и по-честният, а по-агресивният и изобретателният. Когато веднъж си заел благоприятна позиция, никога не ще я сдадеш доброволно. Силният изяжда слабия – така гласи основното правило на епохата.
Ние, българите, влязохме по-късно на световния и европейския пазар. Но стоим все още в периферията му и чакаме да ни пуснат да се настаним по-удобно. Чакаме, но все още не ни разрешават. И сигурно скоро няма да го сторят. Лошото е, че ако все пак успеем да се промъкнем, ще заемем нечие друго място на някой друг народ и държава, които са проявили небрежност и невнимание и са изпуснали изгодната позиция. Нашето евентуално подобрение ще бъде отплата за търпението ни, но и наказание на оня, който е изгонен и на чието място се настаняваме.
Днес да си българин е също толкова хубаво, колкото и да си всеки друг народ извън групата на най-богатите и развитите.
Нима обаче животът е само материални блага, икономическа сила и стабилна позиция върху пазара на суровини, стоки и услуги? Нима той не е морал, нравственост, добросъседство, красота, достойнство, вяра, смирение и добродетели? Модерният свят е изграден върху несправедливост и конкуренция. За да има един, трябва да няма друг. Ние сметнахме, че това правило вече не важи или се отнася за някакви отдавна отминали епохи. Това за съжаление не е така. Богатите държави са богати за сметка на бедните, а богатите хора са богати за сметка на бедните хора. Навсякъде по света шества тази несправедливост. Тогава трябва ли да искаме в подобна несправедливост да направим някого другиго беден, за да бъдем ние богати?
Как ще отговорим на този въпрос? Ако продължим да искаме промяна в наша полза, за да влезем в групата на богатите, силните и агресивните, ще участваме в потискането на бедните, слабите, немощните. Тези, към които сега принадлежим. Ако се откажем от претенциите си, ще ставаме все по-бедни и слаби. Бедността и слабостта ще ни изправят пред опасността от физическо унищожение, тъй като няма да сме в състояние да устояваме на природните сили и несгоди.
Би трябвало да е възможно да подобряваме живота си, но и нравствено да се усъвършенстваме, да се изпълваме с благородство и състрадателност.
Идеалът на днешните хора е силата и богатството. Аз тук проповядвам други добродетели и сигурно изглеждам смешен с моите жалби по доброта, нравственост и красота. Боя се обаче от перспективата българите да са потънали в доволство и пари, а други народи да умират от глад и мизерия. Ще се радваме ли тогава, че сме успял народ? Ще казваме ли тогава, че е хубаво да си българин? Както днес казваме, че да си българин никак не е хубаво...
Resonance: Is it good to be Bulgarian? – by Panko Anchev. |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
