| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Интервю: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Публицистика: |
| Философия: |
| Критика: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Проза | |
Манхатън Кабул |
|
 Петър Денчев е роден на 08.08.1986 г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри” Варна. Пише поезия, проза, театрална и кино критика. Неговият разказ “Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса “Екстаз” на сп. Алтера (2006). Има номинация за поезия на конкурса за дебютиращи автори (Liternet, 2006), лауреат на Първия национален конкурс “Христо Фотев”, Бургас (2006). Печели втора награда на Националния младежки поетичен конкурс за поезия “Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006). Има публикации в сп.”Алтера”, в. “Компас”, “Бунтарите” - малка антология (2006), “Буквите” - антология (2004), Антология “Литературата - виртуални срещи”. В момента учи театрална режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” София. Неговият роман “Тъй както мъж целува жена, която обича” е един от двата наградени на конкурса за нов български роман “Развитие”.Петър Денчев
1.
Лепкав предиобед се разливаше по тежките дървени маси на бистрото. Грозен шумен мъж мина по улицата и чух как обувките му шляпаха гумено. Носеше груб панталон. Отмина толкова бързо, колкото го забелязах.
Пак минава онзи тип с кучето. Трето кафе за деня. Вестник “Либерасион” и малко сметана за кафето. Да, бита. Знам, че не слагате обикновено, но аз бих желал. Merci beaucoup.
Отскоро съм в Париж и за първи път виждам българин в парижко бистро. Той е старателен, говори добре френски. Възхищавам му се. За разлика от онзи китаец, който караше таксито. И китайката, която продава цигари в същото бистро. И китаецът, който ме обслужи в “Ед”, когато си купувах салата. За нещастие, тя се оказа с отвратителен пластмасов вкус. А дресинг сосът може би беше стар. Както и да е. Мога да преживея една салата. Но все пак се учудих как може тези марули да имат толкова пластмасов вкус.
Повече няма да пазарувам от “Ед”.
Този грозен шумен мъж не спира да обикаля. Дали търси нещо? Гуменото шляпане на обувките му ми напомня за тротоара пред Музея Орсе. Но ако вървеше по него щяха да шляпат по различен начин. О, да! Също ще ми бъде любопитно да ги чуя какви звуци ще издават по улица “Бонапарт”, а може би и по стълбите, които слизат към Сена. Може би водата на реката ще поеме пляскащо-мляскащите им звуци и те няма да звучат толкова натрапчиво.
Вчера сутринта видях галерия, специализирана в американското изкуство, и пред нея беше спрял син “Форд Мустанг”, модел от 60-те, какъвто имаше в “Полицаят от Сен Тропе”. Ох, този не спира да минава. Поне да си обуе други обувки. Тези шумните ме влудяват.
По радиото пуснаха “Манхатън Кабул” на Рено.
2.
Станислав наблюдаваше през бара внимателно този, който вече пие трето кафе за деня. Говори странен френски. Но е трудно да се определи какъв е акцентът му. В чертите му има нещо познато. Станислав присви очи, за да го изчисти съвсем на фокус.
Този човек имаше премерени точни движения на ръцете и чудесно поддържани нокти. Зъбите му също издаваха приятен блясък. Не изглеждаше на повече от четиридесет. И злоупотребата с кофеин не му вредеше.
Защо четеше “Либерасион”, а не “Льо Монд”? Човек би казал, че си пада по четенето на задълбочени статии. Можеше поне “Фигаро” да чете. Странна птица. Като този с шляпащите обувки. За кой ли път минава вече оттук? Идиот. Обувките му изглеждаха стари. Имаха вид на модната линия от 58-а.
Наближаваше един часа следобед. Хората излизаха от работа и идваха да обядват. Един тип си поръча сандвич със сьомга и бира.
Станислав винаги се възмущаваше, щом някой французин си поръчваше бира, която беше три пъти по-скъпа от виното. А виното тук е превъзходно.
3.
Наистина в тази страна лоши вина няма. Но лоши навици със сигурност. Къде ли липсват те? Обичам да обядвам навреме с хубаво вино. Не! Ако този тип мине още веднъж, ще го убия…! Боже! Да отиде да шляпа другаде.
Уф, накапах си сакото с този сос от салатата. Този път тя няма никак пластмасов вкус. Стреснах се от клаксона на една кола.
4.
Мобилният телефон на Станислав звънна. Но той беше твърде далеч от него, тъй като сервираше елегантно на млада двойка, която седна да обядва задушено телешко със зелева салата и бяло вино. Малко е кисело, днес собственикът трябва да докара ново. Това не е много хубаво. Няма значение, ще го опитаме. “Колко провинциално очарование има Париж”, си помисли Станислав.
След това онзи, дето изпи три кафета, а сега обядваше, го повика пак. Искаше десерт. Някакъв сладкиш да бъде. Да, нещо с малини. Или къпини. В краен случай с ягоди. Но задължително с плодове!
“Защо ли дойдохме от Страсбург в Париж?” - си помисли Станислав.
Това си го мислеше от няколко дни. Получаваха същите пари и в Страсбург и живееха на хубаво място. Тук трябваше да живеят в “Сен Дени”, където имаше много емигранти от Африка. Станислав се притесняваше за жена си, когато тя се прибираше вечер. Но за сметка на това, когато имаше мач на “Стад дьо Франс”, първи чуваше виковете на тълпата. Виждаше и как кацат самолетите на “Шарл дьо Гол”. Цялото това урбанистично очарование го нямаше в Страсбург.
Онзи с мустаците иска още една бира. Ах, но той е пълен глупак да дава тройно повече пари за скапана белгийска бира, когато може да изпие три превъзходни чашки вино за тези пари.
В Страсбург поне бяха трима сервитьори. Сега бяха двама, но колегата му не беше дошъл днес на работа, защото майка му си счупила краката, като паднала по стълбите. Шефът обеща на Станислав да му плати двойно за днес. Разбира се, ако останеше жив. Ха, та не е смешно никак.
Един с куче, очила и дълги мустаци си иска цигарите, а китайката, която ги продава, я няма. Не бива да изчезва дори за секунда. Къде ли е отишла? Станислав не знае къде да търси точно този вид цигари. Боже, колко много видове цигари има. О, слава богу! Тя се появи.
Да, господине, ето сега още една чаша вино. Бордо или божоле?
Мобилният телефон на Станислав звънна отново.
Ох, да, онзи тип с “Либерасион” и поддържаните нокти си иска десерта. Някакъв плод беше. Ето, има малини. Ооо, малини! Благодаря ви! Чудесно.
Мобилният телефон на Станислав звънна.
- Ало.
- Мили, здравей! – истерично изкряска глас на млада жена, която си боядисва често косата.
- Какво става? – попита Станислав.
5.
Този сладкиш с малини е страхотен. А българинът наистина се справя чудесно със сервирането. Толкова много хора има, а въпреки това той успява да поднася елегантно и с внимание. Сега един малък коняк след сладкиша. Ще бъде чудесно. След това ще се прибера в хотела за следобедна дрямка.
О, не! Отново си накапах сакото. Тези малини със сигурност не се перат. Гарсон, един коняк!
6.
- Разбили са апартамента! Няма го телевизорът и онези две хиляди, които днес следобед щях да внасям в банката!
- По дяволите! Какво искаш пък ти?! С този квартал!
- Но, мили, недей така.
- Въобще не трябваше да идваме тук. Всичко това е заради глупавите ти женски капризи.
- Но…
- Стига с това “но”! Повече няма да те слушам! Защо ли не останахме в Страсбург?! Стой в къщи и се обади в полицията! Хайде, Стела! Като свърша работа, ще се върна вкъщи.
Онзи с “Либерасион” пак вика нещо. Иска коняк. По дяволите!
7.
Точно когато ми донесоха малкия коняк, отново пуснаха “Манхатън Кабул”. Ех, този Рено.
О, не! Накапах се с коняк. И то, защото този пак се разшляпа.
- Идиот! Иди шляпай на “Трокадеро”! |
|
|
Назад
[ 12 ]
Напред |
|
