| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Памет: |
| Преглед: |
| Критика: |
| Новела: |
| Идеи: |
| История и философия: |
| Спомен: |
| По повод: |
| Майсторски клас: |
| Литературна енциклопедия: |
| Изкуство: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| По повод | |
Съборът в Плиска и съдбата на България |
|
 По повод “Славянската православна цивилизация” от Анчо КалояновВеселин Анчев
Създаването и утвърждаването на българската държава по Долния Дунав обвързва цялата наша история с наследницата на Римската империя - Византия. Като продължителка на Рим, елинизма и изобщо на античността, Византия лесно оказва огромно културно въздействие на всички варварски държави, възникнали върху руините на империята, от Британските острови до арабския халифат.
Аспарух завоюва територии, които граничат със самото сърце на империята - нейната столица Константинопол. Поради това, от създаването си България е основна цел на външната политика на ромеите. Военните конфликти, разбира се, не изчерпват взаимоотношенията между двете държави.
Взаимното културно проникване и особено влиянието на Византия върху българската култура е въпрос от изключително значение за изясняването на историческата съдба на нашия народ през Средновековието. Когато обаче се стигне до изясняване на този процес, се намесват множество ненаучни и чисто произволни мнения. Българската историография още от Възраждането се стреми да представи ролята на Византия като негативна и разложителна, а ромеите - като главен враг на българите. Ако тези опити намират известно основание в политиката, то в науката те са вредни и изопачават действителността.
До къде обаче стига византийското влияние и започва самостойната българска култура след покръстването? Нарастващата военна и политическа мощ на България и непрестанните външни успехи при Борис-Михаил и особено при Симеон създават в очите на днешните изследователи представата за Златния век и Преславската цивилизация. И кога всъщност е началото на им? С тези въпроси се занимава новата книга на професор Анчо Калоянов, която с пълно право би могла да бъде определена като едно най-добрите исторически изследвания напоследък. Авторът използва значителен брой славянски документи, някои от които напълно непознати на българската медиавистика, а много други приемани често за староруски и погрешно тълкувани. Не са малко документите, над които се спира проф. Калоянов, поради своята неразбираемост оставяни настрани от предишните изследователи. Ключов момент в изследването е Народният събор в Плиска от 893-894 г., на който според историците първородният син на св. княз Борис Владимир е бил отстранен от трона и на негово място бил поставен брат му Симеон. Всъщност на събора се извършва и един друг акт с много по-голяма важност - приемането на славянския език в богослужението. Според автора на “Славянската православна цивилизация” подготовката и ходът на събора от 893-894 г. е документално отразен в редица произведения на най-видните старобългарски книжовници от този период като Константин Преславски, св. Климент Охридски, Йоан Екзарх, архиепископ Георги и архиепископ Сергий.
Времето, в което се свиква съборът в Плиска, е много интересно и важно за нашата история, защото на практика предопределя цялата ни средновековна история. В края на ІХ век България е една от най-големите и силни държави на европейския континет, но самата тя става прицелна точка на борбата между двата основни християнски центъра - Рим и Константинопол. Въпреки че до схизмата, която разделя християнския свят на католици и православни, остават близо два века, догматичните, каноничните и политическите конфликти между Изтока и Запада се засилват постоянно. Новопокръстена България е цел и на двете църкви, особено важна поради значителното си политическо влияние. За Византия тази важност се усилва и от близкото съседство и активните политически и икономически връзки между двете страни, а за Рим подчиняването на Плиска под духовната власта на папата би имало съкрушителен ефект върху Източната църква. В тази сложна международна обстановка, на българския владетел Борис-Михаил се налагало да действа деликатно, но решително и той съумява да извоюва придобвки и от Изток, и от Запад. Основната цел на Борис е самостоятелна църква, а такава може да даде само Константинопол. За това и до известна степен изборът се накланя към православието. Управлението на сина му Владимир обаче не оправдава надеждите на оттеглилият се като монах Борис. Новият владетел има симпатии към все още неизкорененото езичество, не спазва християнските морални норми и, най-вече, прави опит да ориентира страната към съюз с франките и папата. Анчо Калоянов разглежда периода между покръстването и събора като време на двуеверито, когато нито християнството се е наложило изцяло в душите на хората, нито езическите обичаи са отстранени напълно. Духовната и политическата борба в българското общество намира своя окончателен завършек в провеждането на събора в Плиска в края на 893 и началото на 894 г. Авторът разглежда този исторически факт през погледа на старобългарската литература, която изненадващо дава огромен брой свидетелства на участниците в събора. Повечето от тях са косвени и често недоизказани, тъй като са вложени в църковни проповеди и богословски съчинения, но все пак става ясно, че не може да се абсолютизира твърдението за почти пълна липса на домашни паметници.
Краят на ІХ век е забележителен с още едно явление. Това безспорно е изчезването завинаги на разделението на славяни и българи в очите на тогавашната литература, а следователно и общество. Според мнозина историци приемането на християнството е завършек на формирането на българската народност - твърдение, което напоследък е подложено на основателна критика. Проф. Калоянов изказва интересна хипотеза по този въпрос. За него формирането на народите е процес на “врящо гърне”, където се налага единият, най-силен етнос, налагащ и своя език. Подобно твърдение може би има голямо основание, тъй като в някои от периодите на историческо развитие на всеки народ историята се “ускорява” и не протича точно така, както сме свикнали да я разглеждаме.
Подзаглавието на “Славянската православна цивилизация” е датата, която авторът приема за раждане на новата европейска цивилизация, различна от католическия германски Запад и византийския Изток. До колко обаче може да се говори за нова цивилизация? Самият автор не разглежда детайлно този въпрос и той сякаш е оставен на следващо изследване. За да се нарече една култура цивилизация, са необходими доста повече неща от събор, на който да се вземе решение за създаването й. Дунавска България се ражда и съществува в самото сърце на византийската цивилизация и колкото повече българите взимат военно надмощие над Константинопол, сякаш толкова повече се стремят да се приобщят към него и към културата, която Византия е наследила от Римската империя. Това влияние се оказва до голяма степен съдбоносно за избора на Борис и впоследствие на събора от 893-894 г. След тази дата културният живот в България получава силен подем, тъй като цялото управление на Симеон е на практика борба за ликвидирането на Византия и създаването на световна българска държава, по модела на империята. Това е важно да се отблежи, защото то е същността на цялата политика на България до завладяването й от османските турци. На фона на външните разлики, самостоятелната църква, утвърждаването още през 927 г. на царската титла на българските владетели, военните успехи и териториалното разширение, историците често не виждат, че външнополитическите успехи на България са средство тя да измести и наследи Византия като модел на християнската империя. Получава се така, че въпреки всички различия между българската и ромейската империя, същността им е една и съща и ние я копираме от византийците. И това е разбираемо, защото, както вече бе споменато, Византия е наследник на Античността и всяка държава с имперски претенции ще се стреми към нея. Но на Запад папството се стреми да поддържа идеята за Западната Римска империя (несъществуваща от 476г). и точно тази Западна империя е идеята на германските и останалите могъщи владетели в западната част на континента. А България граничи със самото сърце на действителния наследник на Римската империя и съвсем естествено черпи от него идеологията си на властта - след покръстването, разбира се. Именно тази идеология, изразяваща се от показните форми на властта до самото организиране на политическата и духовна уредба на държавата и начина на мислене на хората в нея, е един от основните признаци, по които дават името цивилизация на една култура.
Може би е пресилено да говорим за нова цивилизация след събора в Плиска, но не мога да пропусна да отбележа най-важния извод, който окончателно затвърждава книгата на проф. Калоянов - особената мисия на България в християнския свят. Върху останките на Римската империя на Запад и Изток се създават множество държавни образувания, някои от които за известно време имат водещо политическо значение в Европа, каквито са държавите на хуните, вестготите, остготите, аварите и други, но до една те изчезват толкова бързо, колкото са се появили. Единствената “варварска” държава, възникнала в хода на Великото преселение на народите и оцеляла впоследствие, е България. При това не само оцеляла, но и добила водещо значение в източноправославната славянска общност. Дори самото формиране на българската народност се извършва по особен и различен начин от останалите, в процес, сполучливо наречен от проф. Калоянов “врящо гърне”. Два народа, дълбоко различни в етническо, религиозно, социално и икономическо отношение успяват да създадат трайна държава и нова народност, която позволява оцеляването и могъществото им. Славянската писменост, макар да е предназначена за Моравия, намира добър прием първо в България и оттук се разпространява из славянския свят. Не е случаен фактът, че преследваните ученици на светите братя намират подслон в Плиска и Преслав именно по времето, когато започва да се изгражда новата българска, вече християнска култура и църква. Това съвпадение дава възможност на България да се издигне в лидер на славянския свят и да приеме мисията на разпространител на християнството сред южните и източните славяни. А онези славяни, които приемат християнството от Рим в неговата католическа форма, впоследствие размиват и губят етническата си принадлежност и стават жертви на германската експанзия.
“Славянската православна цивилизация” от Анчо Калоянов е безспорно сред най-забележителните научни исторически съчинения напоследък. Въпросите, на които се опитва да отговори, са от основно значение за историята на България след покръстването, а и за целия славянски свят, в който достига кирилицата и книгите от българските земи. |
|
|
Назад
[ 15 ]
Напред |
|
