Простори

Съдържание

Без рубрика:

1100 години от успението на св. цар Борис-Михаил Покръстител
Патриаршеско и синодално послание

Панко Анчев
Покръстването на българите

Поезия:

Проза:

Владимир Зарев
Предназначението на човека

Йово Неделчев
Земята е като жената

Людмил Станев
Една прекрасна сутрин

Преглед:

Майстори на разказа:

Валентин Распутин
Женски разговор

Български поети на ХХ век:

Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения

Съвременна турска литература:

Публицистика:

Атанас Мочуров-Сломер
Особеният град Варна*

Паруш Парушев
Далчев

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии

Съвременна турска литература

Атаол Бехрамоглу

Роден през 1942 г. в Чаталджа. Постъпва във Факултета по език, история и география на Анкарския университет (руски език и литература). Специализира руска литература в Московския университет. Работи като драматург в Истанбулския градски театър. Избран за генерален секретар на Синдиката на турските писатели (1979). Присъжда му се наградата „Лотус” на Съюза на азиатско-африканските писатели (1981). След военния преврат през 1980 г. емигрира във Франция, където издава сп. „Анка” (1986). Защитава магистратура в Сорбоната и докторат в Института за социални науки към Истанбулския университет. Понастоящем е доцент и завеждащ Катедрата по руски език и литература в същия университет, като същевременно е колумнист във всекидневника „Джумхуриет”, изявява се като активен общественик.
Един от най-ревностните преводачи от руски език, запознал турската читателска аудитория с руските и съветските класици от Лермонтов, Пушкин през Тургенев, Чехов до Горки и Маяковски, съставител и преводач на десетки антологии с руска и световна поезия, в това число и на „Антология на съвременната българска поезия” (1981), съвместно с Йоздемир Индже, в която представят 44 поети с 89 стихотворения.

* * *

Търсех пътя, който води към свободата,

не в лицата на хората, а на небето –

търсех едно бяло облаче.

В оня час, в който се събуждах задъхан,

това облаче ли ме утешаваше?

Нямаше дори любов – рушителна и съграждаща,

една любов, чиста като дъждовна вода,

нямаше нищо, което споделях с този град,

какво бе онова нещо, почващо там, където стихът свършва –

детството ли бе то, което роптае в мен?

И разбирах, че животът вече изтича,

като течаща дълбоко вода,

когато изкоренен се блъсках във вятъра

и нощта почнеше ли като бездна,

от досадата извадих този стих.

Няма никой, Средиземно море ридае само

в един странен и загубен есенен ден,

когато скоростта на смисъла надпреварва формата.

Не плаче този, който сам е паднал в бездната,

както и давещият се в своите лабиринти.

април 1985

Назад [ 18 ] Напред