| Съдържание |
| Резонанс: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Дебют: |
| Под знака на Терпсихора: |
| Суета: |
| Лирика за пораснали деца: |
| Литературна анкета: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Есе | |
Времето- този велик ваятел
Time– the great sculptor |
|
 МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАРВ известен смисъл животът на една статуя започва в деня, когато тя бива завършена. Благодарение на усилията на скулптора е преодолян първият етап - пътят от канарата до човешките очертания; с течение на столетията следващият етап, в който последователно са се редували обожание, възхита, любов, презрение или безразличие, преминавайки през различните степени на разрушение и тлен, полека-лека ще й възвръща облика на неодялания камък, от който я е изтръгнал ваятелят.
Ясно е като бял ден, че ни една гръцка статуя не е достигнала до нас такава, каквато са я познавали съвременниците й: едва-едва различаваме тук и там върху косите на някоя Кора или Курос от VI век следи от червеникава багра, напомнящи днес избледняла къна, които удостоверяват древната им същност на писани статуи, одухотворени от кипящия и почти страховит живот на манекени и идоли, които на всичко отгоре са и шедьоври. Тези мъртви предмети, изваяни по подражание на формите на живия живот, по своему са станали жертва на умората, стареенето и злощастието. Те са се променили, тъй както времето променя нас. Посегателствата на християни или варвари, условията, при които са прекарали под земята онези столетия на забрава до мига на откритието, което ни ги връща, изкусните или неумели реставрации, принесли полза или нанесли вреда, замърсяването и истинската или мнима патина, всичко, та дори и атмосферата на музеите, където днес те са затворени, завинаги слага своя отпечатък върху тяхното метално или каменно тяло.
Някои от тези преображения са неподражаеми. Към онази прелест, такава, каквато я е пожелал човешкият разум, епохата или определен обществен, порядък, те прибавят една неволна хубост, тясно свързана с историческите превратности, следствие от естествени причини и от въздействието на времето. Тъй сполучливо поломени статуи, та от отломъка се ражда ново творение, съвършено още от самото си разчленяване: незабравим бос крак, стъпил върху някаква каменна плоча, изящна ръка, сгънато коляно, в което е съсредоточен целият устрем на бързия бяг, торс, който никакъв лик не пречи да обикнем, женска гръд или символ на мъжественост, където по-добре от всякога различаваме очертанията на цвете или плод, профил, чиято красота продължава да грее сред пълното отсъствие на човек или божество, бюст с насечени контури — нещо средно между портрет мъртвешки череп. Онова похабено от времето тяло прилича на смит от вълните скален къс; друг обезобразен отломък едва-едва се различава от речен камък или от обло изгладено камъче, спомен от някой егейски плаж. Въпреки всичко вещият познавач е категоричен: смътното очертание, извивката, която чезне на места и пак се появява, могат да бъдат дело единствено на човешка ръка, и то ръка на грък, работил на еди-кое си място и в еди-кой си век. Човекът изниква, цял-целеничък, в разумното си единение с мирозданието, в борбата си с него и в неизбежното си поражение, където дух и материя — неговата опора — загиват почти ведно. Намеренията му се осъществяват докрай в разрухата на нещата.
Разни изложени на морския бриз статуи по своята белота и шупливост приличат на буца сол, която полека-лека се рони; други пък, като лъвовете в Делос, са престанали да бъдат животински релефни изображения, превръщайки се в (побелели изкопаеми, в скелети под слънцето на морския бряг. Божествата от Партенона, линеещи под лондонското небе, постепенно се преобразяват в трупове и призраци. Онези възстановени статуи с подновена от реставраторите на XVIII век патина в съзвучие с излъскания паркет и блестящите огледала в дворците на папи и владетели приемат пищен и изискан облик, в който няма и помен от античност, но той напомня за празненствата, чиито свидетели са били те — мраморни божества, изваяни според изискванията на времето, влезли в съприкосновение с мимолетни богове от плът и кръв. Дори лозовите листа, които ги прикриват, наподобяват одеждите на епохата. По-незначителни творения, които никой не си е дал труд да подслони в специално предназначените за тях галерии и пристройки, неусетно потънали в забрава в подножието на някой кестен или край някой извор, с времето полека-лека придобиват величието или тихата безметежност на дърво или трева: ето, тоя космат фавън се превръща в покрит с мъх дънер, а оная сведена нимфа заприличва на виещите се клонки на орловия нокът, които я обгръщат в милувка.
Други пък дължат придобитата непозната хубост единствено на човешкото насилие — тласъкът, под който са рухнали от своите пиедестали, и чукът на идолоборците са ги направили такива, каквито са. Така класическото произведение се пропива с възвишен патос, обезобразените божества придобиват мъченическа осанка. Понякога ерозията, причинена от природните стихии и човешката грубост, се сливат ведно, за да сътворят безпримерен лик, който вече не принадлежи на никоя школа и епоха: обезглавена, безръка, лишена от наскоро откритата си десница, похабена от всички бури на островите Споради, Победата от Самотраки не е толкова жена, колкото морски и небесен вятър. Някаква измамна прилика с модерното изкуство се ражда от тези неволни преображения на античното изкуство: Психея от Неаполитанския музей, с нейния разсечен с един замах череп, отцепен хоризонтално, наподобява творба на Роден; гледан от всички страни, някой безглав торс върху постамента си навява прилика с творенията на Деспио или Майол. Онова, което съвременните скулптори имитират от стремеж към абстрактаост, като при това го правят твърде ловко, в случая е неразривно свързано със съдбата на самата статуя. Всяка рана ни помага да възпроизведем едно престъпление, а понякога да се доберем и до неговите първопричини.
Този тук императорски лик е бил поразен в един размирен ден или одялай повторно, за да послужи и на приемника му. Камъкът, запратен от някой християнин, е скопил онова божество или му е счупил носа. Някакъв алчен скъперник е изтръгнал от ей тая божествена глава очите от скъпоценни камъни и я е оставил с лице на слепец. Някакъв наемник се е хвалил, че в една нощ на грабеж е прекатурил онзи колос отведнъж с рамо. Вината пада ту върху варварите, ту върху кръстоносците или обратно — върху турците; виновни са ту ландскнехтнте на Карл Пети, ту стрелците на Бонапарт — и как да не жали Стендал за сломената нога на Хермафродита? Един свят на насилие дебне отвсякъде онези притихнали изваяния.
 От всички промени, причинени от времето, никоя не-оказва такова въздействие върху статуите, както резките промени във вкусовете на техните почитатели.
Една по-поразителна от останалите форми на преображение е промяната, настъпила с потъналите на морското дъно статуи. От ладиите, които пренасяли от едно пристанище в друго изпълнената от някой скулптор поръчка, от галерите, където римските завоеватели струпвали гръцката си плячка, за да я пренесат в Рим или, обратно, за да я откарат със себе си в Константинопол, щом Рим престанал да бъде сигурно убежище, понякога пропадали хора и имущество; някои от онези бронзови изваяния-крушенци, извадени отново при по-благоприятни обстоятелства, подобно навреме спасени удавници, са запазили от подводния си престой само възхитителната зеленикава патина, като оня ефебий от Маратон или двамината мощни атлети от Ерикс, намерени сравнително неотдавна. За сметка на това крехкият мрамор се появява на бял свят разяден, нащърбен, разрушен, украсен с барокови зигзагообразни извивки, ваяни според прищевките на морските вълни и инкрустирани с мидени черупки като ония кутии, които се продаваха по плажовете в детските ни години. Очертанията и движението, наложено от скулптора, са представлявали само кратък епизод между неизчислимата продължителност на скалното му житие в планинското лоно и дългото му каменно съществуване, погребано във водната глъб. Той е преминал през тлен, без да агонизира, през погибел, без да умре, през оцеляване, без да възкръсне, което е присъщо на материята, управлявана от свои собствени закони; ние вече нямаме власт над него. Подобно на оня труп, за който се говори в най-прекрасната и най-загадъчната от песните на Шекспир, той е преживял някакво колкото пищно, толкова и странно океанско преображение. Приличното занаятчийско копие на Нептун, предназначено за украса на кея в някой малък градец, където рибарите ще му поднасят първия улов на мрежите си, се е спуснало в Нептуновото царство. Венера — небесната и онази от кръстопътищата — се е превърнала в морска Афродита.
1964—1982 |
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред |
|
