| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Прожектор: |
| Бележник: |
| Палитра: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Поезия | |
Поезия от Красимир Симеонов.
Poetry by Krassimir Simeonov. |
|
Красимир Симеонов - роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004). Под печат е новата му поетична книга „Езерни очи”. КРАСИМИР СИМЕОНОВ ЖАЖДАТА НА МАМА Нали е смисълът в това: за жаждата си кладенец дълбае всеки. ...И водата в него да е бистра като сълзата на дете. Д. Денев “Откъдето се завръщам, не видях зеленото търпение на хълмовете и мекото докосване на близките неща около нас. Бодливи светове видях, утаени в очи на ближни хора. Напукана земя и дъждове, които я дълбаят още повече... Завръщам се. Бъди спокойна.” ...Попива всяка моя дума мама. СТЪПКИТЕ НА ДРУГИТЕ Понякога вървя след тях през буци пръст; навлизам във гората и преследвам парцалчетата от съдраните им дрехи. Някъде преди върха из камънаците късам паяжинката, която ни държи. Но никога не спирам със омраза да моля себе си да продължим. БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ Ако някой път не смогнеш да ме следваш и задъхано ми разрешиш да продължа без теб, не ме ревнувай от блаженството ми - със всеки стих да те напускам. Ако понякога е трудно да ме следваш - спри! Детето ни играе в двора - под дървото на живота, и те чака. А мене гарван ме отнася в тъмните страни. Там, по ветровитите полета, из браздите скитат мърляви старици и деца. Те не ми говорят, те са със изтръгнати езици и бурите са изсушили техните меса. Там, на пролетния хълм, цъфти най-чудна маргаритка - обикнеш ли я, тя умира. Но аз лежа до нея и й тананикам. Не ме разпитвай, когато се завръщам, за белезите и строшения гръбнак. Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине, но цветчето в ураганното ми тяло оцеля. Аз искам в една безлунна нощ да се стопя като тор във коренчетата поне на още две такива маргаритки... Детето ни ще спи. Ти ще гледаш телевизия. ЕРОТИКА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА По-нежен от езика на змия е погледът, със който те събличам. Ръцете ми, опарени от твойто жило, си веят със ветрилото от крилца на пеперуди. Едва дочувам: - Толкова е топло днес... |
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред |
|
