| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Бележник: |
| Палитра: |
| Памет: |
| Светлини и сенки: |
| Жица: Каварна – център за концертен и фестивален туризъм.
Kavarna: centre of concert and festival tourism. |
| Малък разказ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Поезия | |
Поезия от Борис Христов, Деньо Денев и Лорис Мануелян.
Poetry: Boris Hristov and Denyo Denev. Poems by Loris Mannuelyan. |
|
 Калина Атанасова,
Синя приказка
Борис Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-1972), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).
Неповторимият тромпетист
на българската поезия навърши 60 години. Поете, ти отново поемаш дълбоко въздух и допираш с устни лиричния мундщук... Борис Христов
СВАТБАТА НА МАМА
Слезе от хълма и тръгна нанякъде – потъна баща ми в тревите зелени. Вече двайсет години аз го очаквам и от двайсет години мама се жени. Самотни и тъжни дохождат мъжете – причесани меко, с походки красиви. Говорят, сами си предлагат ръцете. А тя и не иска да знае. Щастлива излиза навън и се рови из двора, ходи донякъде – с мляко се връща, сяда на прага, с тишината говори... Откакто я помня, все си е същата. Но някой ден ще пристигне жениха и ще приседнеме в стаята трима. Тихо ще вият кларнетите, тихо ще бъде в душите ни – ще мълчиме. Трохите той ще реди, тя ще го гледа. Най-после ще заговорят за здравето. Ще оживее нашата къщица бедна, ще си тръгна тогава – ще ги оставя. Ще поплаче на прага моята майка и ще си легне бавно в нощта до кроткото рамо на непознатия и до сърцето на мъртвия ми баща. Деньо Денев по образование е инженер-химик. Живее и работи като журналист в родния си град Сливен. Главен редактор е на в. ”Сливенско дело - независим”. Издал е 13 книги с поезия, критика и публицистика, сред които “Ахилесова душа”, “Азбука за дишане”, “Послеписи”, “Книга за мама”, “Слънцето се изповядва в черква за птици”, “Сол, вода и звезди”, “Подслушани дихания” (II изд. - 2002) и др. Написал е няколко пиеси. Автор и постановчик е на спектакъла “Тъга по България”. За творчеството на Деньо Денев са писали редица критици и писатели, сред които Панко Анчев, Здравко Недков, Минко Бенчев, Иван Цветков, Петър Тонков, Светлозар Игов, Иван Станчев, Йордан Калайков, Йорданка Йорданова и др. Динка Гиндева е автор на книга - изследване за неговата поезия, със заглавие “Пътешествие сред думи и звезди”. Превеждан е в чужбина.
Деньо Денев
СБОГОМ НА ДУМИТЕ
Хоризонтът кипи... И прииждат
отвсякъде думи -
риби, светулки, глухарчета...
Думи шумят... –
листа върху тънките клони,
на мъдри дървета.
Вятърът си играе с тях:
може да ги погали,
може да ги откъсне.
(Вятърът е нежен любовник.
Вятърът е палач!)
Отвсякъде думи: риби, светулки, глухарчета...
И дихания, озарени
от червените кръвни телца.
И. изгреви, залези... цветовете попили
на тези дихания. И мълчания -
в които се чува
как никне тревата,
как зрее сълзата.
Благословени мълчания -
преди голямата тишина.
Сбогом на думите.
Не мога без думи.
В най-дълбокия сън
сложете ми риби, светулки, глухарчета.
Шепа листа на всяка цена.
... И не забравяйте вятър за тях!
Лорис Мануелян е роден е на 15 юни 1954 г. в Бургас, работи като лекар. Публикувал е поетичната книга „Тогава” (1999). Автор е на песни по свои лирични текстове.
***
За бъдещето си не съм спокоен,
но мога ли съдбата си да зная?
Навярно в твоя промисъл тъй строен
аз, Господи, съм грешна запетая.
Навярно даже знак не съм, а просто
съм някаква отвесна драскотина –
небрежно-необмислена, но доста
красиво-малка част от серпентина.
Неволен жест с перото, от което
кръгът не се затваря, а обратно –
той сам наднича между редовете –
първичен, неприличен, еднократен.
И никъде не се повтаря. Даже
ти сам навярно на това се чудиш.
О, Господи, дали ще ми подскажеш
защо обичам своите заблуди?
Дори и да съм грешна запетая
във чернова на мисълта ти свята,
на Теб благодаря. Макар да зная,
че няма да ме има в беловата.
***
На Моята Надежда,
която срещнах в Морето
Уморих се да мисля за теб...
А да спра мисълта си не мога.
Тя стои в тъмносиния креп
на нощта, но наднича към Бога.
Тя те търси в магията – там,
край мъгливия бряг на мечтите.
Ако имах надежда, аз сам
бих ти търсил навярно следите.
Тя отлита внезапно и пак
тъй внезапно се връща. Не носи
нито дума, ни спомен, ни знак.
Само низ от безмълвни въпроси.
После, свила се нейде назад,
в най-далечния кът на сърцето,
заживява тя с тихия ад,
самоцелно превзел битието!
Може би ми е нужен, нали,
този ад на тъгата ни строга?
Щом усетя, че нещо боли,
с него тръгвам към теб...
и към Бога.
|
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред |
|
