Влез тихичко през вратата, не натискай звънеца.

Не се безпокой, ако не съм се върнал.

На път съм, почти в началото на нагорнището,

вероятно чакам да се стъмнят водите.

Стаява се обгореният въздух от тухларната

върху нощните царици в градината.

Едва удържам юздите на конете в мен,

препускащи на галоп към теб.

 

Цял ден бях сред книжни планини

пулсът ми туптя като избързващ часовник.

Молби, резолюции, прашасали квитанции:

все четях името ти в изтритите редове.

През прозореца – кули, минарета, мръсно небе.

Излитаха неспирно птици от един комин.

В облачните огледала видях косите ти,

примесили се с вятъра.

 

Отвори вратата на балкона, полей цветето в саксията.

Разгърни на масата покривката с елените,

отдъхни си за миг.

Да не те учудва тишината пъстра,

да не те изплаши,

аз съм цял потопен в нея.

Шумът на града ще нахлуе след малко в стаята,

в тъмно ехо ще се превърне в отсрещните била.