Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Есе:

Преводи:

Дебют:

Под знака на Терпсихора:


Суета:

Лирика за пораснали деца:

Литературна анкета:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преводи
Поезия от Янис Рицос
Verses by Yanis Ritsos 
 

Янис Рицос. Роден на 1 май 1909 г. в Монтемвасия, Южен Пелопонес, през 1925 г. се премества в Атина. През1931 - 1932 г. се изявява като артист и балетист. По време на Хунтата е заточен през 1967 г., но скоро е освободен под натиска на цялата гръцка културна и академична общественост. Посещава различни европейски страни, включително и България. Започва да печата стихове през 1927 г. До 1977 г. е издал 64 стихосбирки. Поетиката му е с постсюрреалистично влияние, оформено от аристократичен талант, богата асоциативна памет, цветове, обеми, образи, изобилие от метафори. Преводач на Блок, Атила Йозеф, Дора Габе, Назъм Хикмет, Николас Гилен и др. Носител на много национални и чужди награди. Номиниран неколкократно за Нобелова премия. Умира в Атина през 1990 г.

ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ
(откъси)
* * *
Ще напусна
заснежения връх,
който с гола усмивка топлеше
безкрайната ми самота.
Ще отърся от раменете си
златния прах на звездите,
както врабците
отърсват снега
от крилете си.
Скромен и невредим ,
щастлив и непокварен
ще премина
през ласките
на цъфтящите акации
и ще клъвна
от искрящия пролетен прозорец.
* * *
Виж, любима,
как печално те гледат
ръцете ми.
Като две сиротни деца –
плакали в нощта
и преспали,
зъзнейки върху снега
без трошица хляб.
Замръзнаха, но не просиха.
* * *
Екот на светлинна камбана
ни посреща
на златистия бряг.
Зората преминава по пясъка,
намокрила
голите си стъпала
от позлатената вълна.
Една девойка
разтвори прозореца
и се усмихна на морето.
Премрежи очи пред светлината
и се втренчи дълбоко
в мистичното сияние
на усмивката си.
* * *
Чуй клепалата
на околните храмове.
Те ехтят от далеко,
от необятните глъбини;
от устните на децата;
от невинните лястовици;
от белите неделни дворове;
от дивите лози;
от гълъбарниците
в скромните къщи.
Чуй клепалата
на пролетните храмове –
храмове,
които не познаха
разпятие и възкресение.
Познаха само иконите
на годишните месеци
с гальовната им майка,
която ги чакаше в нощите
на прага;
с миролюбивия баща,
ухаещ на поле,
стаил в очите си послание
от идващата Магдалена.
Исусе,
какъв ли щеше да е пътят ти
без уханните смирна и нар
по прашните нозе?
От далеко, от далеко
с болезнена усмивка
ти гледаше
небето, додето
дъхът на житата
и женските стъпки
се усмихваха
в прозореца ти.
Любима,
откъсвайки лайката
и съзерцавайки морето,
ще изречем отново
с птици и треви
молитвата от детството.
И от далеко, издълбоко,
клепалата
на детските храмове
ще запеят песента
на нежния Назарет
високо над зелените поля.
* * *
Любов, Любов,
ти не ми донесе
за вечеря
дори трошица светлина.
Безропотен, гладен и гол
скитах се из планините,
отправяйки неуморно
поглед към небето
с надежда за награда
от песента и тишината.
Искри светът,
извън скръбта ти,
светлината и кръвта,
тишината и песента.
О, любими хора,
как може
да отвръщате глави?
Как може
да не се усмихвате?
Отворете прозорците!
Облян от светлина,
излизам на балкона
гол –
да вдишам дълбоко
вековния вятър
с обилно благоухание
на южни гори
и солта
на безбрежно море.
Искри светът
неуморимо.
Вижте!
 
 
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма