Простори

Съдържание

Резонанс:

Отново при Паулу Коелю
To Paulo Coelho again

Поезия:

Поезия от Димитър Калев и Теменуга Маринова
Poetry from Dimitar Kahlev and Temenuga Marinova

Есе:

Имена:

“Талантът е като чук - с него можеш да заковеш гвоздей, но и да убиеш човек”
Talent is like a hammer: by its means you could drive in a nail but also kill a man

Бележник:

Из "Кратка теория на литературата"
A short theory of literature

Памет:

Поезия на края и началото
Poetry of end and beginning

Разказ:

В сянката на каменните зидове
In the shadow of the stone walls

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Есе
Как пиша How do I write

ИВАН БУНИН Как пиша? На младини много се пилеех. Искаше ми се винаги да пиша, но същевременно винаги ми се искаше и да живея и затова не успявах да пиша така, както ми се искаше. На младини пишех почти винаги много прибързано, случайно. Пишех по този начин и тогава, когато твърдяха, че чудесно съм извайвал всяка фраза. ...Извайването на фразите! Но аз никога не съм се занимавал с това. Та и какво означава „да извайваш”? Нали при писателя формата е неразривно свързана със съдържанието и се ражда сама по себе си от съдържанието. По-късно работата тръгна по-правилно, по-спокойно. Свикнах да работя само в спокойно състояние - за тази цел се уединявах на село, или както по-късно отидох в Италия и на Капри. Но винаги пишех с увлечение. Седна ли да пиша, това означаваше, че ще трае дълго, докато не напиша всичко докрай. И никога, трябва да отбележа, не съм писал и не пиша нощем. Изобщо не работя в нервно състояние... Как се поражда решението ми да пиша?... Най-често съвсем неочаквано. Това влечение да пиша при мен идва винаги от някакво вълнение, от някакво тъжно или радостно чувство, предимно свързано с някаква разгърнала се пред мен картина, с някакъв отделен човешки образ, с човешко чувство... Това е първоначалният момент. Понякога дълго време тая в себе си това начало, понякога сядам да пиша веднага, ако това е на село, на тишина, в уединение, в работното ежедневие. Но това съвсем не означава, че като взема перото, аз вече предварително знам изцяло всичко, което ми предстои да напиша. Това ми се случва рядко. Често пристъпвам към работа, без да имам в главата си готова фабула, но и някак си, без да съм напълно наясно за окончателната й цел. Само някакъв най-общ смисъл ми се мярка, когато пристъпвам към нея. Не готовата идея, а само най-общият смисъл на произведението ме занимава в този начален момент - мелодията му, ако мога така да се изразя. И често не зная как ще завърша, случва се понякога да завършиш творбата си далеч не така, както си възнамерявал в началото и дори в процеса на работата. Само че, повтарям, най-главното, някакво общо звучене на цялото произведение ми се удава в този първоначален етап на работата ми... Да, първата фраза е от решаващо значение. Тя определя преди всичко размера на произведението и звученето му като цяло. И ето още какво. Ако не успееш да вземеш вярно този начален тон, то неизбежно или ще се забъркаш и ще отложиш започнатото, или изобщо ще отхвърлиш започнатото като негодно... …Никога не съм писал под влияние на нещо дошло отвън, винаги пиша „от самия себе си”. Необходимо е нещо да се роди в мен самия - и ако това не е налице, аз не мога да пиша. Никога не съм умеел и не мога да стилизирам. Не съм писал „в духа” на нещо и няма и да пиша. Изобщо никога в своето творчество не съм си поставял външни задачи... Когато пишех стихове, не съм си поставял задача нарочно да начупя стиха, да внеса „новости” в него. Впрочем аз не различавам стиховете от прозата си. И тук, и там има един и същ ритъм - работата е само в една или друга степен на напрежението. „Извън” не ни оказва въздействие и от друга страна. В мен никога не се е зараждало желание да пиша под въздействие на чуждо писане. Е, то се знае, хубавото чуждо винаги възбужда желание да пишеш. В това отношение съм пълна противоположност на един писател, който ми казваше, че когато не му се иска да пише, взима от рафта Круглов или Златовратски. „Това е толкова лошо, че ти се иска ти сам да пишеш!” Повтарям - тайната на зараждането на началното чувство, подбуждаща писателя към творчество, е много трудно уловима. Това чувство ме обзема и на полето. и на улицата, и в морето, и вкъщи, в зависимост от едно или друго осветление или срещнато човешко лице. понякога, когато чета. Но как? Някаква отделна дума, често най-обикновена, някакво име предизвиква чувство, от което се поражда воля за писане. И тогава някак изведнъж чуваш онзи призивен звук, от който се ражда цялото произведение. 1929 Превод Мария Блажева

Назад [ 3 ] Напред