Простори

     Ал. Блок

     Статията за А. Блок на един петроградски свещеник, вече починал, не би могла да се нарече груб богословски съд над поета. Тя не е написана в семинаристки стил. Авторът е човек културен и деликатен. В статията има голяма религиозна истина не само за Блок, но може би и за цялата руска поезия от началото на ХХ век. И заедно с това в съда над Блок проличава огромна несправедливост и безпощадност. Истинският поет разполага с други средства за оправдание, освен аскезата и духовното възхождение. Статията за Блок, всъщност, поставя от религиозна гледна точка под въпрос самото право на съществуването на поета и поезията. Можеше да се покаже, че почти всички световни поети, най-великите и безспорните, се намират в състояние на “прелест”, че не им е дадено ясно и чисто съзерцание на Бога и умните същности; че тяхното съзерцание винаги е било замъглено от космически превъплъщения.
     Ако за Данте се направи изключение, то няма да е заради Беатриче, а за ада, в който пратил толкова много хора. Това е най-големият и мъчителен проблем на поезията: тя е в съвсем малка степен причастна към Логоса; тя е причастна към Космоса. В поезията на Блок лирическата стихия намери за себе си най-чистия и съвършен израз.
     Руският поетически ренесанс от началото на ХХ век включва смъртоносни отрови; в него влизат елементи на онтологично развращаване (казвам “онтологично”, а не морално). Но за Блок трябва да се води съвсем друг разговор. А. Блок е един от най-великите лирически поети. По него може да се изучава природата на лирическата стихия. Винаги когато ми се е случвало да разговарям с Блок, ме е поразявала нечленоразделността на неговата реч и мисъл. Почти е невъзможно да го разбереш. Разбирам стиховете му, но не можех да разбера онова, което говореше. За да го разбереш, трябва да си в състоянието, в което той самият се намираше в този миг. В думите му напълно отсъстваше Логосът.
     Блок не познаваше никакъв друг път за преодоляване и просветляване на душевния хаос освен лирическата поезия. В неговата разговорна реч не се бе осъществило онова прекрасно преодоляване на хаоса, което стана в стиховете му и поради това речта му бе лишена от връзки, смисъл, форма; това бяха някакви късчета все още мътни душевни преживявания. Блок не можа да претвори душевно-космическия хаос нито интелектуално чрез мислене и познание, нито религиозно, чрез вярата, нито мистично чрез съзерцанието на Божествения свят, нито нравствено чрез нравственото разделяне и оценка; той го претворяваше изключително чрез лирическата поезия. Това бе един безнадежден лирик. Все ми се струваше, че Блок бе лишен от ум, че е най-неинтелектуалният от руските поети. Това не означава, че умът на Блок е бил лош и от ниско качества, какъвто е у глупавите хора. Не, той просто бе извън интелектуалността и не подлежи на съд от гледна точка на интелектуалните категории. За философията на cв. Тома Аквински, която вижда в интелекта най-благодатната част на човека, съединяваща го с истинското битие, Блок би бил много труден. Той може да бъде по-високо от ума, но никакъв ум нямаше в него; нему бе чуждо началото на Логоса; той пребиваваше изключително в Космоса, в душата на света. Неговата собствена душа бе съвсем беззащитна, с нищо непазена, напълно обезоръжена. Той много се различава от Пушкин и Тютчев, които са били необикновено умни и са знаели други пътища за възхождане освен лирическите. Блок много се отличава и от останалите поети от началото на ХХ век, например от Вячеслав Иванов, който не притежава поетичен гений, равен на Блоковия, но чието творчество е пиршество на ума, на тънката интелектуалност. Трагичната и страдалческа съдба на Блок е съдбата на беззащитната, оголената лирическа душа, която е способна да се противопостави на тъмните космически вълни единствено чрез поезията. Но и за нея той казва:

      За другите ти си и Муза, и чудо.
      За мене ти си мъка и ад.

     Блок принадлежеше на епохата и средата, които идеализираха беззащитността и бяха готови да видят в нея някакво висше състояние. За лириката на Блок е характерно, че не е тясна по обем, както е при някои второстепенни поети; напротив, това е всеобемаща универсална лирика. Тази лирика е свързана не само с преживяването на любовта, но и със съдбата на Русия, и с търсенето на Бога и Царството Божие. Целият свят и всичко в света се превръща в материал на лирическото претворяване и всичко съществува единствено като лирически отговор.

Съдбата на Блок поставя много дълбок метафизически проблем. Блок бе гениална индивидуалност на поет, но не бе личност. Личността е вече защита; тя може да противостои на Космоса; тя създава различия и обезсилва прелъстяването. Личността е причастна към Логоса. Тя не може да бъде в Космоса. Космосът сам не може да създаде личност, той създава само индивидуалност. Личността се създава само от Логоса. Но Блок бе изцяло потънал в стихията на Космоса; той виждаше всичко през тази стихия. Затова, без да бъде личност, вкоренена в Логоса, той вижда единствено мътните ликове в Космоса. Душата на Блок е изключително женствена космическа душа; в него напълно отсъства мъжественият дух. Той бе романтик в смисъл, че в него духът бе напълно потънал в душевно-космическата стихия и пленен от нея. Той не познаваше свободата. Най-малко за Блок може да се каже, че в него е било демоничното начало, но той бе беззащитен пред демоничните начала. Колкото и странно да е, но в него имаше своеобразен страхлив морализъм, съвсем не мъжествен. Той примерно моралистично се боеше от “демоничното” начало у Вяч. Иванов. Той не можеше да бъде пленен и прелъстен от съблазните на злото, но не искаше злото и се боеше от него. Грозното и небитието му се явяваха нерядко в лъжливо красиви образи, но той желаеше да види лице в лице красотата на Космоса. С това са свързани мотивите за Прекрасната Дама. Забележително е, че Блок винаги упорно се съпротивляваше на всякакви догматични учения и теории: на догматиката на православието и католицизма, догматиката на Мережковски, догматиката на Р. Щайнер и многобройните догматици на В. Иванов. Но той бе беззащитен пред съблазните и лъжите на космичния живот. Блок идеализираше беззащитността.
Слабото място на Блок бе космичното преобразяване в красотата. Имаше една минута, в която той и в болшевишката революция се мъчеше да види началото на космичното преображение и Прекрасната Дама. После с ужас се оттласна от нейната грозота. Той не притежаваше дара да различава духовете, но на поезията му е присъщ пасивен профетически дар; знаеше какво ще стане с Космоса, но не знаеше онова, което изхождаше от Логоса. Той бе лишен от духовна мъжественост, душата му трептеше от космичните вихри, носеше се в снежните бури. И А. Белий се вихри в космичните вихри. Но А. Белий не е изключително лирична натура, той вечно разсъждава, мисли, гради теории, окултни или философски, обича схемите, пълен е с интелектуални интереси; той е явление, смесено, по-малко чисто и по-малко жертвено от Блок.

     Може ли над Блок да се произнася религиозен съд и какъв да бъде този съд? Възможността за религиозен съд над поета е много сложен проблем. Лесно е да се осъдят всичките поети и цялата поезия. Вл. Соловьов се помъчи да направи това с Пушкин и не сполучи. Той си присвои прерогативите на Божия съд. Всъщност се поставя и решава въпросът за смисъла не само на поетичното и художественото творчество, но и на цялото човешко творчество.
     Творчеството съвсем не е свързано със светостта. Творчеството е свързано с греха. То, също като Платоновия Ерос, е дете на родителите: бедност, богатство, недостатък, безпокойство, мъка и излишък на сили, щедрост, жертвено самоотдаване. Творящият се различава от съзерцаващия Божествената светлина и постигащ покой в Бога. Това е друг път, друго призвание, друга дарба. Природата на творческия акт е брачна, в него човекът не е сам; той се среща и взаимодейства с другите, с Бога, със света и с дявола, с ангелите и демоните. В тази брачна творческа среща човек може да бъде активен и пасивен, мъжествен и женствен; в него може да преобладава началото на Логоса и началото на Космоса. Но винаги нещо се привнася от изначалната, предмирова свобода на човека в преображението на света, в създаването на ново небе и нова земя. Творчеството е необходимо не за спасението на душата, а за подготовката за Царството Божие, за Неговата пълнота. Самите творчески търсения и блуждения на човека имат значение за подготовката и преображението на света, за ново небе и нова земя. Творческата тъга на поета по космическото преображение и космическата красота служат за подготовката на ново небе и нова земя, макар поетът да не е видял последните реалности. В света на преображенията ще влезе творческото въображение и виждане на поета; ще влязат неговите образи като особена реалност.
     Душата на Русия и на руския народ бе също толкова беззащитна, колкото и душата на Блок; Логосът не овладя в тази душа Космоса. Русия и на новото небе, и на новата земя ще бъде такава, каквато я видя и възпя в своите изумителни стихотворения Блок. Видението на поета на света бесовски и демоничен служи за откриване на света. Колко скръбен път измина руското творчество от Пушкин до Блок, от първото наше поетическо възраждане, от Александровата епоха до нашето второ поетическо възраждане от началото на ХХ век!
     Пушкин познаваше много мъки и скърби, но познаваше и творческата радост, райската лекота. Блок познаваше единствено мъка, печал, тъга и ад. Но трябва ли за това да хвърляме камък по него? Той също принадлежи на вечната, преобразената Русия, Русия на новото небе и новата земя подобно Пушкин. Нея я подготвят не само светите, подвижниците, очистилите се, виделите Божествената светлина, но тъгуващите, мъчещите се, съблазняващите се и падналите, но устремени към висотата, към живота, преобразен в красота.