| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Имена: |
| Памет: |
| Разказ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Поезия | |
Стихове от Красимир Симеонов.
Poems by Krassimir Simeonov. |
|
|
Красимир Симеонов беше гост на “Простори” през юни тази година. Два-три месеца по-късно поетът отново присъства на “просторните” страници, което пък говори, че в тези чести срещи няма нищо случайно... Той е роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004) и „Езерни очи” (2005).
КРАСИМИР СИМЕОНОВ
ЛЕОНИД
През 480 г. пр. Хр. спартанският цар Леонид
начело на триста бойци и не много доброволци
задържа почти три дни в отчаяно
сражение седемстотин хилядната армия
на Ксеркс. Но се появява един грък – Ефиалтис,
който предава на персите пътя, по който те могат
да минат в гръб на Леонид.
Така спартанците са победени.
Духът на врага обаче дотолкова пада, чe не след дълго
огромната за времето си армия е разгромена.
Тази битка е известна като битката при Термопили
(Горещите порти).
Пред мен са варварите
в редици по хиляда;
не виждам края им – земята е
натъпкана като преяла.
Мила, сега у дома
ти къпеш животното.
От шестгодишни уча тези триста,
че силата във техните ръце е мъдрост...
И слязохме от планините вчера
за последния урок.
Мила, сега у дома
ти миеш сребърните съдове.
Най-после тук са варварите –
повече от пясъка са в шепата ми.
Затова не бързайте и правилно
телата си боядисайте в червено.
Мила, сега у дома
ти разпалваш огъня.
Ние няма да победим.
Ние сме вече мъртви.
Но под броните ни се ражда един
грифон безсмъртен.
Мила, сега у дома
ти подреждаш цветята.
И за размаха на неговите криле
му е нужен безкрая.
Ние ще му го дадем,
а той на нас – Рая.
Мила, сега у дома
ти топлиш водата.
Леонид съм! Четете в очите ми:
След снощната болка
във тях е тъмно наистина,
но има край и смъртта!
Мила, ти си готова
за жертвоприношението.
Ето и Ефиалтис бърза...
Това е, оправете реда!
В бяг към сърцето им ще се спуснем
като къс вулканична скала,
като огнени пръски.
Мила, разбрала си –
ние сме днешната жертва.
Ти продължи ритуала –
работата си да довърша.
СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
На Ангел Г. Ангелов
Смехотворна шестетажна кула –
по скоро дървена барака –
грозно нещо, мислено да бъде Онзи кон,
но изоставено;
с процепи, объркани стълбища,
проядено от лишеи и старост.
Аз напредвам някак през етажите
и бързам.
На първия ме срещна змеят
от детските ми сънища – все същият.
На втория – един приятел,
който се удави като малък,
ми разказва дълго за пропуснатото.
На третия момичето,
което
топлеше очите ми
през тихия и миризлив живот,
си тръгна.
На четвъртия
започнаха да ме преследват страховете.
На петия се спрях –
основите на кокалестото създание
потрепваха;
донасяха ми вести
крайно натъжаващи.
С провесени крака и бавен поглед,
впит в кожата на моето чудовище,
успях да видя
как залагат взрив в основите.
Дребничките долу носеха фитилите,
посичаха със брадвите си,
ровеха с крака.
И успях да видя как във края на гората
ковяха масите за утрешния Празник.
Един етаж –
и съм сред птиците – си казах...
Но тези сънища
са толкова непрeдвидими.
Събудих се от треската след дни
и пих вода.
И не мога да си обясня кръвта и болката
от някакви трески,
забили се под ноктите ми.
|
|
|
Назад
[ 3 ]
Напред |
|
