Простори

     Альоша Кафеджийски е роден на 7 юли 1937 г. Завършва Националната художествена академия. Днес е сред най-ярките и утвърдени съвременни творци на българското изобразително изкуство. В артистичната му биография са вписани много самостоятелни изяви, участия в представителни изложения на Съюза на българските художници изложения у нас и в чужбина, награди.
     - Г-н Кафеджийски, доколкото познавате Юго Вутен, как мислите, откъде идва интересът му към българското изобразително изкуство?
     - Идвал е на лов в България. Познава добре средната част на Стара планина, местата около Троян, вероятно и другаде. Обичал е изкуството. Майка му е посещавала аукциони. Тя е колекционирала по-малки неща, тъй като не е имала възможност за по-мащабни. Изглежда от нея е наследил чувството си към изкуството. Днес има много богати хора, които обаче нямат отношение към подобни неща. Той казва, че изкуството му носи невероятно вътрешно удовлетворение и духовно равновесие, че в него намира отдушник за събраното напрежение и отрицателна енергия. Това значи, че той не прави комерсиална сбирка, а дава израз на една своя страст. Имайки една такава предварителна нагласа, той много лесно открива пътя, който води до галериите, а после и до ателиетата на българските художници. И установява контакти първо с Павел Койчев, а после и с Емил Попов. Интересното е, че Юго Вутен дава право на авторите да си изберат размерите за своите работи. Така в колекцията му влизат и творби по 3 м., които са много скъпи. Постепенно кръгът от български артисти се разширява. Има обаче автори, на които е посетил ателиетата, но не е купил нищо. Той си прави сам селекцията и това става на базата на собственото му усещане, което почти никъде не го е подвело. Събрал е качествени работи, няма такива, които да е купил ей така, просто заради чисто хуманитарно отношение към даден автор. Според мен, усетил е онази непосредственост, която отличава българските автори. Не се увлича толкова от формални, колкото от преживени неща, които имат своята вътрешна авторска психология, правят опит да кажат нещо повече от чистата форма. Заедно с това избраните от него художници добре владеят формата. И в това отношение колекцията му е много разнопосочна. В нея има и млади автори с чиста абстракция, и редом до тях са 60-, 70-годишни художници с фигурации. Тази фигурация обаче не е механично пренесена натура, а претворена през душевността на художника. Затова повечето от работите му са наситени и с много настроение. Фото

     - Уникално явление ли е?
     - Има много колекционери по света. Уникалното е, че той притежава стотици работи на автори от една държава. Иначе има много богати музеи в света, в които са събрани произведения от известни автори. Има и частни колекции, които са също много богати. Юго се отличава по това, че той сам си избира работите, няма експерти, които да му казват това става, това не става. Предполагам, че общуването му с толкова много български художници го е обогатило и в някаква степен променило, че самият той претърпява еволюция и в оценките си.
     - А възможен ли е български вариант на меценат като Юго Вутен?
     - Не е изключено. Западният човек не е грандоман. Той си дава много точна сметка какви са процесите – че те са бавни и че трябва да се извърви определен път. Мисля, че у нас тези, които имат пари, до известна степен са грандомани, нямат нужната култура. Има значение и възможността да общуваш с високи образци – нещо, което не е проблем за Юго. У нас има хора с материални възможности, които биха могли да направят не по-малка колекция от неговата, обаче те си дават парите за други неща, за съжаление.
     - Каква е перспективата на тази мащабна българска колекция?
     - На последната ни среща Юго спомена, че започва да обикаля Румъния и Хърватия. В шеговит разговор ние му казахме: Юго, мечките в Румъния и Хърватия са кльощави, не ходи там, ела в България, нашите са по-охранени. Искахме да му подскажем да не къса връзките си с България. Но той си решава нещата. Предполагам, че мостовете няма да бъдат прекъснати и той ще продължи да общува с българското изкуство. А и има още място в парка му, което би му позволило да разшири участието на нашите автори.

Фото

     Юго Вутен – меценат на българските художници

     В колекцията му са и творби на варненските артисти Альоша Кафеджийски, Венелин Иванов, Пламен Аврамов, Кирил Янев, Кина Петрова, Ванко Урумов и Милко Божков
     За меценати от такъв голям мащаб като белгиеца Юго Вутен сякаш знаем повече от литературата, отколкото от живота. Срещали сме ги повече като герои по страниците на книгите, отколкото в реалността. Добре е, че ги има, защото те са онзи мост, който свързва пряко световете на духа. Добре е, че ги има, за да ни покажат и на нас самите какво богатство притежаваме в момента.
     Колекцията от произведения на съвременни български художници Юго Вутен вече представи на официална церемония в своята страна. На нея присъстват високопоставени гости, колекционери. А художниците, чиито творби са в колекцията, са негови специални гости. Тя е разположена в парк от около 150 декара. Включва към 800 произведения на около 30 съвременни български артисти.

За нас той е Юго, защото станахме приятели. Моята първа среща с него до известна степен беше неочаквана, разказва художникът Альоша Кафеджийски. Обадиха ми се колеги от София, че във Варна ще дойде и ще ни потърси един сериозен колекционер. Ако имаш нещо готово, покажи му, ми казват. Имах по-големи работи в ателието си и се приготвих да го посрещна. Художниците винаги имат резерви, защото обикновено идват в ателието ти, оглеждат и си отиват. Случвало се е много пъти. Е, има и изключения като например едни холандци, които са купували по-малки работи. И преди 3 г. – беше 6 юли, Юго се появи в ателието ми с фотоапарат. Присъствието му - не особено артистично, мълчалив човек, вглъбен в себе си. Дойде с преводачка, негова близка, която се оказа българка – Елена. По-късно разбрах, че играе важна роля в организирането и събирането на колекцията, в контактите му с художниците. Юго дойде и видя работите ми, продължава разказът си Альоша Кафеджийски. И за моя най-голяма изненада посочи 5 цветни дървени работи. Каза: вземам тези работи за моята колекция. Стиснахме си ръцете и той си тръгна. Искаше на другия ден да го заведа при мои колеги. Някои имаха работа, други бяха скептично настроени, някои не намерихме... Фото

След като се разделя с Альоша Кафеджийски, Юго Вутен посещава ателиетата и на други варненски художници и на място решава да купи или да не купи нещо. Харесва си работи от Венелин Иванов, после от Кирил Янев. На следващата година отново идва във Варна и отново търси срещи с художници. Купува творби и от Пламен Аврамов. Влиза отново в ателиетата на Венелин Иванов, на Альоша Кафеджийски. А после си харесва и картини от Кина Петрова, Ванко Урумов, Милко Божков. Всъщност това са и имената на художниците, които представят Варна в колекцията на белгийския меценат.
Междувременно обикаля почти цяла България. Влиза в ателиетата на наши утвърдени художници, както и на млади автори, които сега започват своята кариера. И успява да събере изключително разнообразна колекция от произведения на съвременното българско изобразително изкуство. В нея има и фигурация, и абстрактни, и по-декоративни скулптури, има и рисунки, и графики, и живописни платна. Много сериозна колекция – това е коментарът на специалистите. Заема близо две-трети от територията на парка. Впрочем първият контакт с представител на българското изкуство е скулпторът Павел Койчев, който е сред основните участници в колекцията. След него се включват Емил Попов, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Иван Русев, Величко Минеков, Никола Терзиев, Георги Радулов, Генко Генков, Светлин Русев, Десислава Минчева, Станислав Памукчиев, Генко Генков и др. Фото

Юго Вутен – достолепен 64-годишен белгиец, собственик на верига от магазини за хранителни продукти, колекционира произведения на изобразителното изкуство от години. В сбирката му са произведения на такива световноизвестни художници като Алберто Джакомети, Огюст Роден, Ботеро, Арно Брекер (Арно Брик).
Да колекционира произведения на изкуството е идея, родена от неговата безкрайна обич, твърди Альоша Кафеджийски. Няма комерсиални цели с тази експозиция, макар някои хора да не вярват, че нещо подобно е възможно – да купува стотици произведения, без да има намерение да ги препродава. Той е от хората, които постигат всичко сами в живота си. Не е наследил имущества. Не е съсловен богаташ. Иска да подари колекцията си един ден на родния си град Геел, намиращ се недалеч от Антверпен. Завещавам колекцията си на хората, благодарение на които станах богат и имах възможност да събера това изкуство, казва Юго.