Простори

Съдържание

Резонанс:

Хубаво ли е да си българин?
Is it good to be Bulgarian?

Поезия:

Поезия от Димитър Калев.
Poetry – by Dimitar Kalev.

Поезия от Найден Вълчев.
Poetry – by Naiden Valchev

Преводи:

Стихове от Зоя Езрохи.
Poetry by Zoya Ezrochi.

Имена:

Да усетиш с кожата си порива на вятъра.
To feel the gust of wind with your skin.

Портрет:

Морето на един адмирал.
The sea of an admiral.

Малък разказ:

Тук и сега.
Here and now.

Писмо:

Сетературата или литературата срещу интернета.
A letter from St.Petersburg – by Ilya Fonyakov.

Беседи:

I.Дуенде- теория и проявление.
I.Duende – theory and presentation.

Око:

Автентично за мегаполиса или Европа Ханъм в Зоната за гостоприемство.
The IX Istanbul biennale of visual arts.

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Поезия
Поезия от Найден Вълчев. Poetry – by Naiden Valchev

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, Ловешка област. Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951). През 1954-1955 е редактор на сп. “Български воин” и в. “Народна армия”, 1956-1983 - в сп. “Септември”, 1983-1988 - в сп. “Съвременник”; главен редактор (1988-1989) на сп. “Дарители”. Председател на Съюза на преводачите в България (1989-1991). Автор на много книги със стихове и преводи на поезия. НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ СНЕГЪТ Снегът е някъде към Киев. Усещам го по голата топола, която с тънък връх мете небето, отдето тази нощ ще мине той. Снегът е някъде към Дунав. Усещам го по патиците диви, които търсят скътания извор на Златна Панега с вечерен вик. Снегът е някъде зад хълма. Усещам го по черното коминче, което трети ден дими отсреща като луличката на посрещач. КЪЩИЧКА В ПОЛЕТО Ух че вятър, ух че студ е, скърцат хълм и падина, а какво ще бъде утре пита бялата луна и се мушва да се сгуша горе в облака голям, който сив и чер се спуща и пълзи, пълзи насам... И какво ни носи? Вечер, люшната топола, мрак и угасващите вече светлинки насрещни. Щрак! – я и мойта да не свети, стига и за този ден, нека само укавето да остане будно с мен, цяла нощ да си ми гука и наяве и насън, да гадае утре тука ден какъв ще е навън. Да, но тъй сме се успали с него в нашия превал, че дори не сме разбрали как вън сняг е навалял. Във прозорчето ни блесна тиха, мека светлина: утрото дошло нощес на бяла сребърна шейна. ЩЕ ТИЧА ВЪН ВЯТЪР Не зная кога отредено е, не зная какъв ще е ден – миражните мои видения угасна щат някога в мен, а слязъл в зори от просторите ще тича вън вятър стоглас, ще слуша какво си говорите и сам ще говори със вас, над пътя и стрехите сведени ще вейне самотно перце, ще махнат, след мене загледани, високите ружи с ръце, но аз ще съм вече далече и на рамо с торбичка на път ще слизам от свойто поречие към тъмното свое отвъд, към тъмните божи владения – тогава, когато във мен миражните мои видения угасна щат в синия ден.

Назад [ 3 ] Напред