| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Памет: |
| Разказ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Имена | |
“Талантът е като чук - с него можеш да заковеш гвоздей, но и да убиеш човек”
Talent is like a hammer: by its means you could drive in a nail but also kill a man |
|
 Разговор с проф. Борис Тарасов, литературовед, ректор на Литературния институт “Максим Горки” - Москва ДОНКА ХРИСТОВА
- Нужно и възможно ли е да съхраним културно-историческата си памет в глобализиращото се общество?
- Трудно е да се каже дали е възможно, но е необходимо. Защото културно-историческата памет позволява на хората да не се ограничават с минутни нужди и проблеми от практически характер. Макар че често човек се оказва в плен на тези въпроси, в плен на своето физическо съществование и така губи целите и смисъла на това съществование. Не може, разбира се, цел да бъде така нареченото потребителско общество, което е сформирано и продължава да съществува със своите ценности. Човек може да се крепи единствено на духовните неща, които придават смисъл на живота, на работата и кариерата му. Затова са така необходими културно-историческата памет, народностната култура, националните ценности и светини. Иначе личността като индивид, народът като общество ще останат без свое лице и ще се разтворят в глобализма с неговите потребности, ценности, с неговата масова култура. При глобализацията ще се загуби истинската култура, която е невъзможна без традиции, без културно-историческа памет, без опора, без твърдата основа, свързана с културно-историческата памет. И без оцеляването дори. Защото на всички е известно, че макар да изглежда различен, демографският въпрос е много важен. Той стои остро и у нас, и у вас, и в цяла Западна Европа. Хората не раждат деца. Макар да звучи парадоксално, това не е свързано с тяхното материално положение. Не е вярно, както казват много от сънародниците ми, че когато се подобри материалното ни положение, ще се раждат и повече деца. Историческият опит показва, че често става тъкмо обратното. Как тогава да се съхрани семейството? Чрез културно-историческата памет, която показва какво значение е играло семейството в историята на народите. Без духовните аспекти на тази памет, съхранена в съвременността, трудно ще опазим страната си и във физическия смисъл на думата. Защото няма признаци, че раждаемостта ще се увеличава. Но дори от тези конкретни аспекти като възпроизводството на народа са невъзможни без културно-историческа памет. Не говоря за смисловите начала, които ни съхраняват чрез паметта.
- Как политиката влияе на тази памет?
- Политиката влияе негативно на културно-историческата памет. Да погледнем например какво става в света по отношение на оценката на Втората световна война. Ако четем учебниците, ролята на Русия става все по-малка и по-малка. Според тях САЩ, а не Русия е спечелила войната. Така политиката разрушава културно-историческата памет и подрива самосъзнанието на народа.
- А каква е ролята на писателя в този процес?
- Ролята на писателя, на образованието и изобщо на възпитанието са много големи. Твърдя го и като ректор на Литературния институт “Максим Горки”, където се обучават, формират, образоват бъдещите литератори, бъдещите писатели. Стараем се да съхраним най-доброто, най-главното, най-дълбокото, от което ни лишава съвременната масова култура. Обръщаме внимание на опита, който е съществувал в традиционната руска култура. Искаме да създадем институт на руската култура, където тя се разглежда във всичките й проявления - религия, философия, социология, изкуство, история... Искаме всички тези страни на културата да се разглеждат във вътрешно единство от раждането до съвременното им състояние. Така ще се разбере по-добре в какво се състои идентичността на руския народ. Това единство се съхранява и влияе на писателския мироглед. Отчитайки факта, може да се гледа на сегашната действителност по друг начин, тя ще се оценява по друг начин, ще може да се види друг смисъл, други дълбочини.
- Знае се, че писателската дарба е от Бога. Вие на Бога ли помагате?
- Вярно е, че дарбата е от Бога. Но също е вярно, че без духовното зрение, без възпитанието на личността, талантът може да види едно, а да не види друго. А когато се нахрани със соковете на истинската култура, той по друг начин ще разглежда, оценява и описва случващото се около него.
- Във време, когато хората предпочитат повече да консумират и по-малко да творят, какъв е интересът към литературния институт, който ръководите?
- Мога да посоча конкретни примери. Наскоро имахме подбор на конкурсни работи на абитуриенти, които ще постъпят в института през следващата учебна година. Радвам се на големия им интерес. В семинарите за поезия са приети 16 души за редовно обучение. А се смята, че ако са 10, това е вече добре.
- Колко души се обучават в института “Максим Горки”?
- Освен редовното обучение ние имаме и задочен курс, и висши литературни курсове, където повишават допълнително квалификацията си хора с писателски опит и висше образование. А ако говорим за традиционното обучение, то е 5-годишно. Около 900 души общо се обучават в нашия институт
- Не са ли много? Какво ще правят тези хора, как ще печелят от литература?
- Много са, но ние се стараем да им дадем разностранно образование, фундаментално университетско образование. В семинарите те се занимават с драматургия, с проза, с поезия, с детска литература, с критика, с публицистика. Така усъвършенстват своето писателско майсторство.
- Тоест не ги готвите непременно за писатели...
- С образованието, което получават, те могат да се реализират в различни сфери на живота - да бъдат редактори, да работят в телевизия, в различни компании... Имайки такава фундаментална подготовка, могат да си намерят работа в различни сфери.
- А българи обучавате ли?
- Не, преди е имало много, но сега - не.
- А други чужденци?
- Да, има, предимно докторанти и стажанти. Идват доста хора, които пишат дисертация и които се учат на руски език.
- Евтушенко е казал, че поетът в Русия е повече от поет. Какво мислите Вие за отговорността на руския писател, за мисията на писателя въобще?
- Разбира се, за това мислим много. Защото всяко произнесено слово създава определена духовна и жизнена атмосфера, влияе на ума и сърцата на хората. Освен талантлив, трябва да си честен и справедлив. Отговорен си за думите си. Талантът не е достатъчен. Той е като инструмент, като чук. С него можеш да заковеш гвоздей, но можеш и да убиеш човек. Талантът може да служи на доброто или на лошото. Но за да служи на доброто, освен даденото от Бога човек трябва да се възпитава, да се образова в най-добрите образци на културата. И тогава разбирането за отговорността само ще дойде отвътре, от душата.
- Трудно ли се пише за библиотеката “Жизнь замечательних людей”, която публикува не просто романи, а изследования за велики хора? И какво обуслави избора Ви на личности като Паскал и Чадаев?
- Още докато следвах във Филологическия факултет на Московския университет и се занимавах с различни писатели, спрях вниманието си на Паскал. За мен той е един от най-дълбоките мислители в историята на човечеството. След години, когато се бях увлякох сериозно по Достоевски, се върнах към него и намерих сходство между двамата. А главното сходство според мен е (независимо че единият е мислител и учен, а другият - писател, и са творили в различни времена), че и двамата са се вълнували от това, което Достоевски нарича “тайният човек”. Човек има тайни, които трябва да бъдат разгадани е писал на брат си Михаил. Тайната на човека е в това, че в него има едновременно духовно и природно начало. В сърцето му има и добро, и зло едновременно. За тази двойственост Державин е казал: аз съм цар и роб, и червей, и Бог. И всичко това е в един човек. Разгадаването на това съчетание и тайната на човека ме привлече в Паскал. Затова започнах да пиша книга за него. Класиката е нещо, което позволява да се ориентираш в друга действителност. Защото това, което става в далечно от нас време - във времето на Достоевски или на Паскал например и това, което става в съвременността, не може да се разбира правилно, ако не отчиташ тайните на човека, неговата двойственост, противоречивост, раздвоение. За тях обикновено не се мисли, когато се анализират социалните реформи. А какво всъщност става с човека, какви качества се активизират в него, това е изключително важно.
- Това са и съвременните послания на класиката може би.
- Да, имахме един министър-председател Черномирдин, когото свързваха с приказката: искахме да е по-добре, а се получава - както винаги. А защо се получава както винаги. Защото не се отчита това, което е скрито в човека - неговата гордост, завист, тщестлавие... Те се смесват с действителността, те я коригират, изменят. Искаш да е по-добре, а излизат тези качества и всичко може да се анализира, да се предвиди, да се разбере и да се види къде вървят нещата и какво се получава.
- Коя е най-новата Ви книга?
- Наскоро излезе книга, посветена на Тютчев “Историософията на Ф.И.Тютчев в съвременения контекст”. В съвременен контекст се опитвам да покажа чрез тайната какво се случва на човек в съвременния свят. Да покажа как това влияе на сътворената действителност и как тази действителност може да се развива с помощта на такъв инструмент, какъвто е давал Тютчев за разбирането на тайната на човека и творимата от него история. |
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
