Простори

Д-р Светла Трайкова (18.08.1950, Варна) - Завършва СУ “Св. Кл. Охридски” спец. българска филология и философия (1973), доктор на философските науки (1990). Работи като учителка, секретар на ОС за култура, зам.-председател на Обл. съвет за духовно развитие - Варна, пом. директор на НУИ “Д. Христов” (1991 – 2011). Участва в научни конференции с доклади и има публикации в сферата на културата и образованието.

Тази година XXVI Международен балетен конкурс във Варна отбелязва 50-годишнината от създаването си. Едно от събитията, които поставят България и Варна в хилядолетната културна история е провеждането на първия в света международен балетен конкурс през 1964 година с двадесет и шест издания до днес. Изненадващото е, че малка държава като нашата, без дълголетни традиции в балетното изкуство, става инициатор на такава културна проява, която събира периодично балетни педагози, хореографи и изпълнители от цял свят и задава новостите в това трудно сценично изкуство, дава идеи за появата на нови конкурси, става трамплин в кариерата на най-известните в света балетни артисти.
Естествено е да зададем въпрос не толкова за първите организатори на конкурса, колкото за първите инициатори и защо точно в град Варна се провежда. Далновидна е идеята град като Варна, отворен към света, с прекрасни природни дадености, великолепна лятна сцена и силно желание да се превърне в място на благородно състезание, което да повдигне всички “железни завеси”, да покаже, че изкуството на танца е общуване без граници в един хармоничен свят без разделения. Първата председателка на журито на шест конкурса, великата балерина Галина Уланова възкликва: “България е малка страна, но с голяма инициатива.”

Денис Черевичко (Австрия) – зл. медал 2012.
Фото Нина Локмаджиева

При отбелязването на 50-годишнината на конкурса първите инициатори от Варна вече не са дори споменавани. Искам да върна варненското начало на тази блестяща идея, която тласна далеч напред развитието на световното балетно изкуство, провокирайки създаването на подобен род конкурси.
Главният балетмайстор на Варненската опера Стефан Йорданов (1924-1994) пише в своята автобиография: “От първия сезон, постъпил на работа във Варненската народна опера (1960 г.), оценяващ колко би помогнал за израстването на българския балет един международен балетен конкурс, който да се провежда периодично у нас във Варна, аз започнах да досаждам на ръководството и обществеността в града с внушения, проекти и уговорки да съдействат за организирането на такъв конкурс”. След много трудности идеята на Стефан Йорданов е възприета от Министерството на културата и намира реализация през 1964 г. Йорданов е член на организационния комитет и на журито от първия до единадесетия конкурс (без X). Главен организатор и директор на конкурса от 1964 до 2011 е доц. Емил Димитров – музикант и диригент, отдал 46 г. от своя живот за организацията и съществуването на тази световна проява.

Бруклин Мак (САЩ) –
Златен медал, 2012.
Фото Виктор Викторов

Първите инициатори и организатори на балетния конкурс едва ли са предполагали в колко новаторско и смело предизвикателство ще се превърне той. Ще стане сцена, на която се откриват нови таланти, изявяват се неизвестни дотогава дарования, които започват да градят кариерата си от конкурса и стават най-известните балетни артисти и хореографи на XX и XXI век. Ще се превърне в най-отворената информационно-комуникативна форма за срещи на хореографи, балетни критици, историци, журналисти, обмен на мнения, достижения в областта на хореографията.
Международният балетен конкурс изгражда изключително високи художествени и естетически критерии на балетните зрители, което ще тласне напред репертоарното развитие не само на българските оперни театри и балетни трупи, а и на всички европейски и световни балетни сцени. Той изисква нови професионално подготвени кадри. В 1951 г. се открива Държавното хореографско училище в София. Във Варна отново Стефан Йорданов става инициатор на първото извънстолично професионално образование през 1966 г., за да видим днес, че във всички по-големи градове на страната с училища по изкуствата има балетно образование: София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора.

Су-Бин Ли (Корея) –
Спец. отличие Варна 2014.
Фото Виктор Викторов

Като домакини на такъв авторитетен форум пред българското балетно изкуство се поставят с всяко издание нови предизвикателства. Започва бързо да се развива балетната педагогика, хореографското новаторство, критика и други изкуства. Най-добрите балетмайстори и хореографи, създателите на националната ни школа, са членове на журито: А. Петров, А. Гаврилов, Н. Кираджиева, Ст. Йорданов, П. Луканов, Б. Ковачев, М. Арнаудова, Б. Сечанова и др. Всички известни балетни артисти и хореографи са преминали през сцената на конкурса или като членове на журито: Вера Кирова, Калина Богоева, Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Бисер Деянов, Евгения Кръстева, Ясен Вълчанов, Диляна Никифорова, Марияна Денева, Сара-Нора Кръстева и др.
Можем да отбележим, че най-големите световни балетни знаменитости на втората половина на XX век са тръгнали напред в своята кариера от Варненския конкурс. Започнал с 42 състезатели от 10 страни, повечето европейски държави – СССР, България, Румъния, Унгария, Полша, Франция, ГДР и само Куба и Бразилия от други континенти, до 26-то издание през сцената на конкурса са преминали над 3700 балетни артисти от близо 50 държави от всички континенти. Проф. Олга Мейнард от САЩ, главен редактор на сп. “Денс магазин” казва: “Варненският международен балетен конкурс има бъдеще, той е майката и бащата на всички международни балетни конкурси. Като разгърнем страниците на изминалите конкурси, ще видим, че той не се прави заради туристите. Варненският конкурс е организиран с високите идеи да бъде голям форум на танцьори и педагози, на критици и обучаващи се от цял свят и да се срещнат те при равни условия. Затова днес Варненският балетен конкурс е респектиращ в цял свят”.

Микола Городский (Украйна) -
отличие III степен

Членове на журито са били около 200 от най-известните хореографи, балетни артисти и критици в света. Незабравимата в цял свят балерина Галина Уланова оглавява журито от първия до шестия конкурс, а на единадесет конкурса председател на журито е артистичният директор и главен балетмайстор на Болшой театър Юрий Григорович, българската примабалерина и хореограф Нина Кираджиева оглавява журито на шест конкурса и на два е негов почетен председател, хореографът Петър Луканов е начело на журито на три конкурса, единственият носител на Голямата награда, легендарният балетист Владимир Василиев – на два конкурса. Прави впечатление, че първите медалисти се изявяват като най-известни хореографи и в развитието на конкурса продължават да влияят като стават членове на журито или оглавяват националните си балетни школи.
Под знака на Варненския международен балетен конкурс започват или възраждат развитието си много от националните балетни школи. Той се превръща в критерий за нивото на балетното изкуство, независимо, че по неговия пример се създават много балетни конкурси. Най-точното определение за конкурса ще остане “Варненската олимпиада”, дадено от Джон Грегъри в първата издадена книга за десетте конкурса, “Варна – балетна олимпиада”, отпечатана в Лондон (1983).
От сцената на международния конкурс започват творческите си кариери и достигат до най-голяма известност: Владимир Василиев – единствен носител на Голямата награда на град Варна, Н. Макарова, Н. Безсмертнова, Ек. Максимова, Н. Долгушин, А. Сизова, С. Викулов, М. Баришников и много други от руската школа, която изцяло триумфира до X балетен конкурс заедно с кубинската школа – Лойпа Араухо, Аурора Бош, Мирта Пла, Хосефина Мендес, Мирта Гарсия, Хорхе Ескивел, Росарио Соарес и др. И ако първият балетен конкурс е наречен “конкурс на звездите”, от третия започва състезание между националните школи.

Ю Ши (Китай) –
отличие I степен 2014.
Фото Нина Локмаджиева

Възражда се старинната френска школа, за да блесне от XI конкурс с нова съвременна сила на младите дарования: Силви Гилем, Патрик Дюпон, Елизабет Плател, Клотилд Вейе, Аньес Льотестю, Карен Аверти и др. Европейските национални школи изпращат най-добрите си балетни артисти и хореографи, за да отнесат новостите в постижението на балетното изкуство и да се завърнат отново на варненска сцена като учатници в конкурса или в ново качество с балетните си трупи и театри. Много са днес (да ги изброим), но най-ярки от Румъния са – Магдалена Попа, Всеволод Щефански, Марин Бойеру, от Чехия – Марта Дротнерова, Хана Влачилова, Лубомир Кафка, Яна Курова, от Унгария – Йозеф Форгач, Иван Наги, Илдико Понгор, Габор Кавехази, от Полша – Войчех Виселовски, Кшищоф Новогродски, Изабела Соколовска, от Германия – Роланд Гавлик, Ханелоре Бай, от Италия – Ален Ботаини, Данило Мацота, Сара Ренда, от Испания – Хосе Мартинес, Зинаида и Юри Яновски и др. Предизвикателството пред европейските държави е голямо не само с участието на САЩ, Куба, Канада, Бразилия, Аржентина, но и с развитието на школите в Япония и с появата на Китай от XII, Корея от XX конкурс. Много особено става съчетанието на европейската класическа школа и изтънчената азиатска чувствителност.

Максимилиано Гера (Аржентина) –
зл. медал, 1988

Варненският международен балетен конкурс запазва своя висок авторитет на олимпиада в света за балетното изкуство, защото непрекъснато се развива като жив организъм и разширява пространството на взаимодействие между балетни артисти, хореографи, педагози, историци и критици, медии и зрители. След третото издание конкурсът започва да се провежда на две години. Изключение прави решението на проведеното съвещание по време на X конкурс 1980 г. на Постоянния танцов комитет при Международния театрален институт на ЮНЕСКО поради нароилите се балетни конкурси, да се промени периодиката на три години. Само следващите два конкурса са на три години и отново се завръща в предишната периодичност. Разделението на младша и старша възрастови групи дава по-големи възможности за равностойно състезание на балетната сцена и ранно откриване на талантливи изгряващи звезди. Конкурсната програма се обогатява с нови балетни произведения от европейската класика. Появява се съвременна хореография в конкурсната програма отначало само в трети тур, а по-късно и във втори. Това е породено от желанието на всички, които се срещат на този голям форум, да обменят най-пълноценно опит и да тласкат развитието на балетното изкуство напред.
На VII балетен конкурс (1974 г.) се провежда цялостен спектакъл с големите звезди на конкурса в борба за голямата награда. Такива спектакли и концерти бележат кръгли годишнини и издания и по своеобразен начин дават постиженията и развитието на получилите най-престижни награди. С такава “Среща на поколенията” бе отбелязана 50-годишнината на конкурса. На сцената се появиха незабравими от историята на конкурса балетни артисти: Йоко Моришита (Япония) – златен медал от 1974 г., Максимилиано Гера (Аржентина), златен медал от 1988 г., Роландо Сарабия (Куба) – специалното отличие на Варна, 1998, Александър Александров – 2002 и Натали Братанова – 2012 (България), от САЩ Матиас Дингман – отличие първа степен, 2006, Уитни Хюстън - 2008 и Бруклин Мак – 2012, Мюнг Кю Ким и Сунг У Хан (Корея) - 2010, Денис Черевичко (Австрия) - 2012 и др.

Венера Христова и Дойчин Дочев – “Сицилиано” - награда за оригинална постановка на произведение от бълг. композитор, муз. Асен Аврамов, хореогр. Анна Пампулова.
Фото Нина Локмаджиева

От III международен балетен конкурс се провеждат теоретични конференции с организатор Съюза на музикалните и танцови дейци. От 1977 г. се учредява Международен балетен семинар, който се провежда в годините между следващите конкурси. Първоначално темите на конференциите и семинарите са свързани с класическото наследство в съвременния балетен театър, уточняване и съхраняване на класическите европейски хореографски оригинали. Така на педагозите и хореографите от цял свят стават достояние оригиналните текстове на класическото наследство на М. Петипа, представено от руски педагози – проф. П. А. Гусев, В. Румянцева, на А. Ваганова - проф. Н. Тарасова, датски педагози представят школата на О. Бурнонвил, системата на Джон Кранко се представя от Тадеуш Матач – Полша, школата на Баланчин от американски педагози и т.н. Класическото наследство е в основата на съвременното хореографско изкуство и затова е необходимо да се запазят оригиналите. Всяко издание на балетния конкурс със задължителната си програма поддържа това историческо наследство от XIX и началото на XX век и го прави достояние в цял свят. Теоретичните конференции очертават развитието на отделните национални школи и проблемите на съвременното хореографско изпълнителско изкуство.
От особено значение е органическото свързване на Международния балетен конкурс с най-стария у нас Международен музикален фестивал “Варненско лято” (1926 г.). Балетният конкурс не е само естествено продължение на фестивала, но и черпи опит от музикалните академии и майсторски класове и открива такива към конкурса от 1990 г. от XIV издание с класове по класически танц при проф. К. Богоева, К. Петровска, акад. Кр. Колдамова, доц. Бисер Деянов от България, проф. Ю. Григорович, проф. Владимир Василиев от Русия, проф. Сун Хи Ким - Корея, Елизабет Плател - Франция, Лойпа Араухо и Аурора Бош от Куба и др., които разкриват тайните и техническата виртуозност на класическия балет. По характерни танци проф. Наталия Тарасова - Русия, Педро Корнейро - Португалия, по съвременни танцови техники - Име Далберг - Холандия, Розмари Де Мео - Канада, Морис Кози - САЩ, Алфредо Торес - Куба и други. Все по-широка става възможността дори за най-младите балетни артисти да развият своя талант и опит в тези класове.

Роландо Сарабия (Куба) –
Специално отличие Варна 1998

След промените през 90-те години, когато държавата у нас все повече се отдръпва от финансирането на такива големи културни прояви и Варненският балетен конкурс е застрашен от прекъсване, както много други фестивали и конкурси, доц. Емил Димитров заедно с предани на идеята създава през 1992 г. Фондация “Международен балетен конкурс - Варна”, която продължава държавната традиция за организация, провеждане и финансиране на конкурса. До 2011 е неин председател, а след това продължители на неговото трудно дело са децата му - Димитър Димитров - председател и Соня Димитрова - член на УС.
Фондацията реализира широка съпътстваща програма от изяви към конкурсите – Международна лятна балетна академия, пленери и изложби на изобразителното изкуство, международни фотоизложби, теоретични конференции, симпозиуми, Детско-юношески национален конкурс “Изкуство против дрогата” с шест издания досега и др. Думите на руския академик Виктор Ванслов показват новаторското значение на балетния конкурс: “На България и на славния град Варна принадлежи честта за организиране през 1964 г. на първия в света международен конкурс на балетните артисти. Това е било новаторско и смело начинание, което, без да преувеличаваме можем да кажем, е открило нова ера в културния обмен в областта на изкуството. От този момент световната хореография започва да се развива под знака на балетните конкурси, които след България възникват в много страни и без които сега е трудно да си представим навлизането в професионалния живот на новите поколения артисти”. Пет години по-късно 1969 г. се създава балетен конкурс в Москва, в Токио (1976 г.), следват в Осака, Джаксън (САЩ), Ню Йорк, Хелзинки, Париж, Санкт Петербург, Будапеща, Шанхай, Рио де Жанейро и др. По инициатива на Емил Димитров и с активната подкрепа на ЮНЕСКО през 2007 се създава в Москва Федерация на международните балетни конкурси. Педагози, хореографи и артисти присъстват на конкурсите, усвояват и обобщават получения опит, прилагат го в националните си школи. Това способства за ускоряване на протичащата глобализация на световната култура.

Хана О‘Нийл (Франция) - сребърен медал и Джеръми-Лу Кер (Франция) - бронзов медал.
Фото Виктор Викторов

С теоретичните конференции, семинари, летни академии Международният балетен конкурс става форум на теоретичната мисъл за балетното изкуство. Проследява се историческият път на развитие на европейския и световния балет, особеностите на националните школи и перспективите пред съвременното танцово изкуство. Най-известните критици обсъждат бъдещето на балета: Арнълд Хаскел – английски историк и теоретик, руските балетоведи – проф. Николай Елияш, проф. Виктор Ванслов, проф. Пьотр Гусев, проф. Валерия Уралская, Уолтър Тери и Олга Мейнард – САЩ, Андре Филип Ерсен – Франция, Алан Фридеричия – Дания, Ралу Ману – Гърция, българските критици – проф. Виолета Консулова, Ана Александрова, Теодоси Теодосиев, Теодор Попов и др. Всяко издание и среща дават тласък в развитието на балетознанието и балетно-художествената критика. Превръщат се в обект на изследване и широко отразяване в медиите.
Като всяка олимпиада и Варненският балетен конкурс е предизвикателство пред нарасналата виртуозност на изпълнение, пред навлизащите нови изразни възможности на танца, пред организацията и дори пред статута на конкурса.
50-та годишнина и XXVI конкурс бяха отбелязани под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, на ЮНЕСКО и генералния директор на световната организация Ирина Бокова. Проф. Сухуа Сяо от Китай, член на журито на конкурса за 11 път, сподели: “Да се създаде този конкурс в такава малка страна е било истински подвиг, било е поглед в бъдещето. Благодаря на Варна и България за тази една година от моя живот! 42 пъти съм бил член на жури на международни конкурси, но смятам Варненския за най-труден и най-престижен в света. Пожелавам да се запази и да продължи да дава на световния балет нови звезди. Благодарим на Варна за това!”. 50 години Варна е център на такъв благороден и хуманен културен диалог, и няма съмнение, че през XXI век ще продължи мисията си на фактор, изграждащ по-красив и мирен свят на човешкото разбирателство и творчество.