| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Палитра: |
| Беседи: |
| Северна приказка: |
| Библейски: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Имена | |
Исак Даниел.
Isak Daniel. |
|
 ГЕОРГИ СМИЛЕНОВ “Мнимият болен” от Молиер, постановка на Исак Даниел
1924 г. – септември. Вестник “Варненска поща” помества статия под надслов “Не е този пътя”, в която се казва: ”Нещастна е съдбата на общинския ни театър! Един кмет хазайничи с него, като уволнява по свое усмотрение режисьори, актьори и назначава приятелки за актриси, или някой пощенски раздавач се разпорежда като “театрален комитет”, или бездарността и духовната нищета въплътена в някаква “режисьорска колегия” ръководи художественото творчество на театъра. Нещастна орис!...” Автор на публикацията е Исак Даниел, роден в Русе през 1894 г., учил режисура във “Фолкстеатър” – Австрия, утвърдил се в българския театър през 20-те и 30-те години на миналия век с естетически позиции, обединяващи педагогическите методи на реформаторите в театралния процес Станиславски, Райнхард и значимото в модерното европейско сценично изкуство. Изявен творец, за когото малко си спомняме и почти нищо не е записано в мемоарите на българския театър, може би защото естетическите му позиции го отличават от наложения шаблон в тогавашната артистична трупа на черноморския град. Все пак приятно впечатление оставя книгата на Ребека Клейтман за Исак Даниел - 1970 г., в поредицата “Бележити български актьори и режисьори”, въпреки забележимата празнота около варненския период на режисьора. А той е кратък, но динамичен и неизследван.
“...Актьорският състав, този единствен апарат, чрез който театърът може да изпълни своята културна роля, се избира по странен начин - продължава своите размисли Исак Даниел в споменатата вече статия. - Политически “приятели от горе” назначават този или онзи актьор или режисьорът си избира “удобни актьори”, които сигурно играят по-лошо от него или жена му. Историята на Варненския театър ни дава поразителен материал, който би потвърдил горната мисъл. Това не е минало. Старият ансамбъл е уволнен, той беше негоден, съгласен съм. Но кого повикват на първи заплати вместо Яневци, Щилиян Поповци и тем подобни? Пристигнаха и ще пристигнат някакви съмнителни величия с дълга практика, (чети: отвратителен провинциален шаблон) не по-добри от уволнените във Варна актьори...” Исак Даниел се възправя срещу административно-творческата политика на Варненския театър в началото на сезон 1924 - 25 г. и неговия директор - режисьор Владимир Тенев, не проявил умение да открие млади таланти извън театъра и около него, да приобщи надарени сили и да създаде подходяща трупа. Така, както самият Исак Даниел постъпва при постановката на пиесата “Кладата ”в театър “Ранков”, за която в. “Варненска поща” съобщава: “На 30 август 1924 г. ще се представи за първи път в България драмата на Стриндберг “Кладата” с участие на Мария Атанасова - Ерато, Веса Пуховска, Георги Громов, Аспарух Темелков, Евгения Шиварова... Това е последната изява на режисьора, той напуска страната.” Исак Даниел е категоричен: “Не аспирирам за режисьорски пост! Аз заминавам от България!”
Две години по-рано - сезон 1921/22 г. След уволнението на директора режисьор Стоян Бъчваров и известно сътресение в трупата, за неин ръководител е назначен Исак Даниел. През изминалите няколко месеца не успява да преодолее разногласията в театъра и се отдава само на режисура, подчинена на пристрастната нему сценична поетика. До 1924 г. вкл. във Варна поставя “Разбитият кораб” на Иван Балканов, “Луди млади” на Цанко Церковски, “Убиецът” на Хегедюш, ”Забава” на Шницлер, “Миран долина” на Голдони, “Бъмбери” на Оскар Уайлд, “Към щастие” на Пшибишевски, “Борислав” на Вазов, “Законът” на Виченцо... Винаги изхождайки от драматургията, като от партитура за разкриване многообразието на живота, заложено в нея.
Анализирайки разсъжденията на Исак Даниел за нов тип театър, с ново актьорско изпълнителско поведение, се убеждаваме в непримиримостта му към възприетия творчески почерк във Варненския театър. Несъгласието се оказва протест на самотник-новатор, а утвърждаването на повишени изисквания към трупата и отърсване от лекия репертоар - трудно постижими. “Живеем в дни на абсолютна безидейност в част от обществото, докато в другата са усилията за осмисляне живота по пътя към по-добро съществувание - споделя Исак Даниел в статията “За общинския театър” - списание “Вечерни часове” - 1922 г. Театърът е длъжен да застане начело на борещите се за смисъл в живота. И когато той стане извор и ръководител на културен подем за обновление, тогава да бъде издържан от общината. По-голямата част от персонала на общинския театър (а и режисьорът) са членове на комунистическата партия. Моето уважение към тяхното политическо верую... Аз отправям всички комунисти - актьори, режисьори, към красивите и полезни статии на Луначарски. Там ще научите, че в Русия работническите театри играят Ибсен, Чехов, Стриндберг, Горки, Леонид Андреев, Хаупдман, Шекспир, Аристофан. Там ще прочетете, не бива да се трови човечеството с вулгарности от рода на пиеси като “Леля ми от Онфльор”, “Парижкото кафене”, “Ураганът” и т.н. (Г.С. - всички в репертоара на варненския театър). Театърът трябва да се наложи! Не бива да се сведе до тълпата и нейният вкус.”
Стремежът към обновяване на сценичните изяви отвеждат Исак Даниел в столицата и с проф. Михаил Арнаудов, Сирак Скитник, Людмил Стоянов, Добри Немиров и други интелектуалци основават през 1923 г. “Театър Студия”. В списание “Хиперион” с.г. Людмил Стоянов отбелязва: “Зараждането на “Театър Студия” стана във време, когато въпросът бе да имаме или не театър и за всеки културен българин бе ясно, театралната ни култура стои пред пълно разложение... “Естетическите позиции на режисьора новатор Исак Даниел са отправени срещу шаблона и рутината, за съвременен театър с решаващата роля на режисьора-постановчик и първостепенното значение на актьора, обединени във всяко представление от опоетизирано мислене. За спектаклите “Ханеле” на Хауптман и “Любовта - лекар” на Молиер големият педагог Боян Дановски пише в “Хиперион”: “За първи път у нас “Театър Студия” постави сериозно въпроса за режисьора - диригент, ваятел на цялостна хармонична театрална композиция. И в двете постановки на Исак Даниел имаше общ тон, единен стил в интонациите, декора, осветлението, мизанцена.” Показателно е, че в “Театър Студия” се включват Олга Кирчева, Константин Кисимов, Зорка Йорданова, Стефан Савов, Борис Ганчев, Мара Пенкова и други талантливи актьори.
1924 г. След закриването на “Театър Студия” Исак Даниел е отново във Варна. Дистанциран от ръководния стил в общинския театър, сформира екип и в кинотеатър “Ранков” поставя “Кладата” на Стриндберг. Отзивът на театралният критик Васил Ставрев е категоричен:”Умела режисура, артистите са неузнаваеми! За пръв път отсъстваше оня фалшив декламаторско-патетичен тон, тъй характерен за нейните сцени. “Скоро след премиерата, Исак Даниел публикува въпросната статия “Не е този пътя!” И избира пътя, водещ за чужбина. След седемгодишно пребиваване в няколко страни се завръща в България, в Народния театър. Публиката аплодира постановките на “Кориолан”от Шекспир и “Мнимият болен” от Молиер (в главната роля Кръстю Сарафов). В интервю за сп. “Нашето кино” - 1931 г., на въпроса защо през 1924 г. напуска България, Исак Даниел отговаря: “Имаше причини, заминах! Поскитах във Виена, после в Букурещ работих с еврейската Вилненска трупа и в Румънския национален театър, после в Норвегия. Накрая и в Палестина, в политико-сатиричния театър “Меглета” и директор на Драматичния палестински театър. Получих покана от нашия Народен театър за гастрол с две постановки.” Запитан за евентуална съперническа война на театъра с проговорилото кино, Исак Даниел е убеден, че никога киното не ще конкурира театъра и обратно. “Мисля, че театърът трябва да бъде всякога съвременен, но не като изнася предимно пиеси от съвременни автори, а да отразява съвременен дух и мотиви дори от античната драма. Не ми е правено предложение за постоянен режисьор в Народния театър, но и да го направят, бих отговорил, НЕ! Има причини!” Авторът на интервюто Пантелей Карасимеонов заключава: “Може би този български режисьор, учил и израснал в нашата страна, сражавал се в Добруджа, е решил да стане още по-свой за нас, ставайки ни повече чужд с даровитите си постижения в чужбина. За него това не е мъчно с владеенето на десет езика и сценични постижения, които ние някога може би ще използваме за нашия театър, ако станем по-малко епигони по пътя на културата.”
Години по-късно, съвременниците на Исак Даниел са записали в мемоарите си:
Константин Кисимов: “Приличаше на древен сатир с буйни коси и едро лице. Когато режисираше, у него всичко вземаше участие. Увличаше властно актьорите с настроение и фантазия.” Вела Ушева: “Беше изключително горд и безкомпромисен, способен да върви срещу себе си. ”Зорка Йорданова: “Неговият образ се налагаше с богатството на детайлите и същевременно с цялостната си красота. ”Пенка Икономова: “Изключително даровит, изявен режисьор. Неговия метод на работа с актьорите се доближаваше до този на Н. О. Масалитинов. Изискваше пълна вяра, предизвикваше усещания и реакции.
Кирил Гривек: “Варненските постановки на Исак Даниел помогнаха да разгърне мащаба на своите театрални познания и да се подготви за създаването в София на бележития “Театър Студия” с участието на плеяда изявени наши актьори. Беше поет в изкуството, реалист в живота!”
Исак Даниел умира в Палестина през 1940 година.
 Исак Даниел със състава на “Театър - Студия”
Names: Isak Daniel – by Georgi Smilenov. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
