Гари Гордон е роден през 1941 г. в Одеса, от 1970 г. живее и работи в Москва. Възпитаник на Одеското художествено училище и на Ленинградското художествено-промишлено училище „В. И. Мухина”. Излага свои живописни платна в различни престижни галерии. Член на Съюза на московските писатели. Автор на поетичните книги „Тъмна стая” (1993) и „Птичи права” (2006). През 2000 г. публикува романа „Късно. Тъмно. Далеко.”, а през 2005 г. – сборник с повести и разкази „Пастир на своите крави”. Едноименната повест е екранизирана от неговия син Александър Гордон (2002). Най-новият му поетичен цикъл „Зашеметени възвишения” е отпечатан в първия тазгодишен брой на списание „Литературная учеба”.
Из цикъла „Зашеметени възвишения”

ГАРИ ГОРДОН

 

Аркадия

Спъна се вятърът, строши нога

в кантарионените треви.

Преспа пияницата на брега

и призори се вдърви.

Въздух – като зеленеещ мраз,

спят още всички слова.

Мълчи морето, птичи глас.

И не боли глава.

Оранжев блясък по всеки стрък

и сенки с модър тен.

Слънчице сипе конфети в кръг –

за клетника блажен.

***

А бяха тъй хубави дни.

Крайболнични пусти парцели.

И болни като панели

стърчаха сред лайка с пчели.

И аз се зовях пациент.

По детски очаквах да съмне.

От смърт и от болести тъмни

аз бях със стена отделен.

Бетонна клинична стена.

През проломи, проходи ниски

смътни фигури на близки

вървяха една по една.

В особено ярките дни

искряха колене и лакти,

и ватенки със подплати.

Бе всичко в дрезгавини.

Аз дъвчех пирожка без сол,

уж слушах какво ми се пише:

все чаках нареждане свише

да скъсам с цветущия гьол.