Едва ли някой би могъл да оспори истината, че златните времена за процъфтяването на културата и изкуството във Варна бяха годините от втората половина на 50-те, до края на 80-те на отминалия ХХ век.
По това време бяха създадени множеството театрални, музикални, музейни и научни институции. Тогава възникнаха и се утвърдиха забележителни национални и международни форуми на изкуствата. Във Варна се родиха и се установиха ярки творчески личности… Един от тях, може би пръв сред най-скромните и непретенциозните, най-нешумящият, бе художникът Иван Кенаров... Завършил графика в Художествената академия, той не се поддаде на съблазните да остане в София /такава възможност той имаше/, а дойде във Варна. Привличаха го родният край /роден е във Ветрино/, градът край морето, някои от близките му приятели, а и перспективата за самостоятелна работа в предпочитаната от него сфера на изящните изкуства. Така Кенаров стана художник на току-що проходилото държавно книгоиздателство във Варна. Да, във Варна от самото начало на шейсетте години се печатаха и издаваха книги и книгоиздателството фокусираше върху себе си и града вниманието и интереса на изтъкнати писатели, художници и деятели на науката. А изискванията за висота в естетическото оформление на книгата нарастваха все повече и повече.
Иван Кенаров притежаваше дарба и възможности за по-универсална и пространна изява в графикато и изобщо в художеството. Но той избра и се посвети на книгата, оставайки й верен до края на творческия си и житейски път. Това бе една своеобразна саможертва, но пък и огромна негова заслуга за културния облик на Варна и на българската книга. Той привлече за сътрудници такива изтъкнати художници като проф. Илия Петров, Александър Денков, Иван Кьосев, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Любен Диманов, Петър Чуховски… Вероятно пропускам други значими имена, да ми е простено, но подчертавам тази деятелност на художника Иван Кенаров на фона на съпътстващата ни действителност, когато българският художник е почти прогонен от страниците на издаваните днес книги. Там властват с предимство готовият фотос и компютърът.
В същото време Иван Кенаров изгради в самата Варна широк кръг от сътрудници за работа с книгата, обогатявайки по този начин графичната и книжна култура на града край морето. Между тях ще отбележа името на внезапно и рано починалия Беньо Бенев. От книгоиздателство “Георги Бакалов” пое творческия си път такъв художник като Стоимен Стоилов. Чудесни оформления постигнаха хуожниците Милко Божков, Мария Чакърова, Мария Зафирова, Димитър Трайчев, Явор Цанев, Мария Чипева-Даскалава и др. Завидна професионална култура и майсторство от висок ранг постигна в творчеството си самият Иван Кенаров. Той оформи и илюстрира стотици книги на варненското и някои софийски издателства. Редица от тях получиха блестящи оценки и награди и у нас, и в чужбина. Сред тях ще спомена поредицата «Нептун», алманаха «Фар», оформлението на алманаха «Простори». Той е автор и на множество плакати и емблеми, между които тези на фестивала “Златният делфин”, на Международния музикален фестивал “Варненско лято” - пример за изящество и съвършенство в това изкуство. Иван Кенаров впечатляваше с перфектната си изисканост и постижения в работата му над шрифта и архитектурата на българската буква. В тази насока и днес малцина са ония, които биха могли да мерят с него ръст.
Художникът Иван Кенаров не претендираше за слава. Той не страдаше и не се гневеше, когато го премълчаваха или се преструваха, че не го забелязват - безспорен белег на възвисилия се над посредствеността интелект.
Внезапно и тихо, Иван Кенаров се пресели в света на вечното мълчание, оставяйки след себе си нежната следа на една възвишеност и непоклатима красота.
Йордан Тодоров |