Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:


Разказ:

Събития:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Памет
В памет на Иван Манолов
In memoriam of Ivan Manolov 
 
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
ПОБРАТИМ НА НОЩТА
На Иван Манолов
Случаен побратим съм аз
на толкова много души –
в очите кръжи пепелта,
огнището кротко мълчи.
А бях остър пламък и страст,
и камък, и къща, и праг.
Простих се със слепия брат,
погреба ме първият сняг.
И вечно на думите в плен
препуска във мен мисълта.
Аз брат съм ти, брат овъглен –
със думи запалил нощта.
 
ИВАН МАНОЛОВ
ИЛЮЗИЯ
Зад дъжда,
зад мъглата,
до небето ... нататък
този свят е объркан
и от нас по-кратък.
Ако спрем раздвоени
на брега му отвесен
в амплитудата плаха
между лято
и есен,
между вик
и въздишка
в страховете ни тъмни,
той след нас много трудно
може пак да осъмне.
Просто капка отрова
Или късче стомана
И прорязва душите
Остър звън на камбана.
От плътта ни все още
пари мъртвият камък.
Но вали... А светът е
само призрачен замък.
Привидение бързо,
Мимолетна измама.
До дъжда...
До мъглата...
И нататък го няма.
ВРАТАТА
По-нищожен дори от мушичката
в чашата с вино,
неудачнико тъжен, безсилни са твойте крила.
И по прашния път като странно видение мина
песента, отъняла под знойната лятна пила.
Сякаш някой дълбае по камъка с нокти изтрити
и оставя следа в изтерзаното твое сърце.
Ала колко неясно е всичко, което опита
да повикаш по име или да докоснеш с ръце.
Само сянката още след тебе върви по баира.
Но какво е в пространството
глухият пулс на кръвта,
щом окото човешко едната сълза не побира
и превит я търкаляш по кривия гръб на света.
Но ще стигнеш до прага,
от който без вест се изгуби,
и ще видиш мечтата из пустия двор да снове.
А ключът ще потъне в изгнилата вече коруба
на вратата, която разделя безкрая на две.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма