Владимир Стоянов е роден през1959 г. във Варна. Негови творби (стихове, литературна критика и история, авторски песни, преводи) са публикувани в редица национални и руски вестници, списания и алманаси, по-значими от които са: “Пламък”, “Език и литература”, “Везни”, “Кольцо А”, “Литературная учеба”, “Света гора”, “Простори”, “Море”, “Знаци”. Други са излъчвани в емисиите на радио и телевизионните центрове Варна, София, Москва, Одеса, В.Търново, Шумен. Автор е на поетическите книги “Ако повярваш”(1991 г., ДФ ”Бряг принт”,Варна), “Каменно хвърчило”(1993 г., изд. ”Роял -77”, Варна), “Нашествието на тревите”(1998 г., изд. ”Български писател”,София), “Небесен пчелин” (стихотворения и преводи, билингвистична, ЛА “Московский Парнас”, Москва, 2003 г.), “Параклисът на ветровете”(2005 г., изд. ”Захарий Стоянов”, София). Със свои авторски песни (текст, музика и изпълнение) участва в компактдисковете “Славянски венец” и “Душа душе” (2001 г., 000 МИЦ “Музпром– МО”, Москва).

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА

 

                                                На Нейко Генчев

 

Уморено мълчиш, но и мракът в очите ти свети.

А бездарникът пие юнашки, бъбриво изпъчен до теб

и пришпорва безумно един подир друг ветровете,

изгладнели край празната ясла на този вселенски вертеп.

 

Боже, колко дълбоко море, потопило света до колене.

Колко нищо незначещи дълги и мъртви слова.

Като тромаво стадо възкръснали тъмни тюлени

изпълзява все още ранена във нас гордостта.

 

Но бодливата тел на деня ни гори и затваря.

Впива зъби в плътта и загърля – дивашки души.

Ще преминеш през ситото. Целият свят се повтаря –

ти си малкият принц сред потока от мъртви звезди.

 

Ето, тази усмивка е твоето цвете.

Тази шапка е твоята детска мечта.

Подари на поета стиха между редовете,

за да мине разпънат на него света.

 

Подари на момичето стръкче любов за цинизма,

с който стана пиар на нощта, обладало мига.

На мъдреца без мяра раздай далтонизма,

за да вижда различно случайните прости неща.

 

Под костурката слънчева все ще се срещнем отново.

Знам, че ти си гласът, който нощем бълнува в несвяст:

“Quo vadis, Domine?”. И целунат от Юда,свободен,

се изправяш усмихнат в нозете на белия свят.