| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Дискусия: |
| Портрет: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Преводи | |
Поезия от Анатолий Величковски.
Poetry by Anatoliy Velichkovski. |
|
Анатолий Величковски е роден през 1901 г. във Варшава в семейство на дворяни. Детството си прекарва в Елизаветград, Украйна, където баща му е офицер в Кавалерийското училище. Шестнадесетгодишен емигрира по време на болшевишката революция във Франция, работи в заводите „Рено” в Париж и като нощен таксиметров шофьор. Стиховете му стават известни в Русия едва през 90-те години на XX век, но в средите на руската емиграция е популярен като поет с тютчевски лиризъм, забелязан още през 1946 г. от нобеловия лауреат Иван Бунин. Публикува в Париж лиричния сборник “С метла под елите” и повестта “Богатият”. Умира на 2 януари 1981 г. в Булон. Погребан е във френския град Кламар, недалеч от гроба на големия руски философ Николай Бердяев. След смъртта му Рене Хера публикува сборник с негови стихове, озаглавен “Неръкотворна светлина”.
*** Отдавна вече тъй върви света, че всеки е с утеха нееднаква. И всекиго застига участта да иска нещо и да недочаква. Смъртта ужасна вечно е била за старците, привикли да живеят, да сплетничат, да носят очила, зад вестник да се крият те от нея. Че не умрях на двайсет ми е жал. Тогава нямах скверната привичка да зная,че прекрасен идеал безпощадна мъст за всичко. *** Да е печален този век! Не предпочете той Изкуството. Измисли вместо него, че човек е границата, а зад нея – пусто. Но ти самият провери, виж безпорядъчните сенки. Ще разбереш ти сам дори: нагоре няма и стъпенки. *** Тъй палят пред врази на полка свидното му знаме. Несбъднатото запази, не спомняй дим, а пламък само. И не усещай – ден след ден – изгарящата своя мъка. Загубилият вяра е блажен, като отрекъл се от пъкъл. *** Обръщам се назад кръгом – навек напуснатия дом. От пода е израснало стъбло и късчета прозоречно стъкло със зайче слънчево играят сред съсипните на сарая. А бурен сякаш със резец дълбае. И цъфти синчец. Как напористо той напада, зад полусрутена ограда сияе с древна красота. И виждам вече друг света. О, как в отсъствие на хора по-чист изгрява тук просторът! Превод от руски Тихомир Йорданов  Poetry by Anatoliy Velichkovski translated by Tikhomir Yordanov. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
