| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Прожектор: |
| Бележник: |
| Бивалици: |
| Послеписи: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Проза | |
Малката розова звезда.
A Drop of Rose Water. |
|
|
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА “Първото нещо, което направих щом се завърнах от плаване, е да взема от куфара детското панталонче от копринено кадифе заедно с блузка с елече и да изтичам в детската градинка “Пушкин”. Дъщеричката ми хитро ме видя през оградата и е много щастлива, че съм слязъл от кораба и първа я вземам – има такова съревнование между децата кой ще си тръгне пръв. Свалихме престилката на квадратчета с избродиран знак-знаменце и я облякох в новите дрешки. Тя се затича да се похвали на другарчетата си, но може би от радост, сама се спъна и падна на пътечката. За моя изненада платът на коляното се отпори, зейна голяма дупка, но се размина без охлузване. Изтичах преди да се е разплакала, вдигнах я високо, целунах удареното място и обещах, че ще й купя нов, още по-хубав гащеризон. А сега да отидем да вземем братчето от групата на малките. Като минем през детския парк в Морската градина, двамата ще се люлеят до насита. После се прибираме у дома, мама ще зашие панталончето и ще ни направи снимки на терасата.
 Боян Янев, Илюзия, 2004, Варна Всеки моряк има над леглото си много снимки от семейството – нещо като таен параклис, който в най-ужасните бури помага да не спираш да се бориш за оцеляването си и за опазването на кораба. Децата растат бързо, а ние отсъстваме дълго, затова снимките над главата ми през всяко плаване са различни – нови. Като сега, пред Нова година, винаги бурният Бискайски залив – какъв ти залив, навлизаме в Атлантическия океан, се нахвърля върху неголемия никораб с цялата си непонятна злоба.
Колкото и да се стараехме да вървим срещу вълните, пристигнахме в Кардиф доста закъснели. Носим както обикновено български билки, дървени играчки, мед, минерална вода. Англичаните са големи почитатели на тези неща – тяхната мярка за качество е непоклатима. Виждал съм малчуган, който върви с грейнало личице, уловен за ръката на майка си, а с другата ръка дърпа българска играчка – птиче, което има на крилете си малки чинели, крилете се задвижват от колелцата на играчката, а малките чинели нежно звънят. Детето час по час се извръща да погледне играчката и върви много гордо, че я притежава. То не знае, че освен чудесните си качества, играчката е и много евтина. Виждал съм възрастни жени, които се отказват да купят минерална вода, ако тя не е българска!
Пристигаме закъснели и уморени в навечерието на Нова година. На крановете са останали дежурни, които разтоварват нашите билки. Макар и затворени в кашони, от тях се разнася вълнуващо благоухание. В Англия полята са винаги зелено под топлата ласка на Гълфстрийма, а нашите билки им подаряват и свежия си аромат. Преди да се наканя да сляза, за да заваря последните отворени магазини и да купя обещания детския гащеризон, на кораба пристига моят приятел Дани. Той е докер, но днес има почивен ден, затова идва заедно със своята 6-годишна дъщеричка. Елзи е връстница на моята Искра. Каня ги в кабината си, черпя ги с българско кисело мляко. Обожават го. После Елзи се покатерва на леглото ми и сериозно разглежда моите снимки.
- Това е смях! – сочи тя моя малък син.
Наистина лицето му винаги е така великодушно усмихнато, че от детските ясли още го наричат Смешко. Ето и Елзи се усмихва. После докосва снимката на Искра и казва:
- Това е звезда!
Детето ми танцува в балетната школа към операта и затова съм я снимал в розова рокля, розови балетни пантофки и коронка на главата. Тя е застанала на пръсти с вдигната нагоре ръка – наистина е една малка розова звезда. И аз се усмихвам, защото си спомням как горещо ме молеше: “Тати, отпиши ме от детската градина, ще ходя само на балет и пиано!” А съседката ме среща на стълбището попита: “Всяка вечер преди жена ти да се прибере заедно с дъщеря ви, кой свири толкова хубаво на пиано у вас?” Това е бил 5-годишният ми син! Сега се сещам да отворя папката с неговите рисунки и да ги покажа на Елзи. Тя ги разглежда много внимателно и моли да й подаря рисунката, която ми се струва най-надраскана.
- Това е голямо индианско ловене на риба! – обяснява ми Елзи.
Разбира се, че й подарявам рисунката и добавям една книжка от списание “Веселые картинки”. Момиченцето ги разглежда и казва:
- Това са много весели картинки!
Слага рисунката на сина ми в книжката и ги отнася с грейнало личице.
Слушам разказите на моя съпруг след неговото завръщане и си мисля как децата от цял свят се разбират чудесно независимо от езиците, границите и културите.
A Drop of Rose Water – short story by Maria Dolapchieva. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
