Списание “Морски сговор”,1927 г., издание на книжовно-правния отдел на “Български морски сговор” – Варна, с редактор кап.1ранг Сава Иванов известява:”Обявява се конкурс за написване цикъл от няколко стихотворения-песни, които да имат за съдържание морето, стремежа и любовта към него, живота на моряците и сроден сюжет. Песните трябва да бъдат куплетирани, да имат ритмическа форма. Желателно едната от тях да има формата на марш или химн. Всеки българин може да участва в конкурса.”
Върнем ли се към поетичния свят на предхождащите години, откриваме в различна степен вдъхновение и философски размисъл пред морската шир, нейната романтика и тайнственост - независимо отсъствието на автори, посветили поезията си изцяло на тази тема.
Привет вам, класически талази!
Привет вам от наший Балкан!
Не идем като гости на вази,
А стигаме скъпий си блян!
Иван Вазов-”Пред бялото море”
Море-сърдито, отразило
заоблачени висоти,
море, що с теб се би сравнило
по далечни красоти.
П. К. Яворов -”Към морето”
И ето, облак над морето
полита, нейний сън пленил,
там скрити тайни той прочете
що с клетва Бог е вкаменил.
Теодор Траянов -”Над морето”
Живея сред рибари тук и любя
Безоблачната им мила простота.
Плени ме тяхната природа груба,
Де грей сърдечност, честност, доброта.
Константин Величков-”На морския бряг”
Както и стихове на Димитър Бояджиев, Христо Ясенов...
Именно отсъствието на трайна насоченост на родната поезия към морския свят и неговите съпътстващи труженици, е предизвикателството на идеята за въпросния конкурс. В подкрепа е и статията на проф. д-р Янаки Арнаудов -
“Литературният конкурс”, поместена в списание “Морски сговор”, в която споделя... “Ние до днес не притежаваме морска поезия в истинския смисъл на думата, каквато имат например немците в дивната морска симфония - “Нордзее”, гдето Хайне е възпял Немското море във всички негови ликове по гениален начин или каквото са дали Байрон в “Чайлд Харолд” и Виктор Юго в редица стихотворения. Това бие още повече на очи, като се вземе предвид колко много планините и горите владеят нейната поезия. Да привлече вниманието на нашите поети към морето - тоя неизчерпаем източник на дивна поезия е безпорното значение на литературния конкурс на нашето списание...”
Независимо от твърденията, обявеният Общобългарски конкурс на морска тема е предшестван от изяви на варненци в областта на поезията, прозата и публицистиката “поместени в всекидневния и периодечен печат. Сред тях са стиховете на Воскресенский, обединени в “На морския бряг”, на Добрин Василев - “Тритон .Нереиди” и “Неваранската морска битка”, на Христо Енчев - “Море приказка”, на Крум Кънчев - беседата “България и морето” и стиховете в проза “Родно море”и др.
През април 1928 г. журито на конкурса с председател проф.д-р Янаки Арнаудов оценяват достойнствата на представените творби от 46 автора и огласяват единодушно решението:
“Най издържаният цикъл с мото “Чайка III”, състоящ се от песните “Морето”, “Моряшка песен” и Рибарска песен” като в него се чувства най-силно могъществото на морето „пленило душата на поета. В песните има възторг и бунт, умиление и жажда „резигнация и примирение с онова, което човекът на морето има. Песните на “Чайка III”са най-издържаните по ритъм, рима, пауза. Със стегнатия си и чист стих, те заемат ПЪРВО МЯСТО и заслужават най-много наградата. И затова журито я присъжда на г-жа ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА!”
МОРЕТО
I
Когато се плакнеш, спокойно и светло огряно,
и златният пясък обливаш в елмазена влага,
и мълком пред своята горда възлюбена слагаш
венци водорасли и бели огърлици пяна...
Когато разтила със сребърни чайки обшита,
атлазена мантия, снела цвета на небето,
и сякаш примамвал, от сладостна нега обзето,
към своята светла безкрайност, гальовно разкрита...
Тогава аз искам - люляна над твоята бездна,
във лодката гърбом да легна, очи да притворя,
да сещам през клепките слънцето някъде горе,
и в лека забрава потънала, в сън да изчезна...
II
Но после, когато бучащо и гневно се мяташ
и с ярост подронваш крайбрежните черни скали,
и сякаш в своята паст да погълнеш земята,
създало си всички стихии, страхотни и зли...
Когато изплашени, чайките бягат високо
и някъде в мрака сирени злобно зоват,
и малките лодки рибарски в измамна посока
се блъскат и тънат без помощ, без вест и без път...
Тогава в мен пламва безумната жажда на риска -
със своите мънечки сили да вляза в борба
и с дръзко разкрити очи да те гледам отблизо,
тъй както се вглеждам и боря със своята съдба!
Любопитен е фактът, че година преди въпросния конкурс, Елисавета Багряна издава стихосбирката “Вечната и святата”, която съдържа и цъкъл от стихове, посветени на морето. И в двата случая налице е дарованието й да предава с неоспорим поетичен език внушенията на спокойното или гневно море, на златистия пясък волните сребърни чайки, черните скали, рибарите и техните лодки.С възторг и умиление, с преклонение пред многообразието на морската шир.
След наградената Елисавета Багряна, с най-похвални думи е отбелязано участието на поета Николай Ракитин от Плевен, който през 1924 г. издава книга със стихове “Морско лято”, а на конкурса се представя с 12 песни, в които морето е сравнимо с могъществото на свободната душа, с копнеж към вечността. И ако някой почувства необходимост от усамотение, Николай Ракитин му внушава:
Искам ли утеха,искам ли покой,
Там иди, вълните де се блъскат с вой,
Там брегът е стръмен, мрачен, каменист,
Вятър не люлее ни трева, ни лист.
Чайки се не вият и не пискат там,
Как ще се усетим безнадежно там,
Как ще се снижиш в тръпки плах и примирен,
На вълни от воят див и разярен.
И с безкрая на безмълвни небеса,
Бога ще почувстваш в своята душа.
Безспорно, тези стихове потвърждават богатото творческо въображение на поетите, раждането на образи, които с всеобхватността си достигат до нас с най-малкия детайл. Именно Николай Ракитин с тънкия си усет към красивото достига до многопластов образ на властелина-море и извисява морската тема в поезия и преоткрива вечното в сърдитото гневно море, вплело в обятията си кораба видение.
Той пристанище не търси.
От беди не бяга той.
Буря се пред него кърши
и след него е покой.
В инициативата на списание “Морски сговор” участват варненците Васил Павурджиев, Крум Кънчев и ученикът Емил Георгиев, който с И. Н. Булев от Свищов, Стоян Шинов от Пазарджик, Йордан Ковачев от Плевен и Георги Караиванов от София получават привилегията творбите им да бъдат публикувани.
Равносметката на конкурса?
С изключение на Елисавета Багряна и Николай Ракитин не се отбелязва участие на поети, изявили се вече със значими творби на морска тема.Но, от друга страна, привлечени са млади хора,които според “Морски сговор”:... тепърва ще започнат да дават стихотворен израз на кипящия си вътрешен живот - или хора, които, ако не пишат сега за първи път стихове, са славели поетическата си лира в особено редки случаи на живота си. В това отношение целта на организаторите да привлекат първите наши поети не уепя.
Защото Багряна и Ракитии бяха вече спечелени до известна степен за морската поезия.От дистанция на времето, въпреки всичко може с убеждение да твърдим, че конкурсът на Български морски сговор през 1928 г. е с положителен отзвук в културния живот не само на Варна, но и в страната. Колкото до повечето участници във форума, трябва да приемем факта, че всеки утвърден автор е зпочнал от някъде, развивал е таланта си и случайно или закономерно е прегърнал морската тема в творчеството си. За.да се множи започнатото дело “което от своя страна ще допринесе много за засилване любовта на българския народ към морето.”
ГЕОРГИ СМИЛЕНОВ
About a competition dedicated to the sea song lyrics, announced long time ago by the “Morski Sgovor” Magazine and won by the great European poetess Elissaveta Bagryana.
|