| Съдържание |
| Резонанс: |
| Документална проза: |
| Поезия: Морски стихотворения от
Иван Манолов и Иван Овчаров.
Marine poems by Ivan Manolov and Ivan Ovcharov. |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Театър: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Преводи | |
Поезия от Йосиф Бродски.
Poetry by Yossif Brodski. |
|
Георги Велчев Париж, Парк Монц 1921 Йосиф Бродски e роден на 24 май 1940 г. в Санкт Петербург (тогава Ленинград). Започва да пише стихове през 1957 г., попада в кръга на Ана Ахматова. През 1963 г. поради отсъствие на постоянна работа е обвинен в тунеядство и осъден на петгодишно заточение в Архангелска област. След застъпничеството на Паустовски, Твардовски, Маршак и Ахматова се връща в Ленинград през 1965 г. През същата година в САЩ излиза книгата му “Стихотворения и поеми”, а през 1970 г. – “Спирка в пустинята”. През 1972 г. съветската власт го принуждава да напусне родината, емигрира в САЩ, преподава в Мичигънския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. Излизат книгите му: “В Англия” (1977), “Краят на прекрасната епоха” (1977), “Част на речта” (1977), “Римски елегии” (1982), “Нови станси през август” (1983), “Урания” (1987), драмата “Мрамор” (1984) и сборник есета на английски език “По-малко от единица” (1986). От 1986 г. е професор по литература в колежа “Маунт-Холиок”. През 1987 г. му е присъдена Нобелова награда за литература и става петият руски писател (след Бунин, Пастернак, Шолохов и Солженицин), носител на тази премия. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство, през 1992 г. заема почетния пост поет - лауреат на Американския конгрес. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк, тялото му е погребано във Венеция. ЧАША С ВОДА Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене и ме гледаш с очи, избягали изпод крана, в които, блестейки, е раздвоена прозрачната твоя вярна охрана. И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния, одушевен стълб, перспективна несъразмерност; чакат те влакната и тъмотията на вътрешности, даже на артерии. Но ти не се плашиш. В затворите има несметни варианти за субстанции безприютни, сравнено със свобода под тюл нарешетен или пък със свобода абсолютна. Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам своя край, толкова по-късно ще свариш да се превърнеш в дъжд зад стъклата, шлифоващ без мен тротоарите. 1995 СПОМЕН Je n’ai pas oublie, voisin de la ville Notre blanche maison, petite mais tranquille. Сharles Baudelaire Къщата бе геометрия, скочила в зеленината глухоняма на парк, чийто статуи – хора без ключ – се шляеха по алеи, лишени от кривина; та прозорците светваха, неясно кой на кого е. Листният шум, явно сумирал вариантите на зависимост от съдбата (винаги, щом се стъмни), ползваше криволиците – в гледната точка на лампите това беше достатъчно волфрама им да нажежи. Но бяха спуснати щори. Прохрусквайки монотонно, чакълът свидетелстваше не толкоз за някой гост, колкото за тържеството на мъховата бездомност, доставяна чрез него от околността. След полунощ облаци, възпитаници на най-висшите школи за неясност или просто за повдигнати глави, със пухен дюшек бащински прикриваха голия космос от дивия сбор на правите ъгли. 1995 В СЛЕДВАЩИЯ ВЕК Преминава действителността в недействителност постепенно. Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо, и ще го упрекнеш, както мравка – дърво, за неговата леност. Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк повод – я наемът скочил, я започнала жилищна криза; просто бъдещето иска да влиза и излиза без тях. Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие, ако светлинната скорост е бедствие, присъствието им е отсъствие и битието – следствие на небитие. С времето уликите стават по-важни от вината, наш’те дни – по-забавни от живота; и гласът става огромен препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни телескоп, ни дори някакъв спомен. 1994 |
|
|
Назад
[ 6 ]
Напред |
|
