| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Под знака на Терпсихора: |
| In Memoriam: |
| Поглед: |
| Паралелни светове: |
| Metal Meyor: |
| Галерия „Простори“: |
| Пристигане на киното: |
| Убодени с чадър: |
| Знаци: |
| Спорно и безспорно: |
| Търсачка: |
| И това ше мине: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | ||
| Паралелни светове | ||
Фотев и Лорка Или раждането на метафорите |
||
 Д-р Георги Чалдъков (23.02.1940, Бургас) – Лекар, д.м., гост-проф., публицист. Завършва медицина във Варна - 1966. Лекар - с. Екзарх Антимово, Карнобатско (1967–1970). Университетски учител в науката – проф. д-р Делчо Желязков. От 1970 - Сектор по електронна микроскопия, МУ - В. От 1995 - Лаборатория по клетъчна биология, МУ - В. Кандидатска дисертация (1983 г.) - ултраструктура на секреторната функция на васкуларни гладкомускулни клетки. Доц. - от 1987. Гост-проф. – МУ - Каназава, Япония и Медицински факултет - Ниш, Сърбия. Научни проекти – клетъчна биология, адипобиология и невробиология на кардиометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром). Научни изследвания (освен във Варна) - Будапеща, Мюнстер, Тюбинген, Изумо, Каназава, Лондон, Прага, Ескишехир, Ниш, Рим. Автор на над 100 научни статии в межд. списания и книги – George 50. Years in Reswearch; университетски учебник по клетъчна биология, книги с есета “Човекът. Мисли, чувства, приятелство”, “Бургас. Сантиментални истории”; “Любомъдри читателю” и др.АртЕнциклопедия Варна
„Българин и жител на Бургас“, Христо Фотев е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени!“ В поетичните гени на Христо Фотев Константинов и Федерико Гарсия Лорка са кодирани сходни, ако не същи, емоционални молекули – метафорини.
Гранада, Андалусия, Испания
 Федерико Гарсия Лорка1936 г. – гражданската война в Испания, известна и с мотото „Смърт на интелигенцията“. В Гранада са убити повече от 6000 интелектуалци, един от тях е Лорка (1898–1936). Живял само 38 години, той е написал десетки стихове, романси и пиеси – „Аз я отведох на реката“, „Аделина се разхожда“, „Сомнамбулен романс“, La casa de Bernarda Alba. След като помилването от генерала закъснява, а от щаба му вече са казали „Дайте му кафе!“ – паролата за смърт, на 19 август 1936 г. фалангистки полицай разстрелва Лорка – един от най-големите поети на света. Така той умира за родната си Испания. Но в голямата поезия винаги остават поне двама дежурни поети: в Испания – Антонио Мачадо (1875–1939) и Висенте Алейхандре (1898–1984), в България – Христо Фотев (1934–2002) и Константин Павлов (1933–2008).
Бургас, България
 Христо Фотев.Фотография Николай Чалдъков „Христо Фотев е написал първото си стихотворение в утробата на майка си“ – казваше приятелят и поетът Димитър Йотов. След това идват „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиметални посвещения“, „Пристанище“, „Обещание за поезия“, „Литургия за делфините“, „Венецианска нощ“, „Книга за свободата“, „Пейзаж от думи“. Въпреки че президентите Петър Стоянов и Георги Първанов бяха предизвестени за спешната необходимост от болнично лечение, на 27 юли 2002 г., в дома му в София, инсулт или инфаркт застрелва Фотев – един от най-големите поети на света. Така той преждевременно умря от липсата на лечение и съпричастност на приятели и политици в родната България. И когато се различават, Лорка и Фотев споделят обща романтика. Лорка няма пристанища, делфини и гларуси, Фотев няма маслини, петли и коне – и само веднъж „цигани“ – „щастливи цигани говореха с конете си“, и два пъти „китари“ – „китарите неистово ликуваха“ и „вървяхме ний по тротоара/ като по струни на китара“.
В сърцето на метафорите Лорка и Фотев обаче споделят сантиментални цветове, образи и мелодии – при Лорка любовта е оранжева и зелена, при Фотев снегът позеленява от нараненото му сърце, пълно с хлорофил.
И у двамата има високи дози от душата, наречена duende: дълбочината на онова, което се чувства и не може да се обяснява, Лорка – в Андалусия, Фотев – в Бургас.
|
||
|
Назад
[ 7 ]
Напред |
||
