Простори

- Сега диалогът е нужен повече от всякога, защото глобализацията означава интензифициране на взаимодействията между културите. Те много повече от всякога преди това влизат във всекидневен контакт помежду си. До модерната история тези контакти са били локализирани на определени територии. Сега обаче се извършват лесно - само с натискане на копчето на кабелната телевизия или с всекидневното движение на хората по земното кълбо. В тази ситуация, която засяга милиони жители на планетата, ние всекидневно влизаме в контакт с хора, които са различни от нас. Оттук нататък стои въпросът как като отделни индивиди или като големи общности ще взаимодействаме помежду си. Факт е, че тези взаимодействия са сложни. Човек се изправя пред различни от него хора и пред ситуация, при която различието на другия засилва неговата собствена потребност от осъзнаване - кой е той, коя е неговата идентичност. Колкото по-интензивни са взаимодействията, толкова по-силно е търсенето на собствена културна идентичност. А тя много често се проявява агресивно, конфликтно в отношенията с останалите.

- Ще дам пример с най-големия полски град в света - Чикаго, където живеят най-много поляци. Там полските националисти са повече, отколкото във Варшава. За хора като тях известният изследовател на проблемите на национализма Бенедикт Андерсън създаде понятието “дистанционен национализъм”. Хората, които всекидневно са в контакт с различния от тях, с представители на различни култури, имат много по-голяма потребност да утвърждават и преутвърждават своята полска идентичност и култура, отколкото онези, които са във Варшава и при които взаимодействието с външните култури не е така интензивно, непосредствено, всекидневно. Това е едно от обясненията на възхода на това, което наричаме глобален тероризъм. А той се опира на две неща - на глобална инфраструктура от комуникации и на хора, които финансово подкрепят терористичните действия. Оказа, че терористичните действия стават възможни именно защото една локална култура и общност имат много активната подкрепа на свои сънародници някъде в чужбина.

Ирландците в Северна Ирландия например имат мощната финансова и лобистична подкрепа на ирландците в САЩ. Мюсюлманите в Босна, цялата им финансова инфраструктура - тези огромни пари, които бяха необходими за техните активни въоръжени действия, идваха от босненци из цяла Европа, които се чувстваха много повече босненци от местните жители. Евреите също са класически пример в това отношение.

- Европа е изправена пред два противоположни проблема. Единият е, че ако иска да се превърне в единна общност, тя трябва да изгради единна европейска идентичност, която да има приоритет в съзнанието на хората, а не в институциите и в бюрокрацията. Националната идентичност трябва да води до общоевропейска солидарност, а не в кризисни ситуации веднага да се разделя на стара и нова Европа. Щом има стара и нова Европа, няма единна идентичност. Процесите, свързани с глобализацията, водят и до другия проблем. В предходната национална държава, която губи дотогавашните си асимилационни способности, възниква феноменът на мултикултурализацията - на преден план излизат стари идентичности, които вече са отишли в историята. Уелският език например допреди едно поколение беше полузабравен. Сега има купища телевизионни канали, обучение на уелски и сегашното поколение знае езика много по-добре, отколкото предходните поколения. Историята с келтския език в Ирландия е същият. Когато в края на ХV в. се създава съвременната испанска държава, тя се опитва да се хомогенизира около католическата идентичност и испаноезичността и част от тази хомогенизация е изгонването на евреите. Сега обаче отново има противоположни тенденции. Предходни локални територии като баските искат да се върнат към своите традиции, език, култура и това води до тероризъм. И в Каталония се връщат към своя каталонски език. Това води до тенденция на мултикултурализация вътре в държавата, към което се прибавят и емигрантските общности. А те стават все повече в Европа и създават свои територии със своя културна идентичност. Около Париж например има над 1,5 млн. мюсюлмани, които са териториално обособени и са държава в държавата. Полиция не може да влезе, а ако влезе, значи е корумпирана. Като отиде линейка, изчезват лекари.

Ще дам пример и с Испания. По официални данни там мюсюлманите са около 1 млн., а тенденциите са много интересни. Гранада е последната държавица на испанския полуостров, където изтласкват маврите по време на реконкистата... През последните години там беше построена една от най-големите джамии в Испания. Там живеят около 15 000 мюсюлмани, 1000 от които са новопокръстени, тоест бивши испанци. На всичко отгоре имат такава агресивна гражданска организация, която изисква да се забранят ежегодните чествания на освобождението на Гранада от маврите. То е все едно нашите мюсюлмански организации да искат да се забрани 3 март.

Такива са съвременните процеси в Европа. Въпросът е как Европа ще реагира на тях. Нещата не са еднозначни, не са еднопосочни, защото са свързани с цял ред други разделения - социално-икономически, които често пъти съвпадат с етнически, религиозни... Обикновено в тези мюсюлмански общности, които дадох за пример, безработицата е 2 - 3 пъти по-голяма. Социалната държава не може да изпълнява функциите си. Стигаме до уроците, които е натрупала Европа в резултат на най-жестоките войни и конфликти, които е имала. Никъде в модерната история не е имало такива конфликти и войни. Като започнем от 100-годишната война, 30-годишната религиозна война през ХVII в., в която изтрепват 10 млн. души, Наполеоновите войни, френско-пруските, Първата, Втората световна война... В културното си измерение Европейският съюз е резултат на този жесток опит. Проблемът е в каква степен той ще може да се използва този опит.

- Историята е сложна, трудно е да се каже какво може да стане. На високо равнище се предлагат различни политики и всяка от тях има своето основание. Основание има Жак Ширак, когато се бори за запазване субсидиите на френските фермери, но не по-малко основание има Тони Блеър, когато пита защо да субсидираме селското стопанство в свят на информационни и индустриални технологии. Според него трябва да субсидираме науките, високите технологии, защото Европа ще изостане и все по-трудно ще се направи социалната държава.

Аз се надявам, че тази успяла Европа в периода след Втората световна война и постоянните преговори, чрез които се изгражда Европейският съюз в непрекъснат процес на диалог - политически, социален, културен, тази Европа е успяла да натрупа достатъчно мъдър опит. Постепенно тя би могла да преодолее всякакви кризисни ситуации и да излезе от тях, създавайки институции, механизми и форми на взаимодействие. Аз съм силен привърженик на европейската интеграция и смятам, че за нас е много важно да сме вътре в този ареал и да ползваме този опит. Защото самата България от жестоки противопоставяния, конфликти и недиалогичност, не печели. През 90-те години на ХХ в. при нас се извърши най-варварският преход в Източна Европа (като изключим войните в Югославия). Варварски, защото беше за сметка на разрушаването на голяма част от създаденото преди това материално богатство. Цивилизованият преход предполага, след като си натрупал нещо, не да го унищожаваш, а да го умножаваш. А ние направихме точно обратното. Защото имахме жестока недиалогичност, жестока конфликтност и противопоставяне, които бяха част от механизма на разрушаването. Но се надявам, че вече достатъчно сме узрели да влезем в друг свят. Различията в него няма да изчезват - напротив, те ще се увеличават. Това е глобалният свят: непрекъснато се раждат, конструират нови идентичности и различия. Въпросът е да се създават механизми и култура, чрез които тези различия да се решават във взаимодействие.

- Един от проблемите на българите е в това, че ние сме късно формирала се национална държава. По обясними причини нашето Възраждане протича много по-късно, отколкото възраждането на другите европейски страни. Идентичността, която се формира в процеса на възраждане и която формира националната държава, у нас е много по-нова, по-неустойчива, без силна традиция и вкорененост. При това е травмирана повече, отколкото при всяка друга общност на Балканите, от няколко национални катастрофи. Тя се създава през Възраждането, идва Освобождението - освобождаваме се с външна помощ последни в Европа. След това идват три национални катастрофи в стремежа да се утвърди тази идентичност - Балканската, Междусъюзническата, Първата, Втората световна война... Няма общност на Балканите с толкова национални катастрофи. И това удря по чувството за национална принадлежност, национална общност. Води дори до стремеж да избягаш от себе си, от българското. За дълъг период това е възпрепятствало процеси, които наблюдаваме при другите нации.

- Тъкмо това е манталитетът. Ако българинът имаше няколко исторически успехи като общност в новата история, щеше да е друго. Какво стана със сърбите? Сърбите са малка държавица, която се появява половин век преди нас като самостоятелна държава. През целия период до историята с Милошевич тя се разширява исторически и върви нагоре след всяка следваща война. Печели Междусъюзническата война, след Първата световна война Югославия става център на Южните Балкани. Тази сръбска специфичност прави манталитета им, който ги накара да се противопоставят дори на САЩ. Друг е въпросът, че историческият неуспех вероятно ще има в перспектива много силни следствия за техния национален идентитет. Още повече, че не се знае какво ще стане в Косово, че има ситуация на отделяне на Черна гора. Тоест те претърпяват нещо като късно унижение, смачкване на националното самочувствие и идентичност, които ние вече сме преживели.

- Този проблем е много важен за нас като държава. Съвременната глобална ситуация, при която тези милион българи, независимо къде са - в Чикаго, Ню Йорк, Париж или Бурса, е много различна от предходни периоди. Те живеят в свят на дивергенция, на разделение, при което националните държави не могат да ги асимилират и хомогенизират, както в предходни периоди. Но благодарение на глобалните комуникации те непрекъснато могат да поддържат контакти със своите близки, които са териториално локализирани в страната и да бъдат част от тази общност. Около 100 % от българите в Северна Америка ползват интернет и непрекъснато общуват със сънародниците си. По-евтино е човек да се обади от САЩ до България, отколкото да говори по градския телефон. 3 цента, тоест 4,5 ст., е цената на един импулс.

Така че говорим за два момента - единият е икономически, по-евтино е. От друга страна, българинът в чужбина чувства по-голяма потребност да си общува с нас, отколкото този, който живее в българска среда. Въпрос на дългосрочна политика е държавата да използва тази ситуация, да използва потенциала на тези българи, които са навсякъде по света и трупат опит - икономически, социален, интелектуален. Много държави имат разработени стратегии в това отношение. Ние няма да сме първите. Ще дам пример с възхода на Китай. Той става възможен до голяма степен благодарение на това, че успяват да използват потенциала на своята имиграция, на тези, които са запазили силна китайска идентичност. Когато в края на 70-те години на ХХ век Дън Сяо Пин решава да прави реформи, първата му работа е да организира разговори с видни китайци, които живеят извън страната - да вземе съвет от тях какво и как да направи. Той вижда какви успехи има малкият Тайван, който е бил не по-малко изостанал от Китай, но е използвал интелектуалния и икономическия потенциал на своите сънародници. До преди 5 - 6 години 80 % от чуждите инвестиции в Китай са от китайски имигранти, от т.нар. хуат цяо... Най-напред с тях се създава новата икономика, а след това са привлечени и европейски, и американски инвестиции.

- За съжаление, аз не виждам нито нашата държава, нито една от партиите да имат стратегия в това отношение. А това е въпрос на голяма стратегия. Аз съм в науката и знам какво стана в последните 10 - 15 г. Най-доброто от нашия интелектуален потенциал, особено в науките генетика, молeкулярна биология, информатика изтекоха на пръв поглед безвъзвратно 50 - 60 - 70 на сто от специалистите. Народите по света и държавите, които имат стратегическо виждане, разработват техники как да използват този потенциал. Българските специалисти могат да работят в Силиконовата долина или във водещ център по генетика, но те могат да запазят контактите си с родината, с българската наука, с българския бизнес. И не да се превръщат в загуба, както досега, а в полза за България, като се използва натрупаният от тях опит. Ако това се превърне в политика, голямата емиграция, голямата маса от хора, които ние изгубихме през последните години, не само ще запазят своята идентичност, връзката си с близките, но и страната ни ще спечели невероятно много от тях.

- Европейският съюз, както целият свят, претърпява същите сложни процеси, свързани с умножаване на културите и идентичностите. Европа е люлката на националните държави, да не забравяме, че феноменът национална държава се появява в Европа. А националната държава е неотделима от създаването на големи единни културни ареали. Преходните малки територии, етнографски или политически европейски общности се обединяват в големи национални държави с единна култура. Държавата чрез механизмите си хомогенизира населението в своята територия - чрез единна система на образование, чрез продължителна военна служба и други начини на социализация, където младите хора се възпитават по един и същ начин. Сега глобализацията води до друга противоположна тенденция, която прави все по-трудна мисията на националните държави. В една или друга степен територията губи значение. Ако ние можем да наблюдаваме какво става на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк или да плачем за смъртта на принцеса Даяна, тоест да наблюдаваме в реално време всяко глобално събитие, нямаме териториална обособеност, която в преходния етап на комуникациите е ставала в рамките на националната държава, а имаме глобализация в пазарно отношение, движение на хора и т.н. Тоест националната държава все по-трудно изпълнява тези свои функции. Това е една от причините за възхода на интеграцията в Европа. Идеята е в рамките на Европейския съюз като цяло да се решават редица проблеми, които вече не могат да се решават на национално равнище. Проблемът в Европа е, че традицията на националната държава е създала много силна национална идентичност. Именно поради това важна част от политиката на европейската интеграция е запазването на тази идентичност - на най-малките култури, на най-малките езици. Малтийският език например, на който говорят 100 000 души, в Брюксел е равноправен с германския.