Простори

     Историята
     Началото на фестивала под името Летни музикални тържества е поставено през 1926 г. от видни художествени творци и обществени дейци, обединени в културно-просветно читалищно дружество. Техният стремеж е да създадат висока трибуна на младото българското музикално творчество и изпълнителско изкуство. Заедно с това те целят да приобщят публиката към модерната европейска култура. С тези факти свързваме първият период на фестивала, който продължава до 1939 г.
     Вторият период започва след близо двадесетгодишно прекъсване и трае между 1957 и 1966 г. вече под ново название - “Варненско лято”. Програмата има характера на летен културен сезон. В нея намират място оперни спектакли, симфонични концерти, фолклор театър, естрада, джаз, циркови програми. Особено активно е участието на новосъздадените професионални културни институти - Варненска опера и Варненска филхармония.
     От началото на 60-те години фестивалът започва да се рои. През 1961 г. в рамките на “Варненско лято” е първото издание на фестивала на българския филм “Златната роза”, а през 1964 г. се поставя началото и на Международния балетен конкурс.
     Третият период започва през 1966 г. С държавно решение е постановено създаването на Международен музикален фестивал “Варненско лято”. През 70-те и 80-те години фестивалът се утвърждава като един от най-престижните фестивали в Югоизточна Европа.
     Началото на четвъртия период на фестивала е поставено през 1992 г. Тогава той сякаш се връща към формулата от началото на 60-те години. Под общото мото Международен фестивал на изкуствата “Варненско лято” с продължителност около два месеца освен традиционния музикален фестивал, се вписват джаз фестивал, фолклорен фестивал и театрален фестивал.
     Какви са най-важните особености в настоящето на музикалния фестивал? В програмата му се увеличава броят на камерните концерти. Гостуващите големи състави от страната и чужбина са относително по-малко. Чувствително е редуцирано представянето на българска музика. Постепенно намалява и участието на Варненската опера и Варненската филхармония, особено след тяхното сливане през 1999 г. Изброените особености са очевидни симптоми на криза.

     Възможностите
     Високият международен престиж на фестивала го прави все още възможен за участие на елитни музиканти. ММФ “Варненско лято” е желан и като част от биографиите на младите таланти.
     Кратката, но богата традиция на българската професионална музика е слабо позната в чужбина. А в условията на глобализацията, съхраненият ни национален колорит ще го прави все по-ценен, включително и в сферата на съвременното музикално творчество.
     Заедно с това ние имаме не по-малко значими постижения в обучението на музиканти. Фестивалът е добра възможност те да се популяризират сред потенциални студенти по музика от цял свят.
     За съществуващите тук професинални културни институти далеч по-развити в икономическо отношение държави могат само да мечтаят. Достатъчно е да бъдат ангажирани по-пълноценно и при по-ясен регламент.
     Във Варна има много възможности за усвояване на алтернативни пространства, които със сравнително малки инвестиции могат да се оживят и да се превърнат освен в място за артистични изяви и сами по себе си в атракция за многобройните гости (църкви, складове, промишлени халета, паметници, открити площи и др). Необходимо е малко повече въображение и настойчивост.
     Също така добре е, че местното управление възприема фестивала като добра възможност за подпомагане на музикалното изкуство и за популяризиране на доброто име на града.
     Не е без значение и тенденцията за децентрализацията на управлението в национален мащаб. Това ще направи общината много по-автономна при взимането на конкретни решения, свързани с инвестиции, включително и в крупни международни културни прояви. Ще възникват и нови възможности за използване на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.
     Но дори и сега, какво пречи да се насочват отчисления от курортна такса във фестивалната инфраструктура, като материално-техническата база например, част от данъчните отчисления и наемите на комерсиалната музикална култура да отиват за нуждите за “високата музикална култура”. А защо да не се разработят съвместни проекти с Изпълнителната агенция за национална реклама...
     И още нещо - за публиката. Тя е доказала многократно, че обича фестивала, но може да бъде много по-многобройна. Нали хотелите през последните години почти неудържимо се увеличават. Нарастващият летен туристически поток прави Варна съизмерима по мащаби със столицата, и то изпълнена с множество от хора, което има предостатъчно свободно време.

     Рисковете на съвремието
     Прекомерната намеса на политическата власт в съществуването на фестивала би могла да го превърне в средство за решаване на извънхудожествени проблеми.
     Твърде ограничените форми на гражданско участие в организацията на фестивала е реална заплаха той да се сведе до официален ритуал, който всички уважават, но никой не е истински привързан към него.
     Без активната регулираща роля на местната власт многобройните и стихийно случващи се паралелни събития на територията на града заплашват да подценят значимостта на фестивала.
     Честите промени в предварителната програма отблъскват изпълнителите и публиката.
     Неизяснените взаимоотношения между организаторите ще продължава да размива отговорностите и да произвеждат хас.
     Голямата значимост на фестивала за местната общност може да блокира всяко конкретно решение за подобряване на неговото управление.
     Бюджетът на фестивала може да включва само непосредствените разходи за неговото провеждане, без да се вземат под внимание дългосрочните инвестиции в база, оборудване, маркетинг и т.н.
     Липсата на достатъчно капацитет в туристическия бранш ще възпрепятства развитието на културен туризъм.

     Да обозначим и подредим фестивалното пространство
     Международният музикален фестивал “Варненско лято”, след близо 15-годишно прекъсване, трябва да намери своя дом, където да работи неговата администрация.
     Варна остро се нуждае от модерна нова зала за оперни спектакли и концерти. Само по този начин би могло, макар и в по-далечна перспектива, да се разчита на музикални събития, съизмерими с европейските и световните стандарти.
     Необходимо е и изпълнението на проекта за изграждане на подвижна покривна конструкция в Летния театър. Освен всичко друго това ще позволи неговото използване около 150 дни в годината.
     Значително по-малко вложени средства в Градската художествена галерия биха могли подобрят изолацията на покривното пространство и да направят условията за артистите и достъпа на публиката по-сносни (включително и за хора с трайни увреждания).
     Същото се отнася и за вътрешния двор на Археологическия музей.
     Драматичният театър и Фестивалният комплекс се нуждаят спешно от подобряване на акустичната среда.
     В близките две години е необходимо да се осигури добър концертен роял и чембало. А след подробна експертиза на специалисти да се предвидят и необходимите разходи и за други нови инструменти.

     За статута на фестивала
     След като през 90-те години фестивалът “Варненско лято“ се разтвори, създавайки други художествени празници, сега като че ли е назрял моментът отново да се концентрира в себе си.
     Ангажирането на местната власт с пряката му организация е нездравословно както за общинската културна администрация, така и за фестивала. Ако допреди 15 години това беше големият му шанс да успее, то днес подобна ситуация го отвежда във все по-голяма безизходица. Сега в сферата на културата местната власт продължава по инерция от близкото минало да се товари с много оперативни задачи. И се оказва, че няма кой да анализира, да оценява рисковете и възможностите, да прави прогнози. Или по-точно – възпроизвежда се абсурдът от едно и също място да идват ресурсите, организацията и оценките за случващото се.
     Относително най-добра възможност за подобряване на администрирането на фестивала дава Законът за закрила и развитие на българската култура. Международният музикален фестивал “Варненско лято” трябва да съществува като общински културен институт с делегиран бюджет. Това би имало следните приемущества:
     - ще има статут на самостоятелно юридическо лице;
     - ще има ясно делегирани отговорности и компетенции на експертите;
     - ще се работи много по-целенасочено в перспективното програмиране;
     - ще се акумулират собствени приходи от входни билети и други материали с марката на фестивала;
     - ще се изпълняват по-успешно и други задачи за повишаване на авторитета на събитието – събиране на архива, дейности, свързани с целогодишното му популяризиране сред местната общност, потенциалните гости на града и особено сред младите хора, производство и разпространение на мултимедийни продукти и т.н..
     - Подобно решение ще носи и съответните рискове:
     - Намаляване на бюджетната субсидия;
     - Фаворизирането на ММФ “Варненско лято” за сметка на останалите фестивали, които се финансират от общината;
     - Проблеми с покриването на евентуален финансов дефицит при приключването на годината;
     - Зануляването на сметката в края на годината ще лиши процеса на организация от оборотни средства;
     - По-трудно ще се договаря ползването на Фестивалния комплекс, Двореца на културата и спорта, респективно Летния театър.
     - Част от посочените рискове могат да се избегнат, като се създаде нестопанско сдружение. В него след внимателен анализ и задълбочен дебат следва да се включат институции и безспорни творчески фигури като физически лица.

     Един мегафестивал или няколко по-малки фестивала
     Фестивалите, които започнаха в началото на 90-те години на ХХ в., в голяма степен са намерили своята формула на организация. Театралният фестивал съществува под формата на сдружение още от 1992 г. Джаз фестивалът също има регистрирано сдружение, макар и по-късно – през 1999 г. Фолклорният фестивал се организира от няколко сдружения, регистрирани по различно време. Като формула, начин на програмиране, публика, послания, те са твърде различни. Театралният фестивал е преди всичко панорама на българския театър от отиващия си творчески сезон. Джаз фестивалът е форум на новите тенденции в европейското джазово музициране. Фолклорният фестивал манифестира любителското изкуство на народите от цял свят.
     Ето защо стъпките към по-голяма еманципация на всеки от летните фестивали са не само оправдани, а и необходими.
     При всички случаи община Варна следва да ги подкрепя на основата на ясно регламентиран статут и сключен договор. Експертите от дирекция “Култура, и духовно развитие” нямат място като техни организатори и мениджъри, а ед инствено като непредубеден източник на оценки по ясни критерии.

     Какво да се представя
     Международният музикален фестивал “Варненско лято” се нуждае от обновяване и намиране на собствената си художествена идентичност. Тя следва да се основава, както на досегашната традиция, така и на съвременните реалности. Преди това трябва да се даде ясен отговор на въпроса: каква е основната цел на фестивала? – да популяризира българското музикално творчество и изпълнителско изкуство; да покаже във Варна музикалния елит на света; да представя новите тенденции в художествената музика; да открива и поощрява талантливи млади музиканти. Или фестивалът е най-добре да популяризира музикалните успехи на автори и изпълнители от Варна; да запълва свободното време на туристите; да увеличава активния туристически сезон и т.н.
     Досегашната история на фестивала очертава няколко тенденции.
     Първата от тях е в съществуването му като форум на българската музика, която може да се чуе единствено тук и сега. При липсата на достатъчно прояви у нас, които да представят и популяризират родното музикално творчество, това би могло да бъде печеливша формула. От друга страна обаче, подобна идея е трудно осъществима по няколко причини: липсват достатъчно ресурси в Оперно-филхармоничното дружество - Варна, и другите музикални институти у нас да се подготвя и поддържа на високо ниво българския репертоар. Към това следва да се прибави и намалелият обем на нова художествена българска музика през последните години. Но при всички случаи си струва да се помисли дали е възможно всяка година фестивалът да осъществява премиерно изпълнение на българско произведение – симфонично, камерно, балет, опера или кантатно-ораториално.
     Следващата възможност ни препраща през 60-те години, когато на сцената на Летния театър в рамките на един фестивал се показваха над 20 оперни спектакъла с великолепни диригенти, певци, режисьори и сценографи. За тази цел се изискват относително по-малко усилия в обмислянето на музикалното съдържание. Високата стойност на марката “българското оперно певческо изкуство” също е от значение и би прилягала добре на града. Освен това при добра организация има гарантиран зрителски интерес. Но от друга страна, съвременният слушател на музика е много по-взискателен към условията за постигане на техническо съвършенство. А амортизираната база във Варна за съжаление още дълго ще бъде пречка за постигане на високо качество.
     Третата възможност е фестивалът да се обвърже в по-голяма степен с международната лятна академия. По този начин би могло да се развие твърде динамичния туристически подотрасъл за съчетаване на туризма с обучението. Хубавото е, че ще дойдат повече млади хора от цял свят и това ще “подмлади” публиката на фестивала. Но лятната академия има друг смисъл. Тя е по-скоро една работилница, която шлифова инструменталното майсторство, докато фестивалът показва художественото ниво като нещо завършено с претенция за съвършенство.
     Четвъртата възможност също е насочена към младите изпълнители. От много години те имат специална територия в програмата на фестивала. Но в случая е необходима много прецизна селекция, особено за международното участие. Ангажирането на млад и талантлив изпълнител е дългосрочна и отговорна инвестиция. Неговото присъствие във фестивала в началото на артистичната кариера ще го приобщи емоционално към града. Ще влезе в своеобразен “клуб на приятелите на фестивала”. И ако този изпълнител успее да се превърне в “звезда”, съществува реална възможност активно да се включи в “производството на бъдещи събития”.
     Петата възможност произтича от несекващите призиви във фестивала да бъдат канени повече изпълнители от световна величина. Очевидно е, че тя е трудно осъществима не само заради големите средства, а и заради неотговарящата на световните стандарти материална база. Затова привличането на звезди не е уместно да се превръща в самоцел.
     Шестата възможност, която за съжаление звучи като утопия, но действително би имала стойностен фестивален характер, е да се представи най-доброто, което родните музикални институти и изпълнители са реализирали през предходната календарна година. С други думи, фестивал - равносметка за стойностите в българския музикален живот. Подобна идея не е лишена от логика, доколкото националните прегледи на симфоничните оркестри и оперното изкуство отдавна не съществуват. Проблемът обаче е, че състоянието на повечето оркестри и оперни театри у нас е твърде занемарено – като качество на работата, възможност да изпълнява големи художествени задачи и да се отстояват високи естетически критерии.
     И последната възможност обхваща опита на “Варненско лято” от последните десет години. Става въпрос за по-тясното сътрудничество с големите фестивали в съседство. Това е особено наложително най-вече след отпадналите възможности за съвместни проекти със “Софийски музикални седмици” (фестивалът завършва много рано) и с фестивала “Емил Чакъров” в Бургас, който вече не се провежда. Най-много подобни инициативи бяха реализирани с фестивала “Охридско лято”. Има и отделни примери на обмяна на информация с Истанбул, Атина, Любляна, Дубровник. Основният проблем е също организационен - програмирането на тези фестивали се прави много по-отрано.
     Естествено е фестивалът да поддържа и тематични ядра, свързани с годишнини на творци, изпълнения на интеграли, съпътстващи изяви като изложби, филмови прожекции, представяне на книги компактдискове, мултимедиини продукти.
     Има още нещо много важно в съвременната музикална среда. Сега в света се правят все повече фестивали. Следователно потенциалните потребители на музикалното изкуство се увеличават. Тук не е нужно да се открива колелото, а да се усвоят прилежно уроците от световната практика. Не е задължително в концерта или спектакъла да има непременно звезди. Достатъчно е той така да бъде подготвен и обмислен, че да се превърне в “събитие”, а всички отделни събития да се превърнат в “история”. Тогава повече хора ще пожелаят “да я прочетат” от началото до края.

     Б.р. Предложените идеи не претендират за еднозначност и изчерпателност. Те са по-скоро покана за един задълбочен и многостранен публичен дебат за бъдещето на първия български фестивал. Формулировката “първи” е по-уместна пред честата употреба на “най-стария”. Едното определение на фестивала асоциира с представата за нещо отиващо си. Другото определение се свързва с представата за откритието и бъдещето. Нека да се опитаме заедно да погледнем в перспектива, макар и от различни позиции и посоки.
     Страниците на “Простори” са отворени и за други мнения.