Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:
Поезия:
Есе:
Фрагменти:
Бележник:
Палитра:
Памет:
Светлини и сенки:
Жица:
Малък разказ:
Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg, 

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Светлини и сенки
Недостъпните места.
Lights and Shades: The Inaccessible Places. 
 
    ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА

    Недостъпните места, това са универсалните и ничии пространства, които остават физически и сетивно недосегаеми. Това, че аз съм била някога там, не означава, че други ще могат да ги видят. Надали. Веднъж станали обект на изкуството, по-вероятно е те да бъдат запомнени чрез вече създадената художествена визия за тях.
    Недостъпните места, това са пространствата, които виртуално сетивата ни могат да обхождат. Това са пространства, които поради своята недосегаемост винаги примамват и провокират въображението ни.
    Когато наблюдаваме в една творба светлината и сянката, в контраста им откриваме различието. Всъщност става дума за бялото и черното, плътността на градежа и празнотата, която огражда. Образите на контраста пораждат индивидуализирани визии и акумулират емоции в различни полюси. Обектът и отражението му са еднакво недостъпни в тъмния и светлия си диапазон, и по тая причина сетивата ни ги митологизират. Те са анонимни като архитипове поради невъзможността да бъдат разпознати чрез детайлите си.
    Тези “пленени” от изкуството пространства са универсални именно поради своята празнота. Това са незаселени природни зони, разположени по южния бряг на Черно море, вековни гори по гранични територии, планински склонове, извисяващи се като крепости над разрушени, запуснати пътища. Сенките на случайно попаднали в тия необитаеми места хора, остават завинаги отразени и напластени в огледалото на застиналите във времето води на заблатените реки. Това е пустотата на реалност със заслепяваща природна красота, в една страна, с отмиращо население и стотици обезлюдяващи се селища за година. В нея пространствата на празните храмове остават недостижими. Обковани с железни решетки, през прозорците и избитите им двери струи сакрална светлина и напомня за перла, за натрошените черупки на бисерните миди. Отблясъците от анонимните дни на една тъжна историческа реалност просветват по пустите стени - изолирани, изрязани, недостъпни. Фокусирането върху обекти, белязани с анонимност - сенки по площади, терени, птици и изоставени предмети, е медиативно.
    Недосегаемото като изолирано, недостижимо пространство има значението на духовно поле, което излъчва отвъд реалността и живота. Странстването в него е молитвен път отвъд натурата - път, който води до прозрението.
    Във висините на недосегаемите пространства на Сен Жермен, като полъх от ангелски криле се разстила бялата светлина на облаците. Очите ни изправени пред висините на огромните зидове инстинктивно търсят небето, за да се открият в пространството, в което съществуваме. Тогава преоткриваме визията на храмовите витражи в небесния прозорец на реалността. Този прозорец към непрестанно променящата небесна картина отвежда душите ни към представата за вечността и към недосегаемия свят на божественото.
    Празните пространства, които се образуват в необитаемите зони на природната и урбанистичната среда, и тия, които се получават около религиозните, култови сгради, в които има духовен, религиозен живот, са менталните зони на просветляващия дух, които могат да се интегрират чрез различните теми в изкуството. 
    Пейзажи – реални или доведени до пълна абстрактност, неидентифицирана среда, места, свободни от контрол, интимни пространства, точки на тишина и утопии. Изкуството, което все повече се виртуализира, се идентифицира с недосегаемост, защото то ни предоставя онези пространства, в които сетивата естетически могат си преправят път през бариерите на материалния свят към “надреалната” реалност.
Юни 2003, Париж


      Lights and Shades: The Inaccessible Places – Thoughts of Plamena Dimitrova-Ratcheva.
 
 
Назад [ 8 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма