| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Къси разкази: |
| Бележник: |
| Неюбилейно: |
| Мелпомена: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Мелпомена | |
На смокинг- жълти обувки- разговор на Венета Терзиева срежисьорката Десислава Боева
To fit a smoking – yellow shoes |
|
 Разговор с режисьорката Десислава Боева, която поставя на варненска сцена трагическия фарс “Зойкината квартира” от Михаил БулгаковВЕНЕТА ТЕРЗИЕВАВ “неканоничната” за времето си творба на Булгаков виждаме Москва през 20-те години, скоро след Октомврийската революция. Близо век е минало, а приликите с днешния ден са повече от отликите. Но слуховете, слуховете... За остарялост и ненужност!
Грамофонът продължава да пее: “Светът да обновим!”, “Да сринем старий, гнилий строй!” (познат рефрен от близкото минало!). След Девети и ние го сривахме и осъществявахме исторически промени. След Десети пак сривахме и осъществявахме исторически промени. А човекът е... човек. Душата му се оказва нещо по-деликатно, по-трудно се революционизира.
Последните реплики иронично ни осведомяват, че героите въпреки великия прелом продължават да си слагат жълти обувки на смокинг...
Задавам дежурния, банален въпрос:
- Защо “Зойкината квартира”?- Защото е изключително актуална. Не само от социална гледна точка, при разместване на социалните планове се разместват и духовните, променят се моралните ценности. Тогава човек търси начин да намери себе си. Това съвсем не са злободневни теми.
- Не са... Булгаков не е можел да създава произведения еднодневки. И винаги ще звучат съвременно. Героите му са странни, но все пак познаваеми. Вие съжалявате ли ги, оправдавате ли ги, изобличавате ли ги?
- Със сигурност зная, че тези хора имат мечти. Дори да не са кой знае колко добри. Това им помага да съхранят самоуважението си. А морален етикет аз не поставям върху който и да е герой... Мисля, че и авторът не го прави. Всъщност аз им съчувствам. Макар че те нямат нужда от съчувствие. По-точно бих казала, симпатични ми са и ги разбирам. Опитвам се да ги разбера.
- Моето отношение не е така всеопрощаващо. Нямат ли все пак някаква вина?
- Това се оказва трудно да се определи: има една мисъл, че децата нямат памет, нямат спомени. За това са щастливи. Бързо забравят лошото! И нямат чувство за вина. Те са като децата. За какво да ги корим!..- “Зойкина квартира” е трагически фарс. Много днешен, модерен жанр. Занимава ли Ви проблемът как жанровата специфика ще се отрази върху стилистиката на представлението?
- Не съм се съобразявала в работата си специално с характера на жанра. Но не съм и пренебрегвала този проблем. Мисля, че всичко се съдържа в особената атмосфера, която носи подобно и жанрово определение и крайната свобода на въображението.- Според Вашето виждане за пиесата тя повече смешна или е повече тъжна, повече сатирична, гротескна или трагична?
- Има тъга, но особен вид. Тя не носи отчаяние, дава сили. Тъга, която не ти дава покой. Затова героите не са пасивни, те реагират на ситуациите.- Според мен фарсовото, гротескното не бива да се пренебрегва. Казват, от гротескното до трагичното има една крачка...
- Да, крайно смешното в един момент се проявява като трагично. Те вървят заедно.- Тогавашната критика отричала пиесата. Твърдяла, че писателят не съумява “зад гримасите да види истината, същественото за НЕП (новата икономическа политика)”. И Фадеев твърди, че Булгаков не всичко вижда така, както е било. Мисля си, че писателят просто вижда истината по различен начин и че понякога в сгърченото от болка лице тя може да се усети по-добре.
- Както и днес, всеки вижда това, което иска да види. Булгаков е толкова богат, сложен, странен, толкова е... самият себе си, че трудно можеш да стигнеш до подобен мащаб и дълбочина, да го обозрем.- Известно е колко много Булгаков е ценял Молиер. Той бил “потресен от любов” към великия французин. Опитвал се да разкрие тайната на “непринуденото, волно молиеровско майсторство. И дори написал книга за него – повестта “Животът на господин дьо Молиер”. Не ви ли напомня финала на “Зойкина квартира”, където представители на държавата идват, за да накажат виновните. На финала на “Тартюф” пък Кралят слънце въздава справедливост. Според мен и в двата има нещо фарсово.
- Да. И в двата случая се показва по особен начин присъствието на държавността, на държавата като особена институция. До голяма степен отношението на Булгаков е иронично. Но има и една надежда за някакъв възможен ред. Всъщност... и тя е иронична.- Какво би Ви се искало зрителят непременно да разбере, да усети на представлението на “Зойкина квартира”? Нали не сте от онези режисьори, които не се интересуват какво е разбрал, какво мисли зрителят. Важно е те да изразят себе си, да кажат какво мислят.
- Да си призная, специално не съм разсъждавала по този въпрос. Не може едно изречение накратко да събере всичко. Надявам се, че зрителят ще дойде на представлението. Дори само заради Булгаков. Не мисля, че геният на Булгаков има нужда от моята протекция. Вярвам, че написаното от него не може да се разбере...- Успех на представлението!
Melpomene: To fit a smoking – yellow shoes – interview by Veneta Terzieva with the producer Dessislava Boeva. |
|
|
Назад
[ 9 ]
Напред |
|
