Простори

Съдържание

Без рубрика:

1100 години от успението на св. цар Борис-Михаил Покръстител
Патриаршеско и синодално послание

Панко Анчев
Покръстването на българите

Поезия:

Проза:

Владимир Зарев
Предназначението на човека

Йово Неделчев
Земята е като жената

Людмил Станев
Една прекрасна сутрин

Преглед:

Майстори на разказа:

Валентин Распутин
Женски разговор

Български поети на ХХ век:

Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения

Съвременна турска литература:

Публицистика:

Атанас Мочуров-Сломер
Особеният град Варна*

Паруш Парушев
Далчев

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Проза
Йово Неделчев Земята е като жената

Много път са извървели цървулите ми, синко. Бяла кенарена риза, сива антерия, заради черните му потури хората му викаха бай Въко Гащника. Умен, високо чело с мярка за царска корона. Възчерен, очите му гледаха ясно и когато кажеше: “Да умирам - знам, да лъжа - не мога!” - вярваш. И сам да е и да разговаря с никого, с палеца и показалеца претъркулваше бучка от пръст... - Земята е като жената, не я ли обичаш - не отивай при нея! Често, в часове на духовна умора, се оплакваме: Не върви животът на добре, лоши сме станали хората... Запознайте се с бай Въко и душата ви ще просветне! - Дните не са в торба, дева не свършват, много са. - Човек за всичко не може да бъде добър, има лъжци, има крадци, за тях не трябва да си добър! Че всяка работа чака майстора си, той обосноваше така: - Сто кучета да пуснем в трънака, заяка няма да дигнат, ама един копой ще го дигне. Сладкодумец, осмиваше бъбривците: - Отърван кон се хваща, отървана приказка не се стига. - От крака, който падне - на земята ще падне. От дума лошо се пада... За сметкаджиите: - Да има как за пчелите кошер-хамбар ще направят, та повече мед да вадят Според него: - Най-голямата машина в България е овцата, трева стриже - масло прави. - Овцете обичат младата трева, но падне ли сняг - и старата ще опасат. - Човек като ще прави вратник и отиде в гората, направо не сече, дрян търси - здраво дърво. - Не кради от съседа, от земята вземи, каквото ти трябва! - Когато царете се мърлят - народите страдат. Според него червеното вино е чернооко. Току-що поникналия тютюн оприличаваше на кацнали гълъбки, плеснеш ли с ръце ще хвръкнат. Така осмиваше хвалипръцковците: - Кокошката да не кудкудячи, докато не снесе! След Деветоюнския преврат през двайсет и трета година сговорист ругаел убития Александър Стамболийски. Бай Въко строснато му казал: - Самболийски беше голямо дърво, но в малка гора е поникнало. Дойдоха като вас брадвари и го отсякоха. Клоните му паднаха отвъд дола и след години хората ще се радват на светлината им. Събрали се овчарите от околията, оплакват се - цяло лято носят мляко в мандрите, а цената му не знаят. Подхилвал се директорът на банката и другите край него се подхилвали, изправил се Въко и това им казал: - Земеделецът види ли на Гергьовден нивите си пожълтели, не му е сладко печеното агне. И овчарят, като гледа стадото си мършаво, и на него не му е сладко яденето. Пожълтял е тоз народ, омършавял, господин директоре на банката. Детето, като се роди - име му тургат, ние мляко носим - цената му искаме. А то, както е тръгнало - мандраджиите серат бяло, а ние - спекано. И завършил двусмислено: - Големият валяк, като мачка камъка, натиска и трошляка. Опасно е да се мачка трошляка - много сме. След Девети септември околийското ръководство обсъждало молбата на бивши опозиционери да бъдат приети в отечественофронтовските партии. Едни казвали да се приемат, други - да не се приемат. Бай Въко държал тази реч: - Добрата домакиня насажда пет кокошки. Като излюпят, трите окъпва - да снасят и докато са малки пилците им ги, подсипва на квачките - дева те не кърмят. Иначе като отръкнат, ще ги кълват, ще станат петли и на чужди боклуци ще закукуригат... Приели ги. След време бай Въко срещнал мъж, който запълнил “дупката”, оставена от бившите опозиционери... - Айол, една квачка, като се дигне от яйцата, три дни след туй и мисирка да насадиш, файда няма - запъртъци не се люпят. И се засмял гръмогласно. За добър човек, който се е сдружил с лоши хора и неволно участва в делата им, той имаше такава приказка: - Сиреното е хубаво, но в кучешки мях е турено. Когато в смутното, изпълнено със страхове, време се заговори за коопериране на земята предложили и на бай Въко да влезе в текезесето. - Абе вие направете гьола, жабите сами ще скочат. Направили каквото трябвало да се направи и викнали на Въко, че гьолът е готов. - За готовото - готов, ама много змийчета е завъдил... Бай Въко беше безкнижен човек, не правеше разлика между интелигентност и самочувствие. Председател на общината, по сегашному - кмет, държал в бюрото си печат - символ на властта и един протрит цървул. Дръпвал Въко чекмеджето, за да раздаде правосъдие с печата, но виждал цървула си... Цървулът му бил нещо като кодекс по човещения. Същият този ямосан цървул ще му е подсказал следната самоирония: - От драка - плет, от мене - кмет! Вече го няма бай Въко, отдавна е горе. Стои там, в необятните простори на небето, а в шепата му вае онази бучка пръст, от която е направена земята.

Назад [ 9 ] Напред