“Български работи”, авторски спектакъл на Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова, музика Александър Каланов и Йордан Борисов. Участват: Д. Викторова, Г. Арнаудова, М. Гинкова, М. Кънева, Н. Панайотова, Н. Вълканова, Р. Дичева, Т. Михайлова, В. Митев, Вл. Виолинов, Г. Михов, Д. Алексиев, Е. Неделчев, Н. Мутафов, Н. Божков, Пл. Георгиев, Пл. Димитров, С. Лютаков, Ст. Георгиев, Хр. Христов.
Драматичен театър “Стоян Бъчваров”– Варна, премиера 9.Х.2006 г.
ПАНКО АНЧЕВ
“Български работи” е нарекъл режисьорът Пламен Марков своя спектакъл, създаден по забележителната книга на Балчо Нейков “Фракийско предание. Сбирки от народния живот”, както и по текстове на възрожденски автори.
Пренасянето на сцена на текстове, които не са писани за театър, но чието слово владее ума и сърцата на хората, е полезно, трудно и опасно дело. Полезното е поради това, че днешният зрител получава възможността да чуе и види хора и типажи, които вече не съществуват, но чието мислене и говорене е поразително дълбоко и поучително. “Народният живот” наистина съдържа много мъдрост и красота. Днес тази мъдрост и тази красота вече ги няма.
Трудността очевидно идва от “нетеатралния” характер на това слово. В книгата то звучи от устата и душата на един автор, а на сцената го говорят доста актьори. Един да е фалшив и неверен, цялото очарование и смисъл на идеята се губи безвъзратно.
В този именно възможен фалш е и опасността от подобен тип театрални спектакли. Уж правиш нещо сериозно, а то се превръща в пародия и глупаво шоу.
Бързам за изтъкна достойнствата на този спектакъл, защото те са повече от недостатъците. А и защото с него варненският драматичен театър прави несъзнателен опит да реабилитира човешкия театър на реализма, почти напълно изчезнал през последните години от Варна.
Спектакълът се гледа с удоволствие. Намерен е верен театрален език и макар той да е по неизбежност по-изкуствен и статичен от езика на литературното произведение, звучи свежо и увлекателно. Наблегнато е на словото, а не на движенията, но и движенията по сцената са премерени и естетически организирани. Актьорите общо взето играят добре и успешно са се превъплътили в своите литературни герои. Те произнасят репликите си добре, рядко преиграват и съумяват да извлекат от своите персонажи заложения в тях характер. Но те по навик, придобит през последните години от наложения стил в театъра, се увличат да пародират и преиграват, за да предизвикат вниманието и смеха на публиката. Пламен Марков почти е овладял и изчистил тези порочни увлечения на варненските актьори, но на места ги “изпуща” и те влизат в старите си навици.
Слабостта на авторския спектакъл обаче е драматургията. Тя добре “навързва” епизодите от книгата, успешно вмъква и текстове от приписки, от Софроний Врачански и др., но не е цялостна и единна. Липсва сюжет, в който героите да се развиват като образи и характери. Отделните епизоди стоят сами за себе си, изолирани са един от друг и не се пораждат и взаимно оправдават един от друг. Това е съществена слабост. А свързващите текстове, четени между епизодите, просто невярно тълкуват епохата и самия спектакъл и са напълно излишни. Но са въведени уж за да обединят драматургията и да й дадат последователност и вътрешна логика. Но не би.
Аз обаче казвам: слава Богу, че поне езикът е красив и актьорите имат възможност да играят нещо смислено под ръководството на един добър режисьор. Добри са постиженията преди всичко на Надежда Панайотова, Теодора Михайлова, Мария Гинкова, Христо Христов, Георги Михов, Пламен Георгиев, Симеон Лютаков, както и на дебютантите Владислав Виолинов, Димо Алексиев и Росица Дичева. Техният дебют е сполучлив. Нямам претенции и към останалите.
Интересно е решението на сценографката Мира Каланова, както и музиката на Александър Каланов и Йордан Борисов.
Добър спектакъл, но дали ще даде тон за излизане от естетическото объркване и линеене на варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и дали ще го върне в плодотворните му традиции? Дано не се окаже, че е случайно попадение на гостуващия режисьор Пламен Марков. |