| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Фрагменти: |
| Бележник: |
| Разказ: |
| Неюбилейно: |
| Мъдростта на човечеството: |
| Островитяни: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Резонанс | |
Работи през погледа на театъра
Things through the view of theater |
|
“Български работи”, авторски спектакъл на Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова, музика Александър Каланов и Йордан Борисов. Участват: Д. Викторова, Г. Арнаудова, М. Гинкова, М. Кънева, Н. Панайотова, Н. Вълканова, Р. Дичева, Т. Михайлова, В. Митев, Вл. Виолинов, Г. Михов, Д. Алексиев, Е. Неделчев, Н. Мутафов, Н. Божков, Пл. Георгиев, Пл. Димитров, С. Лютаков, Ст. Георгиев, Хр. Христов.
Драматичен театър “Стоян Бъчваров”– Варна, премиера 9.Х.2006 г.  ПАНКО АНЧЕВ
“Български работи” е нарекъл режисьорът Пламен Марков своя спектакъл, създаден по забележителната книга на Балчо Нейков “Фракийско предание. Сбирки от народния живот”, както и по текстове на възрожденски автори.
Пренасянето на сцена на текстове, които не са писани за театър, но чието слово владее ума и сърцата на хората, е полезно, трудно и опасно дело. Полезното е поради това, че днешният зрител получава възможността да чуе и види хора и типажи, които вече не съществуват, но чието мислене и говорене е поразително дълбоко и поучително. “Народният живот” наистина съдържа много мъдрост и красота. Днес тази мъдрост и тази красота вече ги няма.
Трудността очевидно идва от “нетеатралния” характер на това слово. В книгата то звучи от устата и душата на един автор, а на сцената го говорят доста актьори. Един да е фалшив и неверен, цялото очарование и смисъл на идеята се губи безвъзратно.
В този именно възможен фалш е и опасността от подобен тип театрални спектакли. Уж правиш нещо сериозно, а то се превръща в пародия и глупаво шоу.
Бързам за изтъкна достойнствата на този спектакъл, защото те са повече от недостатъците. А и защото с него варненският драматичен театър прави несъзнателен опит да реабилитира човешкия театър на реализма, почти напълно изчезнал през последните години от Варна.
Спектакълът се гледа с удоволствие. Намерен е верен театрален език и макар той да е по неизбежност по-изкуствен и статичен от езика на литературното произведение, звучи свежо и увлекателно. Наблегнато е на словото, а не на движенията, но и движенията по сцената са премерени и естетически организирани. Актьорите общо взето играят добре и успешно са се превъплътили в своите литературни герои. Те произнасят репликите си добре, рядко преиграват и съумяват да извлекат от своите персонажи заложения в тях характер. Но те по навик, придобит през последните години от наложения стил в театъра, се увличат да пародират и преиграват, за да предизвикат вниманието и смеха на публиката. Пламен Марков почти е овладял и изчистил тези порочни увлечения на варненските актьори, но на места ги “изпуща” и те влизат в старите си навици.
Слабостта на авторския спектакъл обаче е драматургията. Тя добре “навързва” епизодите от книгата, успешно вмъква и текстове от приписки, от Софроний Врачански и др., но не е цялостна и единна. Липсва сюжет, в който героите да се развиват като образи и характери. Отделните епизоди стоят сами за себе си, изолирани са един от друг и не се пораждат и взаимно оправдават един от друг. Това е съществена слабост. А свързващите текстове, четени между епизодите, просто невярно тълкуват епохата и самия спектакъл и са напълно излишни. Но са въведени уж за да обединят драматургията и да й дадат последователност и вътрешна логика. Но не би.
Аз обаче казвам: слава Богу, че поне езикът е красив и актьорите имат възможност да играят нещо смислено под ръководството на един добър режисьор. Добри са постиженията преди всичко на Надежда Панайотова, Теодора Михайлова, Мария Гинкова, Христо Христов, Георги Михов, Пламен Георгиев, Симеон Лютаков, както и на дебютантите Владислав Виолинов, Димо Алексиев и Росица Дичева. Техният дебют е сполучлив. Нямам претенции и към останалите.
Интересно е решението на сценографката Мира Каланова, както и музиката на Александър Каланов и Йордан Борисов.
Добър спектакъл, но дали ще даде тон за излизане от естетическото объркване и линеене на варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и дали ще го върне в плодотворните му традиции? Дано не се окаже, че е случайно попадение на гостуващия режисьор Пламен Марков. |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
