| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Под знака на Терпсихора: |
| In Memoriam: |
| Поглед: |
| Паралелни светове: |
| Metal Meyor: |
| Галерия „Простори“: |
| Пристигане на киното: |
| Убодени с чадър: |
| Знаци: |
| Спорно и безспорно: |
| Търсачка: |
| И това ше мине: |
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.
 Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https:// https://www.instagram.com/ |
| Статии | |
| Спорно и безспорно | |
Проф. Атанас Стаматов: Древните българи спокойно могат да бъдат определени като библейски народ!!! |
|
 За написването на настоящето ме провокира книгата на проф. Стаматов – Tempora incognita на ранната българска историяВ нея авторът развива съвсем логично тезата, че българите спадат и към библейските народи.
Проф. Ат. Стаматов стига до това заключение, като споделя: „С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и с военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъствуват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.“
 Преди книгата на проф. Стаматов, в която много обстойно е разследван етно-генезисът на българите, запознава ни с историческите извори и с археологическите и палео-лингвинистични доказателства за произхода и миграцията на древните българи от Памир и Хиндокуш, през Кавказ до Европейската ни родина, бях срещал и други, в които е разследвано именно дали и защо българите могат да бъдат разглеждани като библейски народ.Това прави например и д-р Светлозар Попов в своята книга “Българското име в библейски времена”.
Лекар по професия, той почти две десетилетия се занимава с проучвания на българското минало и се нарежда сред плеядата непрофесионални историци, които допринасят за запълване на белите петна в българската история. Интерес в мен беше предизвикала по-рано друга негова книга - “Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност”, от 1999 г... [повече] |
|
| Търсачка | |
Кой български писател е най-популярен по света? |
|
Резултатите от Гугъл изненадват
Ако проверим по брой резултати в търсачката Гугъл имената на най-известните съвременни български писатели на английски, се получава следната класация: Валери ПетровНедялко Йорданов Антон Дончев Виктор Пасков Георги Господинов Атанас Славов Христо Бойчев Стефан Цанев Анжел Вагенщайн Алек Попов Валери Петров.
Снимка Иво Хаджимишев числата тук са ориентировъчни
От различни компютри ще се получат различни резултати, но подредбата приблизително ще се запази. Като допълнение към тази класация трябва да се прибавят и имената на починалите в началото на този век Йордан Радичков и Станислав Стратиев, които могат да се отнесат към съвременните писатели, чиито книги също са превеждани на чужди езици и техни пиеси са поставяни на западни сцени. Стратиев ще се подреди някъде в средата, а Радичков в края на класацията... [повече] |
|
| И това ше мине | |
Треска и тъга по 2019 |
|
 Петър ТодоровИнициативата Европейска столица на културата се организира от Европейската комисия от 1985 г. насам. Всяка година два града от две страни-членки стават европейски столици на културата. 2019 г. градовете ще са от България и Италия. Граничен камък на Одесос I - II в. Оттук започва...
Е, свърши се. Международното жури предложи Пловдив за европейски град на културата през 2019 г.
В продължение на няколко дни важни хора (седем европейски и шест български експерти) обиколиха четирите наши града-кандидати, за да определят културната столица на континента. Решението на важните хора, както му се полага, обяви англичанинът Стив Грийн (председател). Темите, избрали градовете, бяха „Споделяне“ (София), „Заедно“ (Пловдив), „Творене на щастие“ (Боже, Велико Търново се оляли!), а Варна нацели „Пристанище на Вдъхновението“. На важните хора от комисията хич не им беше до пристанището, но от провинциалното ни вдъхновение нямаше как да се отърват: натириха ги да извървят най-дългата изложба на детски рисунки (“Прострени цветове”) на най-шумната улица; после, после обилно ги поляха с карнавален сос на най-разнебитения площад (“Карнавал на мечтите”): оn-line фотоконкурс на тема „Море и светлосенки“ (да не го бъркате с “Море и спомени”) и конкурсът за най-добър карнавален костюм и сценичен грим (няма майтап!). И после, после песни, танци и игри до зори. Важните хора разбраха, каквото трябваше да разберат – липса на културно многообразие, на история и ценности... [повече] |
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
 |